Двадесета глава
Няколко месеца преди завръщането на Джон от Англия Кати замина за Седърууд. Беше получила настойчиво писмо от госпожа Даниълс в отговор на това, което сама й бе написала, за да разкаже за всичко случило се от последното нейно писмо насам.
След като най-после събра кураж да сподели подробностите с най-близката приятелка на майка си, Кати го стори без задръжки, като не премълча дори факта, че се е влюбила в Джон Камерън.
Писмото на Каролин Даниълс настойчиво я канеше да замине при нея и тя напусна работа незабавно. Чувстваше се много задължена към жената, която беше приела нея и сестрите й, когато най-много се нуждаеха от помощ.
Кати отиде и разговаря с господин Форбис, благодари му за грижите, положени за нея и детето й. С благодарност прие и поканата му да се върне обратно, ако й се наложи да работи.
Бяха изминали три месеца, откакто Кати и Джон се бяха сбогували на Коледа и тя повече не го видя. Трябваха й три седмици, за да се възстанови от болестта, но щом се почувства добре, незабавно потегли за Седърууд. Бързаше да зърне приятелското лице и топлата усмивка на жената, която я обичаше. Беше почти като завръщане у дома. Олекна й на душата и не можеше да дочака да сподели гордостта на живота си, Торн, с единственото същество на света, към което се беше привързала.
Кати бе спестила почти всичко, изработено при Форбис за една година и заедно с предишните си средства имаше достатъчно, за да не работи поне няколко месеца. Това щеше да бъде първата й почивка, откакто бе започнала да работи при Мелиса Камерън. Струваше й се, че оттогава е изминала цяла вечност, но всъщност бяха едва няколко години.
Кати се зарадва на новината, че госпожа Даниълс е добре и се е върнала в малката си къща след като наемателите й бяха заминали в дълга ваканция. Тя щеше да започне работа след тяхното завръщане. Тази почивка беше за Каролин като подарък свише, защото имаше голяма нужда от нея.
Кати бе взела всичките си лични вещи, за да освободи стаята за друго момиче, но те не бяха много и пътуването във влака не я измори. Беше приятно пътешествие, особено за Торн.
Когато пристигнаха в Седърууд, спомените обсебиха Кати. Тук бе преживяла загубата на цялото си семейство, но сякаш още усещаше топлината на присъствието им. Запита се какъв ли би бил животът й, ако войната не бе избухнала. Можеше само да си представя, но безспорно тази война й бе отнела любовта и приятелството, които неминуемо щеше да има.
Вече на гарата, Кати прегърна силно Торн и благодари на Бога, че все пак има това малко човече, което можеше да нарече само свое, че има някой, за когото си струваше да живее.
Торн изписка в скута й и тя го пусна на земята. Носачът вече бе натоварил куфарите й във файтона. Денят беше прекрасен. Слънцето грееше, пронизващите зимни ветрове бяха започнали да отстъпват място на топъл полъх, предвестник на ранна пролет.
Кати каза на кочияша накъде да кара и се отпусна на седалката, за да се наслади на познатите места. Колко се бе променило всичко, откакто си бе отишла от тук. Градът се беше разраснал и бе станал почти неузнаваем. По главната улица се редяха магазин до магазин и навсякъде гъмжеше от хора. Това й достави удоволствие.
Когато спряха пред познатия дом, Кати усети сълзи в очите си. Нищо тук не бе променено. Изглеждаше както някога — уютна домашна обстановка, където винаги си добре дошъл. Тя потърси с очи къщата на хълма, където бе живяла. И тогава сълзите, трупани през цялото време на пътуването, изведнъж рукнаха.
„Защо не е жива майка ми, за да ме посрещне — помисли си Кати. — Сега ми липсва повече от всякога.“
Госпожа Даниълс отвори вратата още при първото почукване. Беше поостаряла и косата й побеляла, но общо взето си беше същата, както преди — малко пълничка, с големите си кафяви очи, които проблясваха, когато беше радостна. Широко се усмихна. Изтри ръце в престилката си и прегърна сърдечно Кати.
— Скъпо мое дете — каза тя просълзена, — толкова се радвам да те видя! Заповядайте заедно с това миличко детенце.
Тя разтвори широко вратата и отстъпи встрани, за да им направи път, а Кати пристъпи в познатата от детинството й обстановка. Госпожа Даниълс не беше променила абсолютно нищо. Мебелите, дадени й от бащата на Кати, си стояха непокътнати, а в камината, прекалено голяма за размерите на стаята, гореше силен огън. Още от прага тя сякаш пристъпи в миналото.
— Много се радвам, че пристигна толкова скоро — каза Каролин на един дъх. — Това е изключително важно за теб и детето и се надявам пътуването ви да не е напразно и вината за това да е моя, защото аз закъснях с писмото си. Седни, и аз ще ти обясня всичко на чаша хубаво кафе и пресни кифлички, които току-що извадих от фурната.
Кати си свали пелерината и съблече палтенцето на Торн. Когато седнаха всички заедно, тя усети такова спокойствие, каквото не беше изпитвала от дълго време. Почти бе забравила какво е това състояние.
— Кати — започна госпожа Даниълс, — съпругата на баща ти почина и цялото му имение е в ръцете на адвокатите му. Баща ти нямаше законни деца и цялото му състояние трябва да бъде поделено между най- близките роднини.
Кати недоумяваше какво общо имат тези събития с нея и госпожа Даниълс, като видя изражението на лицето й, продължи.
— Ти, скъпа моя, си най-близкият член на семейството, макар бащата ти да не беше женен за майка ти.
Кати най-после осъзна какво й казва Каролин и от гърдите й се изтръгна стон.
— Но аз дори не познавам баща си. Не знаех също, че и ти го познаваш. Защо никога не си ми казвала кой е той?
Госпожа Даниълс се зае да налива още кафе и да донесе кифлички за Торн.
— Виждаш ли, Кати, обещах на майка ти и на баща ти, че никога няма да разкрия тайната им, освен ако не е абсолютно наложително. Ако знаеше, това само би ти напомняло болезнено, че докато той е жив, ти не можеш да се обявиш за негова дъщеря и затова така внимателно бе пазена от всякакви контакти с обществото. Родителите ти не искаха да те нараняват и затова не ти казаха. Баща ти беше много заможен и макар семейството му да е малобройно, родствениците му имаха голяма власт над него. Когато баща ти я срещна, майка ти беше съвсем сама на света и понеже покойният ми съпруг беше служител при него, баща ти доведе майка ти да живее при нас, докато успее да уреди нещата.
Тя продължи да разказва, без да пропуска нищо, а Кати седеше с отворена от изумление уста. Едва сега научаваше защо майка й бе избрала този начин на живот.
— Баща ти заемаше високо положение в обществото и личният му живот трябваше да бъде безупречен. Принудиха го да се ожени за девойка, избрана от семейството, защото така беше редно. Решението беше взето, след като неговият баща го заплаши, че ще го изхвърли на улицата без едно пени в джоба. Той много обичаше майка ти и понеже никога не бе лишаван от нищо, което можеше да се купи с пари, реши, че би бил щастлив да се погрижи за нея и да й създаде удобен живот, а не да се ожени за нея и да не може да й даде нищо.
Майка ти, мир на душата й, започна тази връзка като мислеше, че мъжът, когото е обикнала, е вече женен. Така й беше казал баща ти. Аз знам, че Хедър би приела бедността с радост, за да бъде с него, но тя го обичаше толкова, че му позволи той да взема решенията. Тя просто предпочете неговото щастие пред своето…
— Баща ти и майка ти бяха много щастливи заедно — продължи възрастната жена тихо. — Те се обичаха много. Законната съпруга на баща ти не роди деца, така че ти и сестрите ти бяхте единствени.
Главата на Кати се замая от думите на госпожа Даниълс. Искаше да зададе толкова много въпроси, да узнае още толкова много неща, но старата й приятелка изглеждаше уморена. Кати реши да отложи това за по-късно. Самата тя се нуждаеше от почивка след дългото пътуване.
— Ще поговорим после, мила моя — каза госпожа Даниълс, — след вечеря, когато приспиш това прекрасно мъжле. А сега ела да ти покажа стаята.
Кати я последва в малка спалня на долния етаж и разопакова багажа си. Двете с Каролин си приказваха, докато приготвят креватче за Торн, но не споменаха нищо повече за живота на Хедър
