11.
Когато на следната утрин Драйфус се събуди, почувства силна отпадналост на крайниците. Струваше му се, че тялото му е смазано. Клетият не можеше да хапне троха от дадения му хляб, защото чувстваше силно отвращение от храната. Болеше го глава, а ушите му бучаха, сякаш цял рой пчели се намираха в тях. Това бяха несъмнени признаци, че е болен, но въпреки това направи опит да излезе навън.
Но не отиде далече.
Той направи десет крачки и падна на земята. Не беше в състояние да стане и трябваше да се остави на съдбата, да чака върху горещите камъни, докато го вдигнат.
След малко дочу човешки стъпки, беше Ервин, с когото се бе запознал на острова предната нощ. Той идеше от извора и носеше вода. Като видя Драйфус да лежи на земята, веднага свали тежкия товар от гърба си и му се притече на помощ. Ервин вдигна болния и го изгледа.
— За Бога, приятелю, кажете ми какво ви стана?
— Мисля, че съм болен — отвърна с дрезгав глас Драйфус, — едва се държа на краката си и при това чувствам силно главоболие.
— Позволете ми да видя очите ви — каза загрижен Ервин.
Баронът внимателно повдигна клепачите му и разгледа очните ябълки.
— Очите са почнали да пожълтяват — констатира той. — Не чувствате ли горчивина в устата си, не ви ли е сух и тежък езикът?
Драйфус кимна утвърдително.
— Бедни приятелю — стисна ръката му Ервин, — вие ще се разболеете от тропическа треска. Бог да ви помогне да я прекарате.
— Опасна ли е тази болест? — запита Драйфус. — Кажете ми самата истина, моля ви.
— Тропическата треска е твърде опасна болест и в повечето случаи завършва фатално.
После Ервин се озърна на всички страни и като видя, че никой от пазачите не иде, бързо каза:
— Ала още по-страшен от треската е лекарят, който ще ви лекува.
— Лекарят ли?
— Този благороден лекар се казва Рохан. Ако изпиете лекарството, което ще ви даде — изгубен сте.
Като чу това, Драйфус се сепна. Беше му трудно да говори, ала той събра всички сили и продума:
— Толкова ли е голямо невежеството на този доктор, че лекарствата му убиват болните?
— Не, Рохан е зъл човек и съзнателно дава отрова на клетите заточеници!
— Значи той съзнателно ги умъртвява.
— Да.
— Но защо прави това? Каква полза има от това?
— Има. Ще ви обясня всичко.
Ервин повторно се огледа наоколо и като се увери, че са сами, продължи:
— Доктор Рохан, при всичката си злоба, е много учен човек или по-добре казано, учеността му е причина, за да стане лош и безсъвестен. Той можеше да бъде професор в някой френски университет. Името му е не само известно, но и прочуто сред медицинския свят. Въпреки това, обаче, предпочита да живее в Каена — на този ужасен и проклет кът на земята, като скромен лекар на заточениците.
— Но защо живее тук?
— Защото може да прави каквото си иска, и защото никой не се интересува дали те загиват от неговите лекарства. И всички, които този жесток лекар лекува — умират. Доктор Рохан е написал голям труд върху човешкото сърце и много по-добре познава устройството и болестите му, отколкото другите лекари. Неговите изследвания, не са свършили още. Жестокият човек има нужда от трупове и затова убива безжалостно затворниците в Каена, за да вземе сърцата им, преди да бъдат хвърлени на акулите, и по този начин да завърши изследванията си.
Драйфус потръпна от ужас. Значи нещастните затворници не бяха изложени само на лошия климат, но и на жестокия убиец, който като лекар трябваше да им дава помощ и утеха.
— Не може ли човек да откаже да вземе отровата? — запита загрижен той.
— Да, може, аз ще ви науча как. Когато лекарят ви даде шишенцето, вие го погледнете в очите и го хвърлете в краката му.
— Няма ли насила да ме застави да взема отровата — Не. Той ще разбере, че вие знаете за неговия план.
— Как ще се отърва от треската, ако не взема лекарството?
— Мурильо има хинин и той ще ви даде няколко хапа, които можете да вземете спокойно.
Драйфус се разтрепера, стана му толкова зле, че Ервин трябваше да го занесе в колибата и да го сложи на леглото. След това той още веднъж стисна ръката на приятеля си и го остави, но уви, на вратата го срещна Мурильо.
Главният надзирател на Дяволския остров не беше добре разположен днес. Печалният край на годежа му с красивата Одета — дъщерята на богатия доставчик Панталон, още го гневеше.
— Проклети дяволе — извика той, — псе такова, какво търсиш в тази колиба!
Испанецът вдигна камшика, за Да удари Ервин. Младият германец се приведе и избяга изпод вдигнатата ръка на сърдития Мурильо. После взе бурето и се завтече към колибата.
Испанецът изпрати една дълга псувня след него.
— Чакай ти, кучи сине, аз ще те намеря и тогава ще опиташ камшика ми.
После влезе в колибата на Драйфус. Погледна го и измърмори:
— Ха, тресе те, може би смъртта ще те избави. Това ще бъде щастие за тебе, но все пак съм длъжен да съобщя на доктор Рохан.
Състоянието на нещастния капитан ставаше все по-лошо. Непрестанно го побиваха тръпки, тялото му бе потънало в студена пот, а езикът му беше толкова сух и тежък, че едва можеше да го мърда в устата си. Мъчеше го ужасна жажда.
Надзорникът Розе трябваше непрестанно да му дава вода и бедният пиеше без почивка. Привечер в колибата на капитана дойде слаб рус мъж — доктор Рохан. Той прегледа болния, после допря ухото си до гърдите му и преслуша внимателно туптенето на сърцето му.
— Прекрасно сърце — каза си той, — тупти като часовник. Рядко съм чувал такива ясни звукове. Това сърце е много интересно!
На бедния Драйфус настръхна косата от страх като чу тези думи. Стана му ясно, че този учен и жесток мъж ще направи всичко, за да може да притежава клетото му сърце.
— Казаха ми, че страдате от тропическа треска — каза докторът, — затова ви донесох лекарство. То действа бързо и скоро ще ви успокои.
— Да, то ще ме успокои и освободи от мъките — пошепна капитанът.
Лекарят извади от джоба си малко шишенце, пълно със зелена течност.
— Оставете ни сами — обърна се той с повелителен тон към надзирателя, — пазачите не трябва да чуят какво говори лекарят на болните си.
Без да възрази, Розе излезе от стаята. Служещите на Дяволския остров знаеха, че доктор Рохан е приятел на губернатора и че не е добре човек да е в лоши отношения с него.
Щом останаха сами, той му каза повелително:
— Станете!
Драйфус изпълни нареждането на лекаря.
— Изпийте наведнъж тази течност! Повярвайте ми, това е най-доброто лекарство за вас.
С разтреперани ръце болният взе шишенцето и погледна лекаря в очите.
— Как се казвате? — попита го той равнодушно.
— Алфред Драйфус. Доктор Рохан трепна.
— Роднина ли сте на Матийо Драйфус. От Париж ли дойдохте?
— Матийо е мой брат — отвърна капитанът. — Ако можеше да ме види в тази мизерна колиба!
Докторът издърпа шишенцето от ръката му, отиде към прозореца и го захвърли върху камъните, където то се пръсна на парченца.
После се върна към болния и сърдечно стисна ръката му.
