— Това е второто ми пътуване до Европа тази година. Първото беше само седмица след последната ни среща в Ню Йорк. Разведох се със съпругата си и сега нищо не може да ме спре да ти предложа да се омъжиш за мен. Но след миналата нощ вече не съм убеден, че не напразно съм предприел това пътуване.
Кати хлъцна при тази новина. Сърцето й щеше да изскочи от гърдите. Защо не й беше казал това снощи, преди да му нанесе обидата? Ако знаеше за намеренията му, това щеше да й спести много тревоги и съжаления. Предлагаше й да промени нейния живот и този на Торн по начина, за който винаги бе мечтала — почтен живот на съпруга, а не на любовница и истински баща за Торн.
Трябваше да полудее от радост, но вместо това изпита само облекчение. Мина й през ума, че той жертва свободата си като резерва, след като не бе успял да я убеди да му стане любовница. Фактът, че й предлага брак като последна възможност, внезапно я натъжи. Тя захапа устни, за да не издаде чувствата си. Доплака й се, но не искаше да се предава.
Обичаше го с цялото си сърце и до момента се бе задоволявала с представата, че каквото и да й предложи, тя ще се чувства щастлива. Сега вече не беше толкова сигурна. Той очевидно не я обичаше, но бе достатъчно себичен да иска нея и детето им при себе си. Ако и тя не го обичаше, всичко щеше да бъде наред. Тя щеше да носи името му, а Торн щеше да има баща. Тъгата, която я обзе, се дължеше на това, че винаги щеше да знае, че е завоювала правото си да живее почтен живот само със силния си отпор, а той се е оженил, защото е нямал друг избор. Тя се надигна в леглото, Джон стана на крака.
— Просто не знам какво да мисля за всичко това, Джон — каза му искрено. — Толкова съм изненадана. Не мога да разсъждавам. Трябва ми време да те опозная, както и ти мен. Все още ли държиш да се ожениш за мен?
Джон я придърпа в прегръдките си.
— Не, ако ме ненавиждаш — отговори той.
Кати погледна сияещото му лице.
— Не бива да съдиш за чувствата ми по думите, които изрекох в гнева си. Ако си останал с впечатлението, че те ненавиждам, моля за извинение. Аз много те харесвам. Просто никога не ми е идвало наум, че ще ми се предостави възможността за такъв избор и ми е необходимо време да помисля.
Кати пристъпи напред и лекичко целуна Джон по устата.
— Знаеш ли — каза тя, вече усмихната, — толкова си убедителен, когато пожелаеш, а и никога не съм успявала да ти противореча докрай. Не искам да се оженим, само защото това е правилната постъпка. Трябва да се вземат предвид много неща и аз се надявам да ми дадеш възможност да помисля на спокойствие.
— Ще имаш всичкото време, от което се нуждаеш, обич моя. Смятам да отида и да разопаковам багажа. Няма да си тръгна.
Те прекосиха стаята и Джон вежливо й целуна ръка.
— Сега си почивай — прошепна той. — Ако имаш нужда от нещо, аз ще съм долу в салона.
Той отвори вратата и тръгна да излиза.
— Джон — повика го Кати.
Той моментално се обърна и я погледна в очите.
— Благодаря ти, че беше тук днес, когато се нуждаех от теб.
Той се усмихна.
— Щях да бъда до теб винаги, когато си се нуждаела от мен, ако имах тази възможност — каза той тихо.
След като затвори вратата, Кати си легна. Тишината на стаята й подейства отпускащо и тя се унесе в сън и забрави всичко. Остана само изражението на Джон, когато беше прошепнал последните си думи. Искаше да му вярва, но не трябваше да позволява на чувствата си отново да я подведат.
Тя остана в леглото три дни. Не защото се нуждаеше от толкова време, за да обмисля решението си, а защото наистина беше болна. Искаше спокойствие и тишина за известно време, за да даде възможност на съзнанието си да се възстанови и да може да прецени реално нещата.
Беше толкова объркана. Тя и Джон бяха твърде различни. Той разполагаше с всичко, което бе пожелавал, от мига на раждането си, докато тя беше благодарна и за малкото радости, предложени й от живота. В сегашното си финансово положение нямаше да бъде принудена да прислужва на други. Парите на Джон не й трябваха, нито пък имаше нужда от името му.
Не искаше повече да се чувства по-долу от него, но все още бе така. Страхуваше се, че ако сега се омъжи за него, няма да бъде нещо повече в очите му от преди, когато му беше любовница. Гордостта й не позволяваше да заема второстепенно място в живота му. Ако той нямаше други начини, освен да поправи стореното зло и да задоволи егоистичното си желание да властва над нея тя нямаше да приеме. Всъщност, нямаше и да го желае за съпруг.
Имаше усещането, че той се преструва. Очевидно бе преглътнал гордостта си и беше решил да забрави лошите думи, които му бе наговорила. Но за колко време? Сега тя беше освободена от влиянието и властта му, но веднага щом станеше негова законна съпруга щеше да се наложи да се подчинява на волята му. Бракът щеше да я обвърже точно така, както когато той беше разкъсал всичките й дрехи и я беше заключил в спалнята й, за да не избяга. Беше скроил живота й така, че да отговаря на собствените му нужди, но вече нямаше да му позволи подобно нещо. Не и без любов.
След три дълги дни на размишления тя все още беше раздвоена, макар че тялото й я зовеше да приеме предложението му.
Двадесет и първа глава
Разходката из Париж с Джон се различаваше безкрайно много от обиколките, които беше правила с госпожа Даниълс и Торн. Повторното разглеждане с Джон й разкри топлотата и веселието на хората и града.
Французите бяха трудолюбиви и сръчни хора, влюбени в музиката и развлеченията. Кати не беше виждала преди вино да се лее толкова щедро и сега се запита, дали пък духът на хората не беше отражение на огнения дух, който изливаха в гърлата си при всяко хранене.
Тя се научи да изпитва удоволствие от виното. Джон беше изтънко запознат с различните марки и знаеше кое е подходящо за дадено ястие. Дали поради виното или доброто настроение и непрекъснатото му внимание, но Кати се чувстваше безгрижна като дете.
Радваше се, че си беше оставила време за Джон преди да отговори на предложението му. Взимаше участие във всички негови начинания с ентусиазъм. Той беше нежен, любезен и грижовен и тя откри, че притежава остроумие, което можеше да я накара да избухва в смях. Той също се смееше, отдавайки се на очарованието на мига.
Още в Сийл Харбър Джон я беше научил да танцува и макар че беше танцувала само веднъж — на празненството след края на войната, сега тя искаше музиката да не спира никога. Харесваше й да бъде в прегръдките му и той умело да я води под звуците на мелодията, а тя да усеща силното му тяло.
Тя се присмиваше на слуховете, които тръгнаха за двамата богати американци, мислейки си колко глупави изглеждаха измислиците в сравнение с истината. Държаха се като двойка, която току-що се е запознала.
След многобройните любовни нощи, които бяха имали преди, Кати недоумяваше защо Джон сега не прави никакви опити да я люби.
Той нежно я целуваше, докато танцуваха, но нито веднъж не позволи на страстта си да го заслепи и да победи волята му. И той като нея се радваше на новата им близост. Желанията можеха да почакат.
Изминаха почти шест седмици от заминаването на госпожа Даниълс и Торн за Шотландия. През това време те двамата с Джон се сближиха истински. Той не спомена нищо за любов, но и тя самата не продума за чувствата си. Всеки проявяваше загриженост за другия и двамата се радваха на това. Бяха оставили събитията да следват естествения си ход.
В деня преди очакваното завръщане на госпожа Даниълс и Торн Джон отведе Кати в провинцията.
— Последния си ден сами трябва да прекараме на спокойствие — каза й той на излизане от хотела.
Грееше слънце и времето беше топло. Едва ли можеха да желаят по-добър ден за пикник. В кухнята на
