хората да изпълняват задълженията си.
— Ето от такъв човек се нуждаят парите ми — каза Хари. — Ще бъдеш ли готов за фермата в Нолтън до средата на следващия месец?
— Да, сър, така допускам.
— В такъв случай ще се погрижа за останалото, за парите и за общинската мера, още утре ще уредя въпроса с баща си и ще оформим документите.
— Благодаря ви, сър.
— Чакай малко — спря го Хари, малко смутен. — Нали ти споменах, че трябва да свършиш за мен и ще нещо.
— Да, сър.
Почти му се искаше господин Арчдейл да задава въпроси и да създава трудности. Тази ледена маска, под която не виждаше нищо, започна да го притеснява.
— Сигурно знаеш, че всеки човек поне веднъж-дваж в живота си се проявява като глупак и точно така честните хора се продават, а мошениците правят пари. На пазара глупаци няма, никой не взема лоша стока, нали така?
Потърси разбиране по лицето на старшината, но не откри там нито разбиране, нито насмешка, а само спокойна, достойна и безразлична въздържаност.
— Не съм женен и много жени съжаляват за това — опита се да се пошегува той, — обаче са ми родили едно копеле, което наричат мой син. Трябва да му намеря дойка и да му осигуря средства. Искам да го направиш съвсем тихо, намери някоя окаяна женица, която живее откъснато и няма да задава въпроси или да създава неприятности, а ще е доволна и от малко. Ще ти дам парите за нея, но тя не трябва изобщо да чува името ми, нито пък да знае кой е собственикът и откъде идват парите. Нека си мисли, че бащата е някой бедняк — ако знаят, че мъжът е богат, стават неразумни. Точно затова избрах теб, Арчдейл, защото си благоразумен и няма да разправяш наляво и надясно като глупак какво се случва. Уговорихме се, нали? Сделка?
— Да, сър, много ви благодаря — каза Арчдейл.
— В такъв случай ще ти пратя вест до края на седмицата и не забравяй — нито дума, докато всичко не бъде подписано и уговорено, за фермата в Нолтън и за другото нещо, нито дума. Звездите греят много ярки, явно нощта ще е мразовита. Стъмни се изведнъж, и въздухът е много студен.
Той замъча, но запасният офицер не му отвърна с подобно реплика, която да подхожда на тези метеорологични разсъждения.
— Чух, че онзи ден си направил орган за господин Ардън, вярно ли е?
— Само с три регистри, сър.
— Аз не разбирам нищо от този инструмент, само дето слушам големия стар орган в Уайвърн в неделя. Но ти явно разбираш. Къде се научи?
— Две години бях чирак при един майстор на органи в Уестминстър, сър — господин Ломас. Обаче той почина, а мен ме взеха в армията.
— Ами може да ти помогна и в тази насока. Говори се, че ще им трябва орган за църквата в Уорамптън. Ще видим. Няма да забравя.
— Благодаря ви, сър — повтори Арчдейл. — Ще наредите ли още нещо?
Господин Арчдейл стоеше изпънат до портата под прав ъгъл спрямо Хари Феърфийлд.
— Не, нищо, Арчдейл. Радвам се, че това те устройва, а е възможно дори да направя нещата още по- изгодни за теб. Лека нощ, старшина.
— Лека нощ, сър.
Арчдейл се завъртя наляво, обърна се с гръб към селцето Уайвърн и се отдалечи с равномерен и стегнат марш, какъвто човек си представя под съпровода на барабани и фанфари.
Хари стоеше до желязната порта, открехната наполовина, безшумно ритна на пътя един камък, облегна се на старите железни орнаменти и се загледа след набитата фигура, която се отдалечаваше и се стопи в здрача.
— Чувал съм да казват, че нощта е майката на размислите — опомни се Хари и шумно залости голямото резе. Само че няма да мога да се навечерям с мисли. Ехо! Портата, портата! Джоръкс… който и да е — провикна се той. — Някой да заключи портата за през нощта.
След като даде това нареждане на Джоръкс, Хари закрачи под старите дървета към салона на Уайвърн. Кой щеше да поддържа огъня на Феърфийлд? Искрата на живота на стария господар вече гаснеше, една мъничка свещица тъкмо бе запалена в мрачния Каруел, а Хари Феърфийлд… Щеше ли някога да дойде и неговият ред да освети света на Уайвърн?
ГЛАВА 52
РАЗГОВОР СЪС СТАРИЯ ГОСПОДАР
Хари доказа колко е гладен, като изяде огромна вечеря. Беше сам в старата трапезария и пиеше бренди с вода до приятния огън, разпален с дърва и въглища. Разкопчал едно-две копчета, той гледаше сънливо огъня, отметнал глава назад и почти затворил очи, а от топлината на огъня и на алкохола бузите, носът и челото му бяха станали яркочервени.
Хари бе яздил доста дълго през този ден. Имаше някои тревоги, бе дишал въздуха на доста места, а сега, както видяхме, бе излапал една обилна вечеря, бе гаврътнал доста чашки бренди и вода и се бе настанил пред бумтящия огън. Естествено заспа.
Сънува, че старият господар е мъртъв и погребан. Напълно забрави за малкото момче в Каруел и си представи, че той, Хари Феърфийлд, облечен с черната мантия, която погребалният агент дава на главния опечален, се е върнал от погребението и се е настанил в стария „дъбов салон“, точно както действително се бе настанил. Докато си седеше там, най-сетне господар на Уайвърн, и слушаше, както му се стори, грубото тиктакане на часовника в антрето, старият Том Уорд влетя вътре, червендалестото му лице бе пребледняло, устата му бе зяпнала, а очите му щяха да изхвърчат от орбитите. „Ставайте, господарю Хари — с треперещ глас му каза старият слуга, — защото ако не е старият господар, значи ме е хванал дяволът. Седи в синята стая и ви вика!“.
— Лъжеш! — смая се ужасено Хари.
— Побързайте, господарю Хари, защото когато старият господар вика някого, той трябва веднага да отиде каза му в този момент истинският глас на Том Уорд.
— Къде?
— В синята стая.
— Къде съм? — зачуди се Хари, изправи се и погледна Том Уорд. — Мили Боже, Том, сигурно съм сънувал. Здравата ме уплаши. Той там ли е наистина? Много добре.
Хари влезе в стаята и завари стария господар, застанал прав с гръб към огъня, висок, слаб и зачервен, а очите му изглеждаха по-големи и сякаш бяха станали стъклени от гняв.
— Защо не ми съобщи новината, глупак такъв? — попита го старият господар още с влизането. — Мътните да те вземат, ако не беше Том Уорд, нямаше да чуя нищо по въпроса. Значи в Каруел Грейндж се е родило копеле — ха, ха! Чувал съм да казват, че бракът е нещо почтено, само дето домакинството струвало скъпо. Това е една стара песен за гайда. Бракът е най-сигурният път към просешката тояга. Когато бракът се качи на седлото, съжалението се покатерва на ремъка под опашката. Защо не ми съобщи новината, до дяволите? Защо не ми каза, глупако?
— Щях да ви кажа тази вечер, ама съм заспал след вечеря. Обаче е вярно, има лекари, медицински сестри, топли напитки за болната и всичко останало.
— Е, Чарли вече го няма… Нали знаеш какво казват, на мъртвите мишки не им е студено. А тя е лоша, Алис Мейбъл е лоша. Викарият беше неблагодарник и тя прилича на него. Тръгна по свой път и толкова по- добре. Любовчиите и медопоказвачите нямат дом, а хлябът на дявола е наполовина от трици. Научила си е урока. Отнесох се твърде добре с тази негодница. Прегърни чуждо дете, та да ти изпълзи през ръкава. Тя вече не е приятелка. Изгуби Чарли, изгуби и мен. Мандалото хлопна. Сигурно ще й хареса да се върне обратно тук, в Уайвърн, ама мътните да я вземат! Вече ще да е разбрала кой е най-добрият й приятел. Сигурно е била адски доволна от себе си, когато ми пробута онова писмо и избяга с Чарли — на бас, че сега доста се е омърлушила. Пасторът вероятно всеки ден ходи в Грейндж да се моли заедно с дамата и да й
