Маршъл.
Като помогна да приготвят вечерята, гледайки с удоволствие как възрастната жена непрекъснато бъркаше и опитваше, докато не се убедеше, че яденето й е станало както трябва. От дълго време тя не бе готвила за близък човек, а и дребосъчето, което тичаше напред-назад, пипаше всичко и се смееше, съживи отколешни спомени. Тя не бе забравила собствените си синове като деца и сега за нея бе едновременно болезнено и приятно да гледа как Торн повтаря нещата, които всички деца правят.
След вечеря сложиха малкия в леглото му и той веднага заспа. Той беше организирал забава за майка си и Каролин, като тракаше с една дървена лъжица по три тигана и се заливаше в звънък смях, очарован от нетърпимата шумотевица. Той вложи такава сила, че на няколко пъти сам се изплаши, а двете жени се развеселиха от рязката промяна на изражението му от сълзи до истинско щастие. Здравата се бе уморил и сънят го грабна в мига, в който го сложиха в леглото.
Кати и госпожа Даниълс се разположиха в дневната и подновиха прекъснатия разговор.
— Причината да те извикам тук така настоятелно, Кати, е, че аз бих могла да свидетелствам в съда, че ти си най-близката кръвна роднина на починалия си баща.
Младата жена я погледна въпросително, нетърпелива да узнае всичко по-скоро. Тя нямаше представа от съдебни дела, но разумът й подсказваше, че появата й там няма да се посрещне с одобрение. Не беше убедена, че желае парите и имотите на баща си, като за това трябваше да извади името на майка си на публично поругаване, още повече пък нейното и това на сина си. Животът и детето й щяха да станат обществено достояние. Трябваше добре да претегли предимствата и недостатъците. Не биваше да бърза.
Госпожа Даниълс от своя страна й обясни защо не трябва да се губи време. Завещанието щеше да бъде прочетено следващата сутрин и ако тя изобщо имаше намерение да претендира за част от бащината си собственост, това трябваше да стане непосредствено след неговото прочитане.
— Трябва да помисля. Моля те, дай ми малко време — помоли Кати.
Госпожа Даниълс я прегърна и я залюля като малко дете. Искаше й се да й даде утеха в този тежък миг.
— Отпусни се, душице — прошепна тя нежно. — Ще имаш достатъчно време. Аз ще ти обясня всичко, което знам и след това ти ще вземеш сама решението си. Но те моля, не върши глупости като майка си. Ако тя се беше борила за баща ти, щеше да каже на семейството му да си задържат парите и той щеше да се ожени за нея, както всъщност трябваше да постъпи. Майка ти беше много стеснителна и всеотдайна. Тя не искаше нищо от мъжа, когото обичаше, освен да отговори на любовта й. Той й бе обещал да се грижи за нея и да отделя за нея колкото може повече време и бе решила, че това е достатъчно. Всъщност тя сгреши — не само спрямо себе си, но и спрямо теб и сестрите ти. Беше отчайващо самотна, когато го нямаше, и й беше много трудно да отгледа сама три деца.
Тя повдигна лицето на Кати и я погледна. Трябваше да внуши на това дете колко важно решение му предстоеше да вземе. Никога нямаше да има друг такъв шанс.
— Не виждам защо някакви далечни роднини на баща ти трябва да наследят всички пари и имоти, които по право принадлежат на теб и детето ти, само защото родителите ти са допуснали грешка. Не позволявай това да се случи. Тя щеше да се радва ти да получиш това, което тя не успя.
Кати прегърна госпожата и след като се извини, се оттегли в стаята си.
Почти през цялата нощ тя лежа будна с мисълта колко хубаво би било да прекара целия ден, всичките дни, с детето си. Ако разполагаше със средства и не се налагаше да работи толкова, тя щеше да има това скъпоценно време и да бъде с него. Поне дотогава, докато той беше малък и се нуждаеше от присъствието й. Започна да мечтае колко прекрасно би било да наеме учител за Торн и да има дом, в който той да расте. Собствен дом. Той щеше да стане член на привилегированото общество, в което богатите се ползваха от специални облаги, които не бяха достъпни на бедните. Щеше да стане джентълмен и да уреди добре живота си. Щеше да бъде заможен, а това винаги пораждаше уважение.
Измина една дълга нощ, а на сутринта Кати вече бе взела своето решение. Нямаше да бъде страхливка и да се крие. Позорът, изложен на показ, щеше да засегне единствено нея. Торн беше още бебе. От друга страна, ако спечелеше делото в съда, всички блага на богатите щяха да станат достъпни за нея. Нямаше да се налага да се безпокои за пари или за покрив над главата си. Ако успееше да издържи в този тежък момент, тя щеше да има и двете. Щеше да се освободи от страха, че Джон може да й отнеме сина или пък щеше да има увереност, че би могла да се бори с него, ако той се опита. Това й даде куража да застане пред съда с риска да бъде подиграна, а беше сигурна, че това ще се случи. Но си заслужаваше.
На закуска Кати каза на госпожа Даниълс:
— Реших да претендирам за наследството на баща си. Няма да се скрия и да позволя някой друг да получи това, което по право ми принадлежи, както ти спомена. Опетняването на майчиното ми име вече не е от значение за нея. Тя би могла да се срамува единствено от теб или от мен, а ние двете знаем всичко и не я осъждаме. Останалите нямат значение. Ако загубя, просто ще се върна в Ню Йорк и ще продължа от там, докъдето бях стигнала.
Госпожа Даниълс прегърна силно Кати.
Със спестените пари те наеха адвокат и искът й се разчу. Изминаха седмици, през които и двете страни събираха информация и средства, с които да защитават правата си пред съда. Кати си купи няколко нови рокли, понеже нейните й се сториха неподходящи, а не желаеше да става център на обсъждания. Няколко пъти при предварителните прослушвания тя се изплаши и й се искаше изобщо да не се бе захващала с тази работа. Но госпожа Даниълс стоеше неотклонно до нея и я уверяваше, че е постъпила правилно и че се бори не само за себе си, а за бъдещето на Торн.
Когато и двете страни бяха напълно готови, процесът започна. Както Кати бе очаквала, майка й бе подложена на всеобщ присмех. При думите, изречени за нея, Кати потръпваше и благодареше на Господа, че Хедър не може да чуе всичко това.
— Слабите и плахи личности губят много — мълвеше си тя, опитвайки се сама да се убеди, че не е сгрешила. — Правя това за Торн. Ако делото се провали, ще изчезна оттук. Наистина няма какво да губя.
И тя се явяваше в съда всеки ден с високо вдигната глава и нарастваща увереност. След близо три седмици изслушване на различни свидетели, поканиха госпожа Даниълс в съда. Докато даваше клетва, тя беше нервна, но след първите няколко въпроса се успокои и разказа всичко, което знаеше.
Госпожа Даниълс притежаваше неоспоримо доказателство — кръщелно свидетелство, подписано от акушерката и самата нея като свидетел, а също и от бащата, Хенри Рамзи. Тя изложи всичко с най-малки подробности.
Освен това тя представи документ и списък с имената на трите деца на Рамзи — Кати и сестрите й — с датите им на раждане. Подобно на завещание документът постановяваше, че цялата му собственост следва да бъде разпределена между незаконната му съпруга и дъщерите им при евентуална смърт на законната му съпруга.
Съдът беше объркан. Датата на завещанието предхождаше с няколко дни заминаването на Хенри Рамзи на война и той бе проявил съобразителност да постави семейния печат редом с подписа си. Когато всички доказателства бяха предявени и съдията се оттегли за вземане на решение, Кати се разплака, но бързо се овладя.
След обявяване на решението, че наследява цялото имущество на завещателя обаче, тя не успя да се овладее. Дългите седмици на процеса и тежките обвинения към майка й я бяха изтощили. Много пъти увереността й се разколебаваше и сега, когато всичко беше свършило, тя даде воля на риданията си.
Трябваше да изминат още две седмици, преди Кати да научи какво имущество притежава. Освен семейното имение — огромна къща с тридесет и пет стаи, двеста и петдесет ара плодородни обработваеми земи, конюшни с близо двеста коня, някои обучени за езда, а други за разплод и състезания, тя получаваше и скъпоценности, предавани от три поколения, сами по себе си едно малко богатство, и накрая повече от двеста хиляди долара налични пари.
Кати не можеше да повярва. Размерът на богатството я сковаваше. И в най-смелите си мечти тя не мислеше за такова богатство. Беше прекалено хубаво, за да е истина.
Госпожа Даниълс беше горда. Гордееше се, че справедливостта е възтържествувала с нейно участие. Тя чувстваше, че е направила това, което се искаше от нея, за да поправи стореното някога зло на най-
