но тъй като нямаше, той си приготви багажа, извести родителите си, уреди сделките му да бъдат ръководени, докато отсъства и когато корабът най-сетне напусна Нюйоркското пристанище, се почувства крайно изтощен.
Беше решен да открие Кати и да я направи своя съпруга. В писмото не се споменаваше за съпруг, затова му оставаше само да се надява, че тя няма да срещне някой и да се влюби преди неговото пристигане. Никога не беше казвал на глас, че я обича, но как иначе би могъл да нарече чувството си? Тя бе станала за него повече, отколкото беше очаквал и той я искаше до себе си. Сигурен бе, че не е безразлична към него и че двете им срещи в Ню Йорк бяха просто ненавременни. При спомена за гнева и куража й той се усмихна. Тя притежаваше всички качества на човек, с когото животът не може да бъде скучен.
„Ще се гордея да стане моя съпруга, ако тя пожелае това — помисли си Джон. — Вече не стои по-долу от мен в обществото, не че това има някакво значение, но всъщност тя има по-добро наследство от моето, в интерес на истината.“
След като пристигна в Париж, Джон се регистрира в същия хотел, където живееха Кати с Торн и госпожа Даниълс. Той се осведоми за номера на нейната стая и поиска стая на същия етаж. През целия път от пристанището до Париж се чудеше какво ще прави, ако тя вече е напуснала хотела.
Докато оправи багажа си, стана време за вечеря и това бе причината да слезе в трапезарията половин час след всички останали. Не беше сигурен дали Кати и Торн вечерят в хотела, но знаеше, че трябва да са заели вече местата, в случай, че са тук тази вечер.
Когато влезе и огледа светкавично помещението, лицето му бе развълнувано.
— Господи, колко е красива! — промълви той.
Кати беше облечена в семпла рокля от розова коприна. Беше много модерна, но напълно почтена.
„Винаги е била изключително скромна — помисли си Джон гордо. — Как изобщо съм могъл да причинявам болка на такова деликатно създание?“
Кати беше навела глава и четеше някакъв памфлет, когато той се озова точно пред нея. Тя вдигна глава и само за миг я обзе страх. Очите им се срещнаха и Джон не можа да сдържи усмивката си. Той лекичко се поклони, взе ръката й и я целуна. Сърцето й заби така, че й се стори, че заглушава оркестъра — всеки в трапезарията можеше да го чуе.
— Добър вечер, госпожо — каза той тихо. — Мога ли да седна?
Кати кимна, без да се осмели да продума. Джон веднага се настани на срещуположния стол. Топлина заля лицето му.
— Липсваше ми — каза той почти шепнешком. — Много съм щастлив, че те виждам.
И той пак й се усмихна нежно.
— И ти ми липсваше, Джон — каза Кати и също се усмихна.
Известно време седяха мълчаливо и разговаряха само с очи.
Джон постави ръка върху нейната и Кати се изчерви.
— Ще ми се да поговоря с теб насаме няколко минути само. Имаш ли нещо против? — прошепна той.
— Ни най-малко — отвърна тя и се изправи.
Джон й подаде ръка и те излязоха навън в градината. Той усети силно желание да я грабне в прегръдките си и да я целува много, но се въздържа, защото не искаше да провали тази тъй приятна среща.
— Чух за наследството. Много се радвам за теб — започна той.
— Благодаря — отговори Кати вежливо. — Беше истински шок и не мисля, че все още съм се оправила от него.
Джон я отведе до малка масичка в ъгъла на градината, разположена край осветено фонтанче. Наоколо висяха цветни фенери, а из въздуха се носеше упойващ аромат.
— Изглеждаш изумително, Кати — каза Джон, след като поръча бренди на сервитьора. — Париж ти се отразява добре. Как са Торн и госпожа Даниълс?
— Добре са — отговори тя, без да обръща внимание на комплимента му.
Още няколко минути те седяха в мълчание. Джон искаше да обясни защо бе дошъл, искаше да й разкаже защо се бе забавил толкова. Имаше да й казва толкова неща и сега, когато имаше тази възможност, не можеше да намери думите.
— За теб… и за Торн, най-скъпите ми — прошепна Джон с вдигната за тост чаша.
Кати докосна чашата му със своята. Напрежението между двамата намаля. Отпуснаха се и тя заразказва за пътуването си до Седърууд и последиците от него. Тя му каза и за живота на майка си като любовница на мъжа, чието състояние бе наследила.
На никого досега не беше говорила за детството си или пък за това, че родителите й не са били женени. Сега всичко, като че ли извираше от нея без смущение и колебание. Беше преминала следващия водовъртеж на живота си и отново резултатът бе благоприятен за нея.
Джон слушаше внимателно и за първи път си даваше сметка какъв огромен шок беше преживяла тя, когато бе забременяла. Той не беше й помогнал ни най-малко, дори нещо повече — всичко, което беше направил само бе засилило страданието, което трябваше да понесе. Сега разбра колко трудно трябва да й е било да живее с него като любовница, особено при спомена за майчиния си живот. Но тя не беше избягала от него до момента, в който наистина бе принудена. Защо?
Не се осмели да отговори на собствения си въпрос. Щеше да бъде прекалено смело да се надява, че тя го обича. Спомни си страстта на любовните им нощи — сигурен беше, че тогава тя не се преструваше. Просто се страхуваше от него и то не без основание. Той й се бе натрапил, отнесъл се бе с нея като с вещ, която е удобна за употреба. Беше отрязал косата й и я беше държал затворена в дома си. И дори след всички тези унижения тя не го беше намразила, което би било съвсем нормално. Беше му отвърнала с нежност и топлота и се бе подчинявала на желанията му.
Той се запита дали това прекрасно момиче, което седеше срещу него, беше онази жена, която доставяше такова удоволствие на телата им с това, което криеше в себе си. Ако това бе вярно, а така изглеждаше, те бяха създадени един за друг.
Във фонтанчето плуваха две малки патенца и Кати се приближи да ги погледне от близо. Тя си спомни онази тъй далечна нощ, когато беше освободила едно такова патенце в езерото на път за празненството по случай края на войната. Тогава желаеше Джон, но далеч не така, както го желаеше сега.
Той застана до нея. Физическата му близост я накара да се изчерви, докато наблюдаваха как патенцата плуват безгрижно насам-натам. Кати обърна глава и го погледна в очите — срещна същата топлина, която бе запомнила от онази нощ.
Джон я притисна толкова силно към себе си, че дъхът й спря.
— Господи, колко ми липсваше — простена той. — Моля те да ми простиш. Толкова се срамувам.
Кати потрепна. Какво имаше в него, та допирът му я обезоръжаваше така? Искаше й се да го притиска към себе си, да усеща устните му върху своите, да чувства как волята й се стопява пред силата му. Искаше да му каже, че го обича, но не смееше. Трябваше да изчака. Все още не бе сигурна защо е дошъл. Явно бе, че я желае: беше прекосил океана да я намери. Щеше да стане отново негова любовница, за това беше сигурна. Но въпреки вълнението й от мисълта за любенето им, тя почувства, че този път това не ще е достатъчно.
Не искаше повече да се подчинява на тялото си. Дори майка й не се беше отдала на мъжа си, без да е сигурна, че той също я обича. Чисто физическата връзка, била тя и съвършена, задоволяваща желанията и потребностите й, не можеше да продължи. Тя се нуждаеше от любовта му. Не искаше да приема само част от вниманието му. Дори възможността тя да е по-голяма от преди, не беше достатъчна.
Тя се отдръпна и той я освободи, а очите му потърсиха нейните както преди. Усмихна й се топло и широко и тя усети познатото сладостно присвиване и ускореното биене на сърцето. Надяваше се, че няма да се наложи да чака дълго.
Разговаряха часове. Когато задуха хладен вятър, се преместиха в салона. Тя искаше да узнае всичко, което му се бе случило от последната им среща насам, а и той беше не по-малко любопитен за преживяното от нея и сина им.
Въпреки многото възможности, Джон не разказа за пътешествието си до Европа и последвалия развод.
