— Никого си нямам.
До този момент Шон Камерън не се бе изправял пред възможността да дава. Винаги досега той бе получавал и бе взимал всичко, което му се предлагаше. През целия си живот той трябваше само да поиска и грижливите му родители му доставяха всичко. Сърцето му се устреми към това бедно, безпомощно създание.
Той реши да й даде необходимото, за да осигури бъдещето й. Заслепен от съжаление, той нито за миг не се усъмни. И това щеше да бъде първият и единствен път в живота му, когато той позволи на сърцето си да го подведе.
— Ще остана в Англия няколко месеца — каза той на Нел, когато тя замълча. — Бих искал да се погрижа за вас и се надявам, че ще ме приемете като приятел. За мен ще бъде удоволствие да ви помогна. Аз съм достатъчно богат. Не се чувствайте задължена да ми връщате парите. Това е нещо, което искам да направя.
Нел повдигна глава и заяви с детския си гласец:
— Господин Камерън, вие изобщо не ме познавате. Просто не мога да си позволя да се товарите с моите тревоги. Вие вече направихте за мен повече от необходимото.
Шон се надигна.
— Не бих се уважавал, ако се съглася с вас — той леко повиши глас. — Да ви позволя да си тръгнете от тук съвсем сама, без да има кой да се погрижи за вас и без никакви средства за съществуване?!
Той я хвана за раменете и я повдигна от креслото. Направи го съвсем спонтанно. Всъщност не осъзна, че тя е разсъблечена. Той поначало бе доста сдържан и такава показност не му бе присъща. Сега сам се учуди защо внезапно бе решил да увери момичето в почтените си намерения. Тя трябваше да обмисли предложението му. Не можеше да я пусне да избяга, особено в сегашното й състояние. Вече му бе казала, че няма къде да отиде.
Имаше нещо трогателно в нейната слабост и безпомощност. Той искаше да узнае нещо повече за нея, да проникне в загадката, която я заобикаляше. Не би приел един отказ за окончателен. Беше изпълнен с нова решимост. Щеше да й помогне. Щеше да я убеди да приеме помощта му.
Защо в този момент от живота си се остави да бъде въвлечен в такава жалка игра, дори той самият не можеше да си обясни по-късно. Нел остави одеялото да падне на земята и погледна Шон в очите толкова нежно и невинно, колкото бе преценила, че е необходимо. Тя не си бе представяла, че кроежите й ще потръгнат толкова бързо. Когато уреждаше случайната среща, тя съвсем не бе сигурна, че той ще й предложи подкрепата си. Просто се бе надявала да се запознаят. Тя се усмихна, вътрешно убедена, че този път е намерила лесна плячка.
Шон плъзна бърз поглед по дребното бяло тяло пред себе си и беше потресен при вида на многобройните жестоки резки от камшика. На места кожата висеше разкъсана. Ужасът в очите му й подсказа, че не се беше подложила на боя напразно. Тъкмо напротив, раните се оказаха решаващи.
„Много добре — мислеше си тя. — Той е напълно готов. Съвсем скоро ще имам всичко, което притежава. Така както го гледам, трябва само да си поискам.“
Шон междувременно прецени, че да гледа голото тяло на Нел е не само грубост. Той нямаше никакво право на това. Смутено се извини, а тя му отговори тихо и неясно.
Следващите две седмици те прекараха заедно. Тя се възстановяваше, а той я бдеше непрекъснато над нея. Оставяше я сама, само когато считаше, че е необходимо, и когато тя възвърна силите си, той се увери, че е напълно и безвъзвратно влюбен в нея. С течение на времето все повече губеше способността да отказва каквото и да било на това нежно и видимо отзивчиво момиче.
В началото тя искаше дребни неща. Една нова рокля се превърна в пълен гардероб. Последва карета под наем, която Шон й купи един ден, и накрая жилище, в което да живее. Нямаше нещо, което да не би й купил само срещу една нейна усмивка и галеното уверение, че самото небе го изпратило.
Тя му позволяваше да я изненадва с подаръци, за които никога не говореше направо, а само намекваше. Добре контролираше възмущението си от разсипничеството му и така го подтикваше към още по-голяма щедрост. Казваше му да не й купува нищо повече, че вече й е дал прекалено много. Но желанието му беше да й доставя удоволствие. Всеки път виждаше върху лицето й честолюбието от подаряваните дреболии, били те скъпи или не, и това го окуражаваше.
Шон искаше да се ожени за нея. Кратковременното им познанство нямаше значение за него. Нито пък бедността й. Той не познаваше любовта и тази ловка млада жена, прекалено хитра за възрастта си, го даряваше с блаженството на рая.
— Омъжи се за мен — каза й той една вечер, след като се върнаха от театър и изискана вечеря.
Нел се обърна, погледна го и прошепна думите, които щеше да мълви през цялата нощ:
— Шон, ти не знаеш нищо за мен. Какво съм правила до сега, какъв човек съм! Всъщност нищо.
Тя обхвана лицето му с ръце и се взря в очите му.
— Аз не ти подхождам. Дори не съм и приемлива. В живота ми няма нищо, което да си струва. Аз съм това, което хората обикновено наричат „боклук“.
Тя бе довела нещата до женитба и сега, изтъквайки му само няколко аргумента против, бе укрепила желанието му. Щеше да го пипне, преди да успее да промени намеренията си. Нямаше да чакат известието да достигне до родителите му отвъд океана. Тя нямаше да си позволи да го изпусне. Семейството неминуемо щеше да се противопостави на този брак и бе почти сигурно, че ще съумеят да го разубедят. Той беше богат и влиятелен и тя се досещаше, че е възможно да се намерят негови близки, които да знаят миналото й. Затова се бе подготвила да му каже точно толкова, колкото е необходимо, за да изглежда почтена.
Нел Дженингс беше умна. Не само по женски умна. Тя притежаваше мъжка разсъдливост. Даваше си сметка, че омъжените жени нямат достъп до парите на съпрузите си. Знаеше, че ще може да харчи свободно — Шон беше щедър по природа — но общо взето щеше да си остане просто един готованец, чието богатство би могло да изчезне толкова бързо, колкото бе спечелено.
Поради тази причина Нел реши да се ожени, като си осигури равен дял от състоянието на Шон, ако събитията се развиеха благоприятно, разбира се. Тя беше разработила внимателно обмислен план за това. Една погрешна стъпка можеше да провали всичко. През целия си досегашен живот тя бе постигала всичко, което пожелаваше.
— Просто не мога да се омъжа за теб, Шон — каза тя и сведе свенливо очи. — Не мога да бъда сигурна, че ще ме искаш винаги, а няма само да ме използваш, както се случва всеки път, докато някоя друга не те очарова.
Нел беше сигурна, че действа правилно. Той се опита да възрази, но тя го прекъсна, вдигна ръка и продължи:
— Разказах ти за живота на майка си. Как беше бита и обиждана, докато накрая умря. Тя не притежаваше нищо след години тежък труд. Всичките пари, които бе спечелила и спестила, й бяха отнети. Това беше съпружеско право на баща ми. Той я принуди да краде по улиците, за да изхранва себе си и мен.
Нел го погледна отново, за да види дали казаното от нея произвежда желания ефект. Изражението върху благородното лице на Шон й подсказа, че не прави грешка. За пореден път тя сведе очи и позволи на една сълза да се търкулне по бузата й. При това обърна главата си така, че той да я забележи.
— Трябва да ме разбереш, Шон. Аз просто никога няма да се чувствам сигурна. Ти би могъл да сториш същото с мен, ако ти омръзна някога.
Шон не издържа. Взе я в прегръдките си и се опита да спре риданията, които разтърсваха нежното й телце. Тя му позволи да я успокои и след като реши, че сигурно е усетил треперенето й, продължи:
— Трябва да ти обясня как се чувствам. Не мога да отхвърля опасенията си с лека ръка. Може би след години на грижи и любов, когато съм сигурна, че съм все още желана… може би тогава няма да се страхувам да се омъжа.
Нел се настани в голямото, удобно кресло, а Шон седна точно срещу нея, без да откъсва поглед от очите й.
— Зная, че си много заможен човек, Шон — продължи тя. — Освен това, вече ме убеди колко щедър можеш да бъдеш. Страхувам се, че не ще мога да приема този брак, освен ако не се чувствам равна на теб, освен ако не съм сигурна, че няма да ми отнемат всичко, ако някой ден ти решиш, че си направил грешка.
