Преди лекарят да се качи горе, двамата с Хари разговаряха малко в дневната с дървената ламперия, която и двамата добре познаваха.
— Нали ще се видим тук?
— Преди да си тръгна ли? Да, ще се отбия.
— Добре — отвърна Хари и лекарят се качи горе да прегледа болната.
ГЛАВА 54
ПЪТУВАНЕ ДО ТУАЙФОРД
Лекарят слезе след по-малко от десет минути.
— Е? — попита Хари през рамо и рязко се извърна от прозореца.
— Няма съществена промяна — отвърна лекарят. — В този случай медицината не може да направи много. Най-хубавото е, че силите й са се запазили, но случаят е много тревожен, много тревожен.
— Надявам се, че се грижат за детето. Старата Дулчибела Крейн е много по-подходяща за това от онзи сухар Милдред Тарнли. Само че сърцето на Али направо ще се скъса, ако й отнемем старата Дулчибела, толкова е свикнала с нея. Как ще е най-добре да постъпим? Би били много лошо, ако изгубим горката Али, но ще е още по-лошо, ако изгубим момчето, защото колкото и да искам да поема семейните си задължения, едно нещо със сигурност няма да направя и то е да се оженя. Вече ми е късно и, мътните да ме вземат, няма да го направя за нищо на света. Бих управлявал имението вместо него, срещу заплащане, разбира се, като всички останали, и това ще ми допадне. Но, мили Боже, ако не опазят живота на това дете, няма да има кой да продължи рода в Уайвърн. А те със сигурност няма да го опазят, ако го оставим в ръцете на онази грубиянка, старата Милдред Тарнли. Тя е сурова стара мома, а характерът й е дяволски, освен това има да мисли за десетки други неща. Затова се боя, че детето ще умре, и не знам какъв съвет да дам, мътните да ме вземат!
— Всички в къщата са много объркани и несъмнено обръщат съвсем малко внимание на детето — каза доктор Уилет.
— Освен това няма съмнение, че в долчинката има скарлатина.
Възрастният лекар сви рамене и поклати глава.
— Поговорих със стария господар — каза Хари, — защото си помислих, че би могъл за известно време да вземе детето в Уайвърн, където ще е в безопасност и обградено от грижи, само че той не иска и да чуе. Знаете, че този брак беше сключен тайно, така че няма смисъл да опитваме. Вече тръгвате, ще ви изпратя малко. Може пък да се сетите за нещо. Аз самият нямам излишни пари, както се сещате, но все ще измисля нещо, само и само детето да не се лишава.
— Много мило от ваша страна, сър — погледна го доктор Уилет с възхищение. — Хората тук със сигурност са прекалено заети, а една малка небрежност, може да има дълготрайни лоши последици за детето.
Двамата повървяха заедно и разговаряха, а след като лекарят яхна коня си, Хари измина редом до него част от пътя през Креели Комън.
Когато се върна в Каруел Грейндж помоли да се види със старата Дулчибела и застанал в коридора, шепнешком й каза:
— Лекарят каза, че в сегашното си състояние тя не разбира нищо.
— Той каза, че в момента мислите й малко блуждаят, но след време съзнанието й ще започне да се прояснява.
— Лекарят нареди да не й казваме нищо, което може да я разстрои, най-вече за детето, защото моментът не бил подходящ. Освен това не можел да отговаря за живота на детето, ако то остане още малко тук, защото в околността има треска и скарлатина, а вие тук вече и бездруго сте претоварени, понеже сте съвсем малко, какво остава пък да се грижите и за едно бебе. Доктор Уилет познавал някаква жена близо до Уикфорд, която можела добре да се грижи за детето, така че довечера ще заведа там старата Милдред и бебето, за да се измъкнем от болестта, която върлува тук.
— Моля те, Господи! — каза Дулчибела след известна пауза.
— Амин — додаде Хари и се отдалечи, като се подсвиркваше тихичко, пъхнал ръце в джобовете си, за да каже същото и на старата Милдред Тарнли.
— Жалко, че детето трябва да бъде изпратено далеч от дома си — каза тя мрачно.
— Най-вече заради скарлатината и треската — обясни Хари.
— А също и далеч от майка си — продължи тя.
— Това ще е добре и за майката.
— Точно в момента тя не може да направи много.
— Напротив, може — прекъсна я Хари. — Може да го остави на треската, която мъчи и нея.
— Не мога да кажа нищо повече, обаче наистина е жалко, че детето трябва да бъде отведено от родния си дом и от собствената си майка — повтори госпожа Тарнли.
— Кой се грижи за него в момента? — попита Хари.
— Лили Доджър — отговори тя.
— Лили Доджър! Тази повлекана! Нали самата ти каза днес, че не би и поверила дори коте!
Госпожа Тарнли не можеше да отрече. Тя изсумтя и леко вирна брадичка.
— Забравяш, жено, че в Уайвърн никога не е имало традиция бебетата да се отглеждат у дома. Нито аз, нито горкият Чарли, нито Уили — никой от нас не е гледан у дома. Старите хора имат една поговорка, сигурно неведнъж си я чувала: „Много баби, хилаво дете“. А всички Феърфийлд са станали високи и здрави мъже и са живели дълго без треска, счупени кости и други подобни да ни съборят без време. Пък и лекарят препоръча да постъпим така. Заради болестта в къщата тук няма кой да се грижи за бебето и то ще пострада, ако не изпълним съветите на лекаря. Така че слагай бонето, увий бебето в одеяла и аз ще те откарам там, където каза той. Малко ми е встрани от пътя, но нали сме роднини. Освен това казах на лекаря, че ако има някакви разходи, аз лично ще му ги покрия. А сега ще ти дам една лира за късмет. Виждаш ли, не съм чак такъв скъперник, за какъвто ме вземаш.
— Благодаря ви, господарю Хари, не мога да отрека, че семейството винаги е изпращало бебетата при бавачки извън дома.
— Господарят Чарлс би направил същото, ако беше жив, както всички добре знаем. И поради тази причина същото щеше да направи и господарката горе, ако можеше да говори. Съжалявам, че трябва да те откъсна от тук, но довечера ще те върна. Не мога едновременно да карам каруцата и да се грижа за бебето, пък и хората ще се чудят какво е това дете в каруцата и ще плъзнат слухове.
— Боже, не бих допуснала горкото същество да замине съвсем само като пакет с бакалски стоки. Не, не, все още не сме изпаднали чак дотам, струва ми се — възкликна госпожа Тарнли.
— Дай ми малко хляб, сирене и бира. Досега никога не съм си тръгвал, без да хапна нещо… Не е добре да тръгваме, без да съм се нахранил. Няма нужда да бързаш. Можем да тръгнем чак след час, защото Уилет няма да успее да изпрати дойката по-рано.
Хари излезе и си поговори с Том Клинтън, попуши лула половин час, а Том си помисли, че младият господар е умислен и странен, и вероятно не се чувства много добре, защото не изяде хляба и сиренето, ами вместо това изпи много повече бира от обикновено.
— Вземи много захаросани плодове и мляко или каквото там обича бебето, за да не плаче. Не мога да понасям бебешки плач.
Със зачервени очи и с подут нос Лили Доджър бърбореше и тихичко шушнеше на бебето с разбито сърце, за да не би старата Милдред да я чуе и да я навика, сбогуваше се с него, наричаше го с нежни имена и го притискаше в прегръдките си.
Колкото и да е красива в мъжките очи, обичта на жените към децата е напълно странна. До този момент Лили Доджър бе живяла спокойно, макар и не особено весело в Каруел Грейндж. Само че сега я бе сполетяла тази раздяла и спокойствието й бе нарушено.
Старата Милдред се бе качила, облечена с протритата си кафява наметка и с мръсното си старо боне, и наместила бебето в скута си. Най-сетне каруцата бе готова да потегли.
Вече бе късна есен. Дългите дни бяха свършили. Бяха се забавили повече от предвиденото, преди да тръгнат. Пътят се оказа дълъг, по-дълъг, отколкото бе очаквала Милдред Тарнли. Луната изгря и те се озоваха в непозната за нея част от графството.
