че ли аз съм дошъл да събирам фурдата на Париж. Всеки не може да ми влезе в работа. Който иска да преговаря с мен, трябва да им здрави кости и железни мускули. Когато вълните на океана зареват и се издигнат високо колкото къща, когато и най-големите параходи се люлеят като орехови черупки по грамадните им бели гребени, тогава оня, когото Сириус Сенегал е препоръчал на някой капитан, не бива да почне да плаче като малко дете. Той трябва да има смелост в гърдите си, да може да гледа смъртта право в очите. С една дума, трябва да бъде човек на място. Ако е такъв, ще получи пари: двеста франка предварително за обзавеждане и прилична месечна заплата.
При тези думи параходният агент извади от джоба си шепа жълтици и ги хвърли небрежно на масата пред себе си. Този начин на привличане на морските сърца действаше неотразимо върху посетителите на „Празния джоб“.
Младежите от всички маси застанаха около Сириус Сенегал, който бързо започна прегледа си.
— Да се махаш от тук, вагабонтино — нахока той едного от тях, — ти си само една връзка криви кокали. Вятърът веднага ще те отвее от борда.
На друг пък каза, че гръдният му кош бил много тесен.
— Много си слабичък, моето момче — поклати глава, — с такива дробове половината от времето ще лежиш в лазарета.
Така прехвърляше един след друг и мнозина бяха недоволни и разочаровани.
— Там има още един — Сириус Сенегал посочи към масата, където Латур и Роберт седяха и чакаха да видят какво ще стане.
— Не искате ли да си опитате късмета, приятелю? — обърна се съдържателят към Латур. — Елате насам, тук има бол пари, трябва само да протегнете ръка, за да ги вземете. Пък и, струва ми се, сте тъкмо подходящ човек за нашата акула.
Латур стана. Приближи се до масата и параходният агент изгледа внимателно бившия клоун.
— Не е много едър — промърмори той, — но изглежда як и добре сложен. Е, приятелю, имате ли желание да станете моряк?
— Да, вземете го — намеси се един глас съвсем близо до Латур, — ще има да се смеете и забавлявате на борда. Ще ви прави номера и смешки. По-рано беше клоун в цирк „Мелини“, спомням си, че съм го виждал да играе някъде.
Тези думи бяха казани от едно високо, силно сипаничаво момче, чийто запуснат, див вид красноречиво говореше, че той е един от ония, паднали хора, които живеят от позора на някоя любовница.
— Чухте ли, какво каза хубавият Бено? — разшумяха се другите. — Този там е палячо, липсва му само качулка и представлението може да започне!
Очите на Латур светнаха като мълнии. Той се обърна презрително към посетителите на „Празния джоб“:
— Паплач! Хиляди пъти е по-добре да си клоун, отколкото безделник и крадец!
Сипаничавият се приближи до него.
— Крадец ли казахте! — изръмжа той. — Навярно желаете да се запознаете с моите юмруци? Вземете си думите назад или ще ви строша няколко ребра така, че тринадесет месеца няма да се отървете от доктора.
— Хвалипръцко! — процеди презрително-Латур.
В същия миг сипаничавият замахна с юмрука си, за да го стовари с всичка сила връз главата на Латур. Но той като че ли очакваше нападението. С котешка гъвкавост се извърна, избягна удара и в следния миг стовари юмрука си зад лявото ухо на противника си, който, олюлявайки се, отстъпи назад. Като видя това, Латур се отдръпна, а после се спусна като тигър върху нахалния младеж и го халоса с такава сила по челото, че той окървавен падна в безсъзнание на пода.
— Обзалагам се, че този човек е най-добрият борец, когото съм виждал досега — кимна с разбиране Сириус Сенегал.
Той стана, отиде при Латур и му подаде ръка.
— Искам да поговоря с вас насаме — му прошепна. — Това момче ваше ли е?
— Да — отговори бившият клоун, — брат ми.
— Тогава нека дойде с нас. Съдържателят на „Празния джоб“ ще ни отвори малката стая и там ще си поговорим на чаша шампанско.
След няколко минути Сириус Сенегал, Латур и Роберт седяха около една маса в малката стая, чиято врата беше добре затворена, а пред тях се намираше бутилка шампанско и три пълни чаши.
— За здравето на мъжа с железния юмрук — вдигна своята параходният агент, като се усмихна приятелски на Латур. — Моите поздравления, вие показахте на устатото сипаничаво момче, че човек може да е бил клоун и пак да е роден за моряк на океански параход. Кажете сега, искате ли да постъпите като моряк?
— Ако бъде приет и брат ми, готов съм веднага да постъпя.
— Разбира се, че ще дойде и момчето с вас. Вижте само как му блестят очите. Жалко е да го оставите тук на сушата. То е цяла катеричка, ще се изкачи до върха на мачтата.
— Да, вземете и мен — замоли Роберт. — Обещавам ви, че няма да се страхувам, колкото и да бучи бурята и да се вдигат вълните. Искам да стана истински моряк!
— Ще станеш, моето момче — съгласи се Сириус Сенегал с тон на истински добродушен човек — и дълго след като бъда вече умрял, ще си спомняш за мен и ще си казваш, че благодарение на чичо Сенегал си станал моряк, кормчия, а може би дори и капитан…
— Сега да не отиваме толкова далеч — възпря го Латур. — Кажете ми колко ще получавам, ако ме наемете за моряк на парахода, а Роберт като юнга?
— Ето ви един договор — извади от джоба си разни сгънати хартии Сириус Сенегал. — Ето и един за Роберт. Прочетете ги добре, няма да останете излъгани. Каквото ви е обещано, това ще получите. Само по отношение на парахода, с който ще пътувате, ще трябва да ви кажа няколко думи.
— Както виждам в договора — намръщи се бившият клоун, — параходът, за който искате да ни ангажирате, носи неприятното име „Черната Мария“. Не можаха ли да му намерят друго име?
— Въпросът с този параход стои малко по-различно — изрече замислено Сириус Сенегал като изпусна голямо кълбо дим от късата си луличка. — Мислите ли, че щях да дойда чак в Париж, за да търся от улицата няколко момчета, ако не беше трудно, дори невъзможно да се намерят измежду професионалните моряци няколко души за „Черната Мария“? Но знаете ли, повечето матроси са глупави като тюлени и суеверни. Те не биха дошли на борда на „Черната Мария“, дори ако им давах петорно повече пари.
— Защо? — попита Латур. — Името не може толкова да ги плаши.
— Не, плаши ги предназначението на „Черната Мария“.
— Да не се занимава с пиратство?
— Глупости — изръмжа Сириус Сенегал. — Пиратството вече го няма. Не може да се върши добра работа по океана. Обаче вие имате право. На борда на „Черната Мария“ има разбойници, само че те са с белезници на ръцете и лежат в най-долното помещение на парахода.
— Не ви разбирам.
— Веднага ще ме разберете. С две думи казано, „Черната Мария“ е депортационен параход, т.е. той пренася нещастниците, които тук осъждат на по-късо или по-дълго заточение във Френска Гвиана. Или пък, ако искате да знаете още по-точно, и за Дяволския остров. Че пътуването с такъв параход не е удоволствие, се разбира от само себе си. На борда му има доста мизерия и тегло. Човек трябва да има нерви като въжета, за да може да гледа ужасните страдания на затворниците. Ех, моряците биха го понесли, тъй като тях не ги засяга, но те са много суеверни и си въобразяват, че такъв параход, рано или късно ще бъде настигнат от божието наказание и ще потъне заедно с хората и мишките. Те се плашат от „Черната Мария“ не по-малко, отколкото от „Летящия холандец“. Смята се за нещастие, когато параход я срещне в открито море. Но това няма защо да ви безпокои, вие ще получавате парите и ще си гледате работата, пък и между нас казано, като отидете веднъж до Южна Америка и се върнете обратно, ще спечелите толкова пари, че няма да имате повече нужда от „Черната Мария“. Затова подпишете този договор и аз ще ви взема веднага с мене в Хавър. Ето ви предварителната заплата. Можете да я вземете веднага. А сега да изпием още по чаша.
Латур повика Роберт в един ъгъл на стаята и го попита дали не се страхува от този човек и от страшния параход.
