— Повтарям! Разполагаш с тридневен срок, за да поправиш поне кражбата и греха спрямо твоето собствено семейство. Ако просрочиш срока, ще отида при Матийо Драйфус и ще му отворя очите за твоя таен начин на живот. Сега не ми казвай нищо! Ти си незаконно роден, забравен от всички, живееш нечестно и ще умреш забравен от всички. Франция пък ще бърза да забрави къде си заровен! Това ще е твоето бъдеще!
Вратата се затвори шумно зад Християн. Естерхази остана дълго време коленичил на пода. Сетне яростно извика и бързо скочи.
— Аз съм изгубен! — кресна той и се хвана за черните коси. — Изгубен съм заради някакви си тридесет хиляди франка. Сумата е нищожна, но в този момент я нямам. О, с каква радост ще посрещне Матийо Драйфус съобщенията на скъпия ми братовчед Християн! Колко много ще се зарадват неприятелските вестници, че са в състояние да докажат една моя кражба! Няма ли никакво спасение за мене?
И сам си отговори с глас, в който се смесиха сълзите му:
— Няма спасение!
— Когато човек не се отчайва, винаги намира спасение! — се чу ясен глас откъм вратата.
Влезе Габриела Пей, отиде бързо при своя любовник, и го прегърна с меките си ръце.
— Каквото и да ти се е случило — погали го тя, — довери се на мене, за да отстраня гибелта от теб. Твоят живот е и мой живот и ако разрушат твоето съществуване, погубват и мене!
— Приготви се, любима — прошепна тихо Естерхази, — да умреш заедно с мене, защото не ми остава друго освен да си тегля куршума, ако не намеря в тридневен срок тридесет хиляди франка.
— Нима е възможно подобно нещо? — запита Габриела. — Парите, които ти донесе от Андора и които си наследил от майка си, да не би да са се свършили?
— Ние живяхме доста луксозно — отвърна Естерхази — и шестдесетте хиляди франка се свършиха отдавна. Ако не мога да платя в тридневен срок тези тридесет хиляди, ще ме изобличат като крадец и ще мога да избирам между затвора и самоубийството.
— Няма да изпаднеш в такова положение — сопна се красивата испанка. — Разполагаш, доколкото разбрах, с три дни време. Добре, ти ще получиш най-късно утре твоите тридесет хилядарки.
— Братовчед ми Християн не се задоволява обаче само с това — изрече с крива усмивка графът, — а иска от мене да се върна при жена си и децата си, които се намират в неговия дом.
В очите на Габриела светна злобен пламък.
— А ти какво му отвърна? — го запита тя.
— Казах му, че обичам само тебе, скъпа моя Габриела — излъга черният майор, прегърна красивата жена и я целуна. — Заявих му, че не мога никога да те оставя.
— В знак на моята благодарност за тия твои думи — извика Габриела Пей щастлива, — ще тръгна веднага да ти търся пари.
Тя притисна устните си още веднъж към устните на демонично красивия мъж и излезе. Взе файтон и заповяда на файтонджията да я закара до ъгъла на Рю Клиши. Когато— стигна, слезе бързо, скри лицето си зад воала и отиде при вратата на една малка къща, която се ползваше в Париж с известна слава. В нея живееше андорската магьосница, старата баба на Габриела, която бе известна не само сред бедното, а и между богатото население със славата на картогледачка, магьосница и продавачка на любовни питиета.
Габриела дръпна звънеца и след като почака няколко минути, вратата се отвори. На прага се яви една отвратителна стара жена.
— Ти ли си, Габриела? — попита тя глухо. — Влез вътре, много е хубаво от твоя страна, че си намерила най-после пак пътя към твоята стара майка. Предполагам, че особена причина те е накарала да ме посетиш….
Любовницата на Естерхази влезе след магьосницата в една стая с фантастична обстановка, където върху откритата желязна печка гореше голям огън. От един ъгъл на стаята изскочи вързана за верига лисица и се озъби злобно на непознатата.
— Смърт, иди на мястото си! — извика старата и лисицата плахо се скри.
— Наричаш това животно с доста странно име — рече Габриела. — Защо не го наричаш някак по- весело?
— Човек има ли въобще по-добър приятел от смъртта? — запита старата подигравателно. — Всички бихме направили добре, ако можехме да свикнем отрано с това име. И на теб, кукличке моя, не би ти навредило, ако би си спомняла от време на време, че красивото ти лице някой ден ще има вид на безочен череп и че твоята плът, с която черният майор задоволява своето и твоето сладострастие, ще окапе рано или късно от скелета ти и ще бъде изядена от червеите! Да, човекът не е нищо друго, освен храна за червеите! Хайде, ела и кацни върху рамото ми, гробна птицо!
Черна гарга се спусна от тавана и кацна върху кокалестото рамо на старата жена.
Габриела надви отвращението си от мрачната обстановка и рече:
— Стара майко, дойдох да те помоля за една услуга.
— Услуга ли? — засмя се старата жена. — Веднага предположих, че ще искаш нещо от мене, иначе не би дошла на Рю Клиши. Кажи, какво искаш?
— Известно ми е, че си богата — продължи Габриела бързо. — Твоят занаят ти носи злато, а ти харчиш малко и само за най-необходимото. Сигурно разполагаш с голям капитал. Ето защо искам да ми дадеш тридесет хиляди франка!
— Имаш нужда от пари? — запита иронично андорската магьосница и смръкна емфие.
— Ще ти кажа всичко: човекът, когото обичам повече отколкото живота си се нуждае от тези пари.
— Черният майор! — изкрещя злобно магьосницата. — Ха, дотам ли е стигнал вече, че любовницата му отива да проси за него? Кукличке моя, ще ти кажа самата истина: нямам нито сантим, нито един сантим за черния майор!
— Защо не? — отвърна недоволна Габриела. — Да не би да нямаш доверие, че ще ти върне парите?
— Не, дъще моя, той не връща никога пари, но не заради това. Възлюбеният ти ще свърши ужасно и то много по-рано, отколкото предполага!
Любовницата на Естерхази погледна магьосницата плахо.
— Откъде знаеш? — запита тя с разтреперан глас.
— Прочетох всичко в картичките — отвърна магьосницата и от очите й капна сълза върху изсъхналите й страни. — Прочетох много повече в книгата на бъдещето, но едва ли ще ти го разкажа. С една дума, ако искаш да изпълниш моя съвет, трябва да се разделиш час по-скоро с този човек, да се освободиш от него, защото в противен случай няма да можеш да избегнеш и ти позора, отчаянието и насилствената смърт!
— Стара майко — ужаси се Габриела, — всичко, което ми говориш, истина ли е?
— Самата истина! — гласеше отговорът.
— Все пак няма да го оставя — извика младата жена. — Не мога да живея без Естерхази, стара майко, не мога Моля ти се на колене, дай ми тридесет хиляди франка, за да видя, че обичаш детето на единствения си син. Дай ми ги, стара майко, не ме карай да върша нещо лошо.
— За такава цел нямам нищо и не давам нищо. Когато дойдеш при мен и ми кажеш, че нямаш нищо общо с Естерхази, ще се погрижа да живееш разкошно като всички богати и благородни хора. Докато си обаче любовница на черния майор, не пристъпвай прага на моя дом!
Габриела стана смъртнобледа, в очите й пламна страшно решение.
— Добре тогава, андорска магьоснице — кресна тя, — ти сама ще си виновна, ако направя нещо, за което може би по-късно ще съжаляваш! Сбогом!
Габриела напусна като подгонена стаята, а магьосницата блъсна грубо вратата след нея.
— Знаех, че няма да приеме предложението ми — промърмори старата жена. — Черния майор я владее напълно, а когато млади жени са обхванати от любовна треска, от оная жар, която заробва духа и тялото в полза на мъжете, тогава е излишно каквото и да било предупреждение! Прочетох и нейната собствена съдба в книгата на бъдещето. Предписана й е смърт, тя ще умре край пътя. Колко е печално да загива такава млада и красива!
Старата жена избърса с кокалестата си ръка сълзите, които бяха протекли от очите й. После обаче вдигна глава и започна иронично да се смее.
