тогава, когато самият Драйфус умре на Дяволския остров.
При тези думи отново избухна шум.
— Смърт и проклятие за Драйфус — завикаха неприятелите на благородния капитан, като наскачаха от местата си.
— Няма ли палач за предателя от Дяволския остров? — надвика ги Пати дьо Клам. — Ако ме бяха послушали и бяхме влезли във връзка с княз Галицин, новия губернатор на Френска Гвиана, Драйфус отдавна щеше да е свършил. Той може да се подкупи, има и по-добър начин — тропическата треска.
Ала Боазльо протегна ръка срещу Пати дьо Клам.
— Аз винаги съм се противопоставял на това — каза той — и сега също се противопоставям. Губернаторът, както всички, е продажен тип. Ако му предложим един милион, той ще ги вземе, за да ни продаде после на двойна цена на нашите неприятели. Има ли по-добър план? Искате ли да го изслушате, господа?
— Да чуем, да го чуем — зашумяха мъжете. — Но само ако завършва с убийството на негодника от Дяволския остров…
— Планът цели именно отстраняването на омразния капитан. Слушайте! След няколко дни от Хавър ще отпътува параход, който ще закара в Каена неколцина престъпници, осъдени на дълъг срок. С парахода ще отпътува и една престъпница, която ние сме наели за убийството на Драйфус. Тя е здрава и енергична жена, която ще отиде на Дяволския остров и там ще използва първата възможност, за да отрови Драйфус.
— Има ли всички необходими документи? — попита един от присъстващите.
— Всичко е наред — отговори Боазльо. — Губернаторът ще получи документите на тази престъпница, в които един от съдиите е написал собственоръчно, че е желателно да я оставят там да умре.
— Искам да обърна внимание върху едно нещо — взе думата Пати дьо Клам. — Как ще може престъпницата да пренесе отровата, необходима за отстраняването на Драйфус, щом тя, като пристигне в Каена, ще бъде съблечена и претърсена гола?
— И това е предвидено.
— Ще носи у себе си отровата на прах по един много оригинален начин. Престъпницата има черна къдрава и необикновено гъста дълга коса. Тя ще я напудри и така ще изглежда като побеляла. Пудрата, обаче, която тя ще употреби, ще бъде всъщност отровата. Като стигне на Дяволския остров, тя лесно ще изтърси отровата от косата си, ще я разбърка с вода и ще получи достатъчно отрова да изпрати на оня свят не само Драйфус, но и всички, които мразим.
Тези думи предизвикаха бурни одобрения. Този хитро скроен, в подробности разработен план хареса на събранието и веднага беше възприет.
— А сега, приятели — предложи Боазльо, — ще видим тази героична жена, която спечелихме за нашето дело. Полковник Анри, доведете я!
Анри стана и след няколко минути се върна с една хубава чернокоса жена — Московката, черната Ета.
Анри й беше завързал очите, за да не види хората, които се намират там. Той заведе бавно рускинята до масата и я накара да застане пред председателя.
— Знаете ли за каква работа сте повикана? — обърна се генерал Боазльо към бившата нихилистка.
— Зная.
— Значи сте решена да отървете Франция от предателя Драйфус, за да измиете петното, което той й е нанесъл?
— Да, решена съм — отговори Ета, като в същия момент стисна трепереща ръката на Анри.
— Това няма да е убийство — каза Боазльо с известна тържественост, — а изпълнение на една отдавна прочетена в съда тайна смъртна присъда, която не бива публично да се изпълни, за да не се дразни народът, който е заблуден от Драйфусовите приятели. Значи, вие няма да бъдете убийца и не ви караме да вършите престъпление, защото всъщност сте само изпълнителка на една законна присъда.
— Кой е издал тази присъда? — попита жената със завързаните очи.
— Един таен съд.
— Имаше ли той доказателства за вината на Драйфус?
— Повече, отколкото са необходими! Само писмата му дори показват, че е предател.
— Писмата обаче, могат да бъдат фалшифицирани.
— Тези не са — разсърди се Боазльо. — Впрочем, това не ви интересува. Доколкото знам, вие сте престъпница, която иначе много не се интересува от това, кое е право и кое не.
— Това е убийство — каза тя рязко, — най-обикновено убийство, каквито често се случват нощно време в Париж. Драйфус е един нещастник. Даже най-презрените, на отритнатите същества в Париж го съжаляват, тъй като той е жертва на правосъдието.
Неприятелите на Драйфус се спогледаха смутени. Боазльо кресна нетърпеливо:
— Решавайте! Ще изпълните ли нашата поръчка. Да или не?
— Добре! Ще я изпълня.
— Колко искате за услугата, която ще ни направите?
— Петдесет хиляди франка — отговори Московката, — толкова ми обещаха.
— Петдесет хиляди франка! — извика Пати дьо Клам. — Това е огромна сума!
— Не мисля — отвърна възбудено рускинята, — че тия пари са достатъчни, за да възнаградят опасностите, на които се излагам. Дявол да го вземе, господата ще си седят тук в Париж, пък аз ще рискувам живота си. Ще ме закарат заедно с престъпниците в Каена. Параходите, в които обикновено ги прекарват, не са най-добрите във френския флот. Ако излезе буря, параходът ще потъне с хората и мишките, а аз ще отида по дяволите преди още да съм стигнала местоназначението. Ако стигна благополучно, тогава започват пък други опасности. А убийственият климат във Френска Гвиана, а отровните изпарения от блатата, а горещите лъчи на екваториалното слънце, а треската…
— Не е толкова страшно — запъна се Пати дьо Клам. — Предателят Драйфус издържа вече толкова години в тези условия, а вашето преследване на Дяволския остров ще трае не повече от месец, ако се заловите енергично за работа.
— Може да минат и шест месеца, докато намеря удобен случай да му дам незабелязано отровата. Впрочем — продължи черната Ета, — ако господата смятат работата за лесна, нека някой от тях се заеме и да спечели петдесет хиляди франка. Аз с удоволствие ще му отстъпя.
Боазльо погледна недоволно Дьо Клам.
— Добре — отсече той, — ще ви изпратим в Каена и ще ви дадем сумата, която искате.
— Добре — отсече и Ета, — доволна съм! Кога ще трябва да отпътувам?
— Утре към полунощ ще трябва да отидете в затвора „Сен Лазар“ — обясни Боазльо. — Там ще ви приемат и ще ви настанят в една килия. На следния ден ще ви заведат на пристанището, откъдето ще отплава параходът. Разбира се, ще бъдете третирана като всички други престъпници. На особено внимание и снизходителност не можете да разчитате, тъй като никой не знае, че вие отивате доброволно, само за да услужите на една справедлива кауза. Съгласна ли сте да понесете всички неприятности, без да протестирате и без да издавате, каквото и да се случи, целта на вашето отиване там?
— Ще затварям устата си — увери го рускинята. — Би ми навредило, ако се разприказвам. Обаче имам още едно условие.
— Говорете!
— Петдесетте хиляди франка, които ми се полагат за работата, трябва да ми бъдат връчени още сега или най-късно в момента преди да постъпя в затвора.
— Съгласни сме с това условие — кимна генерал Боазльо след кратко размишление. — На кого да дадем сумата? Вие знаете, че не бива да носите никакви пари със себе си, иначе ще ги вземат при постъпването ви в затвора.
— Този господин ще ми пази парите, докато се върна. — Ета без колебание посочи стоящия до нея полковник Анри.
Лицата на всички присъстващи изразиха голямо учудване. Всички погледи се отправиха към Анри, който обаче продължаваше да стои съвсем спокойно, като че ли не ставаше дума за него.
— Така да бъде — Боазльо взе отново думата. — Значи на този човек ще платим сумата. Имате ли
