било петно!
— Да не би да си полудял, човече? — подскочи майорът. — Ако кажеш още една подобна дума, ще се видя принуден да ти посоча вратата!
— Аз пък ще бъда принуден — отвърна Християн тихо, но твърдо и студено, — да ти посоча вратата на затвора, в който заслужаваш да отидеш!
— Господине, тази обида изисква да бъде измита с кръв!
Естерхази направи движение, като че искаше да отиде при писалището, за да извади револвер.
— Оставете настрана оръжията — кресна му хладнокръвно Християн, — не се боя от вашите револвери, нито пък ще застана пред дулото им, понеже вие, майор Естерхази, не сте достатъчно равен и достоен за мен, за да се дуелирам с вас!
Християн застана близо до черния майор, лицето на когото бе побледняло и изкривено от ярост, и му изрече глухо:
— Вие сте първият Естерхази, който е станал крадец!
Черният майор се отдръпна.
Юмруците му се свиха, очите му яростно изпъкнаха, а треперещите му уста напразно се опитваха да кажат нещо.
— Казах, че сте един крадец! — повтори Християн. — Освен това добавям, че сте двойно по-подъл крадец, защото сте откраднали от единствената си роднина, безпомощна и бедна вдовица, скромните й спестявания! Смятам, господин майор, че ви представих достатъчно ясно обвинението си и бих желал да чуя сега вашата защита.
— Няма за какво да се защитавам — заяви Естерхази, без обаче да бъде искрен. — Просто не зная за какво говорите, не зная какво ви дава правото да ме обвинявате ведно престъпление, с което нямам нищо общо.
— Аз ще ви напомня всичко — отвърна Християн. Кръстоса ръце на гърдите си и започна да се разхожда бавно из стаята, докато черният майор се отпусна в едно кресло. — Вие сигурно си спомняте, уважаеми братовчеде, че се явихте един ден при майка ми и я запитахте дали има спестени пари. Тя тогава ви отговори, че има собствени тридесет хиляди франка, но те са цялото й състояние и трябва да живее от лихвите на този капитал в случай, че се случи нещо с мен и не мога да работя.
— Наистина, спомням си за подобен разговор — отвърна майорът. — Все пак, обаче…
— Не ме прекъсвайте, а ме изслушайте докрай! Вие разказахте тогава на майка ми, че сте знаели къде този капитал би могъл да донесе двойно повече лихви. Банкерът Ротшилд възнамерявал да събира пари за няколко солидни предприятия и ако искала майка ми, могли сте да внесете парите у Ротшилд. Наивната ми майка ви даде последните си пари, майоре, да, последните си пари и вие ги взехте! Ние мислехме, че сме предали парите си на честен човек! Днес, обаче, бях изтръгнат от това заблуждение. Онази Мадлен Готие, която отблъснах снощи възмутен, бе първата, която събуди подозрение спрямо вас, господин майор. Тя ме предупреди да не ви поверявам пари, аз обаче й се разсърдих за нейното подозрение, понеже помислих, че парите са дадени на един граф Естерхази, а освен това на най-близкия ни роднина. Когато трябваше да откъсна най-милото от сърцето си и се видях излъган от оная, на която бях доверил всичко, тогава у мене се събуди подозрение към всичко, което ме заобикаля, и си казах, че ще трябва да бъда внимателен, за да не ме излъжат още веднъж. Решил бях, освен това, да напусна Европа и да скрия болката си в девствените гори на Америка. За пътуването се нуждаех, обаче, от по-голяма сума. Станах рано сутринта и отидох в банката на братята Ротшилд. Поисках да говоря с главния касиер и бях заведен при един възрастен, почтен господин, който ме попита най-учтиво какво желая. Казах му името си и желанието си да тегля част от ония тридесет хиляди франка, които е внесъл братовчед ми майор граф Естерхази на името на моята майка. Старият касиер нареди на счетоводителя да провери сметката на майка ми. След около десет минути същият счетоводител се върна и рече, обърнат към мене: „Господине, трябва да имате грешка. В нашите книги няма никакви сметки на името на вашата майка. Майор граф ЕстерхазиВалзин не е внесъл никога и един франк, още по-малко тридесет хиляди франка!“ Почувствах се като попарен. Косите ми настръхнаха и видях пред себе си разтворена пропаст, в която потънаха не само парите на моята майка, но и вашата чест, майор Естерхази! Старият касиер, обаче, сякаш ми съчувстваше, когато видя колко съм развълнуван, защото пристъпи към мене, сложи ръка върху рамото ми и рече добродушно: „Млади приятелю, или е станало ужасно недоразумение, или пък сте станали жертва на един мошеник. Съветвам ви, ако е така, да постъпите с него безмилостно, защото самият той няма съвест, даже ида ви е близък роднина. Човек не бива да съчувства на подобен човек, а да го унищожи, за да не стане причина за нещастието и на други!“ А сега, майор Естерхази, ви моля да ми отговорите! Какво сте направил с парите на бедната ми майка? Пазете се, обаче, да не ме излъжете! Искам да чуя самата истина, дори тогава, когато ще ви е мъчно да я кажете! Естерхази бе пребледнял като бялата си риза, която се виждаше под пижамата му, а очите му гледаха втренчено Християн.
— Християн — продума той с умолителен глас, — прости ми, аз похарчих парите, защото имах нужда от тях за борба против неприятелите си!
От гърдите на Християн се изтръгна вик:
— Боже мой, един Естерхази е станал крадец! О, бедна мамо, лишиха те от всякаква издръжка на старини. Откраднаха последните сантими, които ти е оставила жестоката съдба. Открадна ги един мошеник! Да, мошеник! — извика Християн и удари майора с юмрук в лицето. — Казах, че сте мошеник и ще повтарям тази дума, докато го разберат всички.
— Пази се, Християн — изръмжа черният майор през зъби, — бих могъл да ти отмъстя страшно за всички тия обиди!
— Не се страхувам от твоето отмъщение, подлецо, защото се намираш в моите ръце не само по отношение на престъплението, което извърши над мене и моята майка, но и по отношение на една друга подлост, за която имам доказателства. Подлец, извратен съпруг и баща — прошепна младият човек. — Ти си тласнал към смърт собствената си жена, вярната графиня Натали, собствените си деца! Ако не бе ме завел Бог навреме на онова ужасно място край брега на замръзналата Сена, където чух смъртния вик на твоето семейство, те щяха да лежат днес мълчаливи и бледи в моргата, а ти, черното петно на семейство Естерхази, щеше да си техният убиец!
Майорът скри лицето си с две ръце и изстена като ранен звяр. След това, обаче, си възвърна свойственото му нахалство и като се заразхожда из стаята, започна:
— Всички са се съюзили против мене, всички искат да загина. Сега виждам ясно — ти, твоята майка, моята жена, собствените ми деца — вие всички сте подкупени от Матийо Драйфус само и само за да увиснете като тежест върху мен и да ме блъснете в пропастта!
— Матийо Драйфус? — изгледа го Християн и вдигна заплашително ръка. — Благодаря ти, задето изрече това име. Черни майоре, то ми напомни за една хубава идея! Слушай, последните думи, които ще ти кажа. Ако не върнеш в тридневен срок на майка ми тридесетте хиляди франка и ако не паднеш на колене пред съпругата си и не я помолиш да ти прости всичко, което й стори, ще отида при Матийо Драйфус и ще му разкрия всичките ти подлости, за да те изобличи публично и да покаже на света страшните ти деяния, подлецо! Извратен Естерхази!
Християн се спусна към вратата. Черният майор тръгна след него, спря го и падна на колене пред своя братовчед.
— Християн — изстена той, — Християн, смили се над мен. В твоята ръка лежи съдбата ми. Не отивай при Матийо Драйфус, само това не бива да правиш! Предпочитам да вземеш нож и да го забиеш в гърдите ми. Не ме издавай на Драйфус и приятелите на оня предател, който е унизил толкова много нашата Франция!
— Предател ли? — повтори Християн с твърд глас. — Сега ми се отварят очите, черни майоре. Струва ми се, че съм разбрал всичко. Не бе ли ти човекът, по чиито показания бе осъден Драйфус; не бе ли ти оня, който е работил усърдно, та талантливият офицер, примерният баща, честният човек да бъде осъден на жива смърт? Какво, да не би майор Естерхази-Валзин, подлият крадец, човекът, който тикна собствената си жена и деца към смъртта в ледените води на Сена, да е дал и лъжлива клетва, да е вършил фалшификация, да е човекът, който, за да прикрие собственото си деяние, е обвинил невинен в ужасно престъпление?
Естерхази бе скрил лицето си с ръка, а главата му бавно клюмна на гърдите. В стаята настъпи минута тягостна тишина. После се чу студеният глас на Християн:
