— Нещо особено, добри ми Клаус Грот — тя разсъждава само заради една перука. А то не е малко за една американска детективка, която подозира един човек, който казваше, че е войник, а носеше руса перука.
Не трябва да се чудим, че американката направи едва днес това откритие. Досега тя не бе се вглеждала добре в стюарда. Казаното от Херманса я накара да разгледа този човек по-внимателно. И понеже у Алиса вече се бе зародило подозрение към Жак, тя следеше всяко негово движение. Но настъпи нощта и американката не успя да открие нещо повече освен това, че Жак носеше руса перука и че си даваше наивен вид, когато някой го наблюдаваше. Към полунощ Алиса се оттегли в каютата си и си легна. Ала откритието не я оставяше на мира и не й даваше да заспи. Тя изпадна в лошо настроение, обзеха я тъмни предчувствия. „Бригита“ цепеше вълните. Нощта бе приятна и ясна. Меката лунна светлина проникваше в каютата на младата американка и осветяваше някак тайнствено всички предмети. Мислите на Алиса летяха през морето, достигнаха до Париж и диреха онзи, който бе постоянно в душата й. Мислите й летяха към Матийо Драйфус.
— Ще го видя ли някога? — прошепна тя тихо. — И желая, и не желая това. Сърцето ми ме зове към него, душата ми го желае и любовта ми принадлежи само нему — изтръпвам при мисълта за срещата ни — тогава ще трябва да открия тайната на моя живот.
Студени тръпки побиха красивото й тяло, щом си помисли за тази среща. Хубавата американка се покри с лека завивка. Тя подпря с ръце главата си и се загледа в пространството.
— Ще ме обича ли, ако му открия всичко? Не искам нищо да крия. Матийо трябва да знае коя съм. Той трябва да знае, че съм…
Тя внезапно потрепера.
Очите й приеха обикновения си делови израз и тя се вдигна от леглото и се заслуша. Необикновен шум наруши нейните блянове. Нощната тишина й помагаше да чува и най-малкия шум на парахода. Стори й се, че някакъв грамаден плъх гризе нещо долу в парахода. Без да иска, тя си спомни за стюарда Жак и неговия вампир. Има ли вампири? Алиса беше практична натура. Сега искаше да узнае причината за този шум.
Американката стана от леглото, наметна нощната си роба и обу платнените си пантофи. Макар и да беше уверена, че не ще има нужда от пълния и револвер, тя го взе. Понеже знаеше всяко кътче на „Бригита“, не й бе трудно да се движи в тъмнината.
Особеният шум пак започна. Алиса се приближаваше към мястото, откъдето идваше шумът, но неочаквано спря. Американката стигна до вратата, която водеше към трюма на парахода. След малко се увери, че вратата е отворена. Стръмен трап водеше надолу.
Алиса бързо се спусна по стълбата.
Когато достигна до половината на трапа, тя се хвана с лявата си ръка за стъпалото и се наведе, така че можеше да вижда в помещението.
Тя съзря едно място, което досега не бе виждала. Това беше празно и пусто място в дъното на парахода. Тази дървена пещера бе твърде тясна, но беше дълга петнадесет стъпки. В дъното на помещението гореше свещ, при слабата светлина на която работеше обърнат гърбом към Алиса мъж. По тази причина помещението беше полутъмно, но все пак се виждаха огромните ребра на парахода и вътрешната му обвивка. Зад нея се чуваше шумът на вълните. Пустото помещение и тихият еднообразен ромон на морето извикаха у Алиса черни мисли.
— Между мене и смъртта — прошепна тя, — има само една крачка.
Всеки може да си представи, как подейства тази мисъл на Алиса, като видя какво върши човекът в помещението. Това бе морякът с перуката — стюардът Жак. Профилът му, обърнат към Алиса, беше осветен от свещта и приличаше на дух. С голям свредел Жак пробиваше дупка в обшивката на парахода. (Уважаемите читатели ще си спомнят, че разбойникът бе подкупен от граф Естерхази да потопи „Бригита“.) Алиса беше вцепенена от ужас и страх. Тя веднага прецени всички последствия от това коварно престъпление. Косите й настръхнаха, обхвана я такъв страх, че не можеше дума да продума, нито да помръдне тялото си.
В това време стюардът продължаваше спокойно работата си.
Свределът проби дъската. Жак, или по-точно Равелак, грабна с лявата си ръка един дървен чеп, извади свредела и запуши дупката. Колкото и бързо да я запуши, все пак струя вода нахлу в помещението. Равелак удари чепа с дървен чук няколко пъти. Глухо отекнаха ударите в празното пространство. Подлецът бе разказал измислицата за вампира, за да внуши, че моряците го плашат като тракат нощно време. По този подъл начин той бе успял да отклони вниманието на капитана от нощния шум и да го накара да мисли, че то е дело на моряците, които искат да се подиграват със стюарда.
Алиса се поокопити от смайването си. Но тя извърши най-голямата грешка, каквато можеше да стори в положението, в което се намираше. Най-умно беше да се върне по-скоро на палубата и да съобщи на капитана или на рулевия за престъпното дело на Жак. Но независимият характер на американката я хвърли в пропастта. Като разбра какво си е наумил Жак, кръвта й закипя, тя бе обладана от гняв. Алиса издаде глух вик и скочи в помещението.
— Подлец, искаш да потопиш парахода — извика тя със смразяващ глас. — Горе ръцете, иначе ще те пронижат куршумите на револвера ми.
Тя вдигна револвера и се прицели.
Като видя американката, Равелак се сепна. Той впери поглед в храбрата жена, после се хвърли назад и изгаси свещта. Непрогледен мрак изпълни помещението и гробна тишина настана в него. Чуваше се само шумът на вълните. Алиса разбра, че револверът няма да й помогне. Не можеше да се прицели в тъмнината.
Като угаси свещта, Равелак се просна на пода, със змийски движения стигна до Алиса, хвана краката й, дръпна ги и младата жена падна на пода. В този миг, изтърва револвера и той гръмна.
Престъпникът знаеше, че трябва най-напред да свърши с Алиса, а после да потопи парахода. Той върза ръцете и краката на нещастницата и запуши устата й с кърпа. Подлецът направи това толкова бързо, че Алиса не смогна дори да извика за помощ или да вдигне револвера, който беше близо до нея. Равелак хвана вързаната жена и я постави на сандъка, на който бяха чеповете, чукът и другите инструменти.
Алиса не загуби нито за миг присъствие на духа. Тя знаеше, че е изгубена и ще умре. Клетата и не мислеше дори, че е млада и че животът е хубав, тя не помисли дори за Матийо, нито за любовта си към него. Обхваната бе само от ужасната мисъл, че Херманса, Емил, капитан Клаус Грот, рулевият и моряците ще загинат, ако този демон успее да потопи „Бригита“.
Равелак се наведе над нея и тя видя животинския блясък в очите му. Смрадливият му дъх достигна до нея и ръцете му обхванаха красивото й тяло.
— Чувала ли си нещо за убиеца Равелак? — запита я този човешки изрод.
Дори и да искаше да отговори на въпроса, Алиса не би могла, понеже устата й беше запушена с кърпа. Клетницата обаче му отвърна с очи. Тя хвърли такъв презрителен поглед към него, че той разбра — тя го познава.
— Ха-ха-ха, виждам, че ти е познато това име! — изкиска се престъпникът. — Знай тогава, че си във властта на убиеца Равелак, който удушава жените с целувките си.
Животното се наведе още повече над жената, за да я целуне, устните му бяха подути като на сит пияница и искаха да се впият в устните на красивата американка, ала отгоре се чу силен шум. Равелак се уплаши и остави жертвата си.
— Време е вече, трябва да свърша с тебе, ще умреш, ала преди това искам да ти кажа няколко думи, за да знаеш, че аз измамих всички ви. Капитан Драйфус никога няма да бъде освободен от Дяволския остров. „Бригита“ никога няма да стигне до Френска Гвиана, а ще се намери на дъното на океана. Семейство Драйфус има големи неприятели и аз съм техен помагач.
Изродът се изкикоти, обърна се и взе чука.
— Ще ти счупя главата — каза той и го вдигна над клетницата.
Алиса затвори очи. Тя очакваше смъртоносния удар, но убиецът се изсмя и хвърли настрана чука.
— Няма да умреш тъй леко — скръцна със зъби той, — трябва да се измъчваш и да умреш бавно. Виждам, че не се страхуваш от смъртта, но аз ще ти покажа как се умира.
Злодеят започна да вади чеповете от трите дупки, които беше пробил в обшивката на парахода. Алиса гледаше с ужас злокобното дело на убиеца. Нещастницата се опита да махне кърпата от устата си, ала не
