С твърди стъпки Зола закрачи по осветеното от луната заснежено шосе, а Пикар тръгна бавно към града. Ала след двадесетина крачки и двамата почувстваха нужда да спрат и да се видят още веднъж.
Зола вдигна ръка, а гласът му прозвуча тържествено в нощта:
— Каквото и да стане, истината все пак ще победи! Дрипавият скитник продължи пътя си и се скри в тъмнината на нощта.
45.
Зола и Пикар се излъгаха като решиха, че комедията, която разиграха пред парижката тълпа, е излъгала всички.
Намери се в Париж един човек, който позна, че полицаят, който с такова усърдие подкара парцаливия скитник към участъка, е полковник Пикар, а самият скитник не е никой друг освен писателя Емил Зола.
Мъжът, който разбра това, беше Председателя. Със своята проницателност той беше допуснал, че може да стане такова преобличане и сам, предрешен като стара жена се беше приближил до двамата приятели. Беше се уверил, че мнимият полицай има изкуствена брада и че скитникът твърде много прилича на добре познатия му Емил Зола.
Председателя беше човек, който разглежда всичко или от философска или от финансовата му страна. Разкриването на Зола и Пикар не представляваше нищо особено от философска гледна точка, но затова пък, при умело използване, можеше да донесе пари. Председателя веднага реши да пристъпи към действие. Той съобрази бързо какво трябва да прави и затова, без да вдига шум, остави Зола и Пикар да излязат от градината. Обаче ги проследи. Както знаем, той беше облечен като грозна, стара жена и в това негово облекло двамата приятели не можеха да го смятат за опасен човек. Председателя вървя след тях до градската врата Сен Дени и като ги видя, че тръгнаха по шосето, веднага разбра какъв е планът на Зола. Престъпникът започна да съобразява на кого от неприятелите на Зола да предаде тайната. Разбира се, би предпочел да направи пазарлъка с Естерхази, но както той, тъй и любовницата му Габриела Пей, бяха в затвора. Значи, в дадения момент с него нищо не можеше да се свърши. С Боазльо не желаеше да преговаря, тъй като той беше непостоянен и менеше решенията си. Ту явно проявяваше омразата си към Драйфус, ту пък лицемерно твърдеше, че макар да е убеден в неговата виновност, желае да се разгледа отново делото, за да изпъкне цялата истина. С такъв двуличен човек Председателя не искаше да си има работа. И в Пати дьо Клам нямаше твърде голямо доверие. Той беше най-хитрият от целия Генерален щаб, а Председателя предпочиташе да се разправя с по-малко хитри хора. Оставаше само Анри, комуто можеше да продаде скъпоценната си тайна.
Разбира се, той мразеше Анри, мразеше го повече от всеки друг на света, тъй като мерзавецът се беше опитал да го убие и за малко щеше да сполучи, ала щом се касаеше за пари, Председателя проявяваше голяма търпимост. Той можеше, ако трябва, да прости дори и на най-големия си неприятел, дори и на Анри, щом ставаше дума за пари.
— Днес ще го поканя — каза си Председателя, — а утре, ако ми скимне, ще му ударя такава плесница, че да му писнат ушите.
Престъпникът се върна още веднъж пред къщата на Зола, където вече беше поутихнало. По-голямата част от тълпата се беше уморила и полека-лека се разотиваше, а другата част беше потеглила към къщата на Бертулус и там с мръсни псувни и ругатни искаше съдията да освободи веднага от затвора Естерхази и любовницата му.
Госпожа Зола се отърва от по-големи неприятности и на сутринта Лабори я остави спокоен, защото разбираше, че опасността е минала. Нещастната изплашена жена си легна. Най-напред горещо се помоли на Бога да закриля мъжа й през опасното му бягство от родината, а след това умората я надви и тя заспа.
През същата нощ Анри седеше сам в своя кабинет, където обмисляше действията, които трябва да предприеме против ония, които бяха уверени в невинността на Драйфус. Той се беше разположил в едно кресло, изпускаше кълба дим от тежката си хаванска пура и от време на време изпиваше по чаша червено вино от бутилката, сложена до него върху малка масичка.
Ненадейно на вратата се почука и слугата влезе.
— Господин полковник — съобщи той, — дошла е една стара жена и иска настойчиво да говори с вас.
— Стара жена ли? — попита учудено Анри. — Добре ли е облечена?
— Не, напротив! — отговори слугата. — Тя е толкова мръсна и дрипава, че би ме било гнус да я докосна.
— Може да се предположи, че е просякиня — съобрази Анри, — ако не беше вече полунощ. Кажи й да си върви, пък ако не ще, изтласкай я на улицата!
— Жената ми каза, ако заповядате да я изпъдя, да ви предам, господин полковник, че трябва да научите стражата пред затвора да стреля по-добре.
Анри скочи от креслото. Той се изправи и втренчи поглед в пъстрия килим на пода.
— Кажи й да влезе — заповяда късо. — А пък ти си легни, нямам повече нужда от теб!
Слугата излезе. Анри отиде бързо при писалището, извади от чекмеджето револвер и го сложи в джоба си.
— Тъй — въздъхна той, — сега нека дойде и ако е наумил да ме убива, ще му тегля куршум и този път ще улуча по-добре.
На вратата се почука тихо и предпазливо.
— Влез! — кресна Анри.
Една грозна, мръсно облечена жена се промъкна през вратата и веднага я затвори след себе си.
— Значи мъртвите действително възкръсват! — отрони Анри, като се помъчи да изглежда равнодушен. — Вие ли сте Председателя!
— Мъртвите не възкръсват — отговори старият престъпник, — обаче могат да възкръснат ония, които са пуснати живи в гроба, като например нещастният Драйфус на Дяволския остров!
— Какво искате да кажете с тия глупости?
— Това, че всички сте глупци! — отговори грубо Председателя. — Вие не умеете добре да следите неприятелите си, така че да не ви избягат! Почакайте още няколко дни. Зола ще стигне в чужбина и оттам ще издигне отново гласа си. Той ще звучи по-силно, отколкото тук в Париж, където тълпата го надвикваше и не му даваше да продума. В Берлин, Виена, Лондон или Рим, той ще може да каже всичко, каквото знае и там ще го слушат с удоволствие.
Анри се приближи до преоблечения престъпник.
— Председателю — каза той шепнешком, — искате ли да забравите станалото между нас? Аз извърших една необмислена постъпка, пък и всъщност нямах намерение да ви убивам. Трябваше да стрелям, за да се оправдая пред караула, който в тоя момент пристигаше.
— Значи, само искахте да се пошегувате с мене? — засмя се иронично Председателя. — Няма що, хубава шега! Пък и много шеговито стреляхте! Но нали не ме улучихте, това е важното. Ако ме бяхте застреляли и аз лежах сега в земята, щях да ви се сърдя, но понеже съм жив и се намирам пред вас, смятам, че е най-добре да не приказваме повече за тази стрелба!
— Добре, Председателю, щом искате пак да ми бъдете приятел, кажете ми какво знаете. От вашите думи разбирам, че знаете нещо важно! Казвайте по-скоро.
— Пригответе парите, господин полковник, тогава и ще заговоря!
— Как мога да платя за тайна, която не знам?
— Ще ви кажа тогава. Навярно знаете, че тази нощ тълпата обсажда къщата на Зола. Ха-ха, какво ви питам дали знаете, нали вие уредихте това мило представление, което навярно струва на вас и вашите приятели доста парици! Но полза нямате никаква от това, защото не се намери нито един достатъчно нахален безделник, който да убие Зола! Изглежда, обаче, че на него не му е харесало представлението и затова е решил да се махне! Той и Пикар напуснаха града!
Анри побледня.
— Зола е избягал? — с мъка проговори той. — Това е невъзможно!
— Няма нищо невъзможно — отвърна сухо Председателя. — Дори и това, че Драйфус може един ден да
