Не искаше да й предлага женитба веднага, преди това трябваше да узнае дали тя го обича. Кати бе винаги почтена и можеше да се подведе от това в решението си да се омъжи за него. Тогава никога нямаше да узнае дали наистина го обича. Интимността вече витаеше около тях и той реши да побързат — а знаеше и как.
Когато най-накрая извади часовника от джоба си и го погледна, той се сепна.
— Цялата ни нощ отиде в бъбрене — каза плахо той и се надигна. — Мога ли да ви изпратя до стаята ви, госпожо? — попита я усмихнато. — Много е късно.
— Да, сър, можете — отвърна Кати и видя вълнението в очите му. — Но аз не съм много уморена.
Той й помогна да се изправи и двамата се изкачиха нагоре по стълбите. Бяха отново заедно само от няколко часа, но на Кати й се струваше, че никога не са се разделяли.
Когато стигнаха до вратата на нейния апартамент, Джон взе ръката й и я целуна. Електричеството, което я зареждаше винаги, щом той допреше топлите си устни към плътта й, независимо къде, сега премина през цялото й тяло и се събра в гърлото й. Обърна глава, за да задържи усещането.
— Мога ли да те видя утре — да кажем за обяд? — предложи той и потърси погледа й.
— Не искаш ли да влезеш за малко, Джон? — попита Кати, без да обръща внимание на въпроса му.
— Много бих искал — каза Джон.
Кати тихичко открехна вратата и двамата влязоха в дневната. Госпожа Даниълс беше заспала на дивана с книга в ръка. При влизането им тя скочи и сънливо ги поздрави, без да показва ни най-малко учудване от това, че ги вижда заедно. Тя моментално се извини и отиде да си легне.
Кати предложи на Джон от брендито, предоставено от хотела, и наля малко и за себе си. Не харесваше вкуса му, но то успокояваше нервите й, а наистина имаше нужда от това. Когато му подаде чашата, Джон се усмихна.
— На какво се усмихваш? — попита тя.
— На теб, скъпа моя — отговори Джон. — Превърнала си се от какавида в пеперуда. И тази промяна ти отива.
— Това ли съм била за теб преди? — попита Кати, раздразнена, че го бе поканила.
Джон забеляза гнева й и вдигна ръка.
— Един момент — каза той и се надигна от стола си. — При тези обстоятелства трябва да сключим примирие. Съжалявам, ако съм те обидил с думите си. Исках само да кажа, че си по-зряла и това много ми допада.
Кати не подмина репликата му. Започна да се чувства неловко. Какво бе това нещо у Джон, което можеше да променя настроението й толкова бързо? По-рано пренебрегваше дребните нещица, които пускаше, само за да я ядоса. Сега вече й беше трудно да го прави. Тя глътна брендито си и направи опит да се усмихне.
— Приемам извинението ви, сър. Май съм поотвикнала да се справям с доброжелателната ви критика.
— Господи, колко си се променила — промърмори Джон ухилено. — Успя да ме поставиш натясно.
Кати видя как той се изчервява и бързо смени темата.
— Искаш ли да погледнеш Торн за момент? — попита го тя.
Джон скочи моментално, двамата се събуха и влязоха на пръсти в спалнята на детето. Навсякъде бяха разхвърляни играчки, в средата на стаята имаше широко легло, а в него малка руса главичка, която едва се подаваше под пухкавото одеяло. Торн спеше свит на кълбо и явно се чувстваше много удобно.
— Можеш ли да дръпнеш одеялото малко надолу, за да видя лицето му? — прошепна Джон.
Кати се наведе над детето и лекичко придърпа одеялото. Джон погледна сина си и усети нещо в гърлото си. Беше толкова красив. Как бе възможно това? Как можеше да бъде толкова лековерен и да повярва на това, което му бяха казали толкова категорично?
Той коленичи до леглото и хвана малката ръчичка.
— Той е много красиво дете, Кати — каза Джон, задавен от вълнение. — Сигурно много се гордееш с него?
— Да, така е — отвърна Кати. — Той е всичко за мен.
Докато се изправяха обратно на крака, тя леко се притисна до него. Той нежно я подкрепи и тя потръпна от допира му. Очите им се срещнаха точно преди устните им да се слеят в целувка.
— Това беше за Торн с цялата ми обич. А това е за теб! — Джон я прегърна здраво с бързо движение. Устните му се впиха жадно в нейните. Тяхната жар моментално обгори цялото й тяло. Ръката му се плъзна по гърба й и я притисна още по-силно. Кати усети, как мускулите му се напрягат, но той отпусна ръце.
— Ела — прошепна Джон и я хвана за ръката. — Може да събудим малкия.
Кати духна газената лампа, зави Торн и те тихо излязоха. Тя все още тръпнеше от внезапната му ласка, но беше щастлива, че той я целуна. Целувката му беше предизвикателна, но не и страстна. С нея той искаше да й каже нещо, което тя разбра. Усмихна се, докато се настаняваше на стола до дивана, където седеше той.
— Говорих ти почти за всичко тази вечер, Кати — започна Джон неуверено. — Иска ми се да знам какво възнамеряваш да правиш, за да има детето ни истински дом.
Джон не искаше да влага упрек или недоверие във въпроса си, но нещо в тона му я раздразни. Тя ядно го изгледа.
— Искаш да кажеш, че не се грижа както трябва за него ли? — попита тя язвително. — Да не би да мислиш, че не съм добра майка? Нима ти минава през ум, че ти си по-добре подготвен да го възпитаваш от мен?
Тя не изчака отговора. Скочи рязко от стола, прекоси енергично стаята и отвори широко вратата.
Джон се стресна от властното й държане. Отново беше объркал думите. Виждаше как гневът й расте, затова стана и също отиде до вратата.
— Изобщо нямах предвид това, Кати, и ти го знаеш. Кога ще престанеш да променяш смисъла на въпросите и забележките ми?
— Нямам чувството, че съм изтълкувала грешно въпроса ти. Ти почти ме убеди в това. Това е мое дете и аз искам да ви напомня, сър, че ако бях се съобразила с вашите желания и решения, нямаше да го има и вие да се тревожите за него.
В очите му се появи болезнено изражение, но Кати продължи безмилостно.
— Моето мнение, Джон, е, че ти, след като си усетил, че си загубил правата върху нещо безценно, сега се опитваш да поправиш грешката си. Торн е мой син и няма да вземеш участие в отглеждането му, освен ако аз не пожелая това.
Видя, че го бе наранила и това я зарадва. Беше таила думите в себе си прекалено дълго време. На моменти беше изпитвала истинска омраза, когато си спомняше как той почти я е принудил да се подчини на недостойното му желание. Сега ги беше изкарала от себе си — тези думи, които не бе изричала пред никого. Беше успокоила беса в себе си. Думите й бяха попаднали точно в целта и нямаше нужда да бъдат повтаряни никога повече.
— Един момент — изрева Джон, затръшна вратата и я хвана за раменете. — Изслушах тирадата ти и признавам, че имаш правото да се гневиш заради това, което ти сторих. Вече поднесох извиненията си, затова няма да ги повтарям. Надявах се, че след време ще забравиш моментната ми лудост и ще ми дадеш време да компенсирам всички неприятности, които ти причиних поради невежеството си. Ти се оказа по- мъдра от мен, за което съм ти благодарен. Ти освен това доказа, че не се нуждаеш от мен, за да осигуриш дом за детето ни. Искам да знам само едно нещо. Ще бъдеш ли доволна да отглеждаш Торн без истинския му баща или вече си решила да ми намериш заместник? Ще ти бъде ли хубаво да се любиш с друг мъж? Ти си напълно готова за това, а може би то е вече факт? Кажи ми, ако е така. Няма да се натрапвам там, където не съм желан.
Той свали ръце от раменете й и се отдръпна малко, за да вижда очите й.
Избухването му накара Кати да побеснее. Преди тази нова обида тя беше склонна да му прости. Сега обаче се задъха от гняв. Как се беше добрал до тайната й? Откъде знаеше, че тя копнее за ласките му? Че тялото й зовеше любовта? Лицето й пламтеше от срам, но гордостта не й позволи да признае, че той бе поне отчасти прав. Опитът й се свеждаше само до Джон, затова не знаеше, че усещанията й са напълно нормални. Нямаше да го остави да се измъкне след тази обида, нито сега, нито по-късно.
