французи пред Абдулах Лъва. Той ще реши съдбата им.
Лучия се обърна към Равелак.
— Нали ми казахте, че бедуините са сключили мир с нас? Този прием не изглежда миролюбив.
— Не забравяйте, че това са варвари — отговори той.
Пленниците бяха въведени в луксозна палатка, над която блестеше полумесец с конска опашка. Върху мека постелка седеше мъж с атлетическа фигура. Полуразтворената дреха позволяваше да се видят широките му бронзови и със силна мускулатура гърди и ръце, които приличаха на издялани от камък. Лицето на този човек имаше благороден и строг израз. Черна лъскава брада го обвиваше, а очите изглеждаха още по-черни и блестящи като диамант. В краката му върху малко килимче лежаха оръжията му. Самият той унесено пушеше наргиле, докато черен роб му поднасяше кафе, а друг му предлагаше в сребърна чиния сухи смокини и захарни фрукти.
Този човек беше Абдулах Лъва.
Когато пленниците влязоха, придружени от пазачите им, той изправи глава, хвърли дълъг изпитателен поглед върху Лучия, после върху Равелак, чиято униформа го издаваше, че е френски войник.
— Вие сте французи — учуди се Абдулах Лъва. — Как се осмелявате да се приближите до моя лагер? Не знаете ли, че съм в кървава борба с вашия народ? Вашите сънародници убиха хиляди наши братя и кръвта иска кръв. Така казва Коранът. Трябва да ви убия.
Тогава Лучия се хвърли в краката на арабския вожд и го помоли нежно:
— Изслушайте ме, Ваше благородие, може би ще произнесете по-лека присъда. Заблудена в пустинята, налетях върху този човек — тя посочи към Равелак. — Той ме увери, че сте сключили мир с началника на френските войскови части и „мога да дойда в този оазис без всякакви опасения. Доверявайки се на гостоприемството, дойдох тук, като се надявах, че величието и благородството на Абдулах Лъва няма да откаже на една нуждаеща се жена своя подслон за няколко часа. Исках още утре да напусна оазиса, за да отида при годеника си полковник Пикар, който наистина е ваш враг, но който ще съумее да се отплати за доброто, което ще ми сторите.
Арабинът поглади, усмихвайки се, черната си лъскава брада.
— Полковник Пикар — каза той с мелодичен глас, — е наистина мой враг и от месеци насам ние воюваме с всички средства. Възможно е той да ме победи, а може би аз него — това знае само Аллах. Но полковник Пикар е човек благороден, уважавам го, макар че е мой враг. А вас, неговата годеница, приветствам с добре дошла. Подслонете главата си спокойно до утре в нашите палатки.
— Благодаря ви, хиляди пъти ви благодаря, благородни Абдулах.
Лучия стана.
— Само един миг — помоли Абдулах Лъва. — Казахте ми, че този човек, този фелдфебел от френската армия ви е измамил, че децата на пустинята са сключили мир с французите?
— Така е, велики Абдулах, но. не мога да си обясня какво е било намерението му. Намерих го почти в безсъзнание в пустинята, нахраних го и го напоих. Не мога да разбера защо вместо благодарност той поиска да ме погуби.
— Хищни зверове обитават човешката душа — промълви вождът. — Те разкъсват, за да бъдат разкъсани. Миролюбивият пътник не е сторил нищо на пумата, но все пак тя го разкъсва… По челото на този човек чета лоши мисли. Той е поискал да ви вкара в клопка, но не успя. Нека умре, обесете го на първото палмово дърво!
До този момент Равелак стоеше спокоен, защото прекрасно знаеше, че има сигурно оръжие в ръцете си, за да се спаси. Но когато чу да се произнася смъртната му присъда, подскочи като ужилен и приближавайки се, пошушна гневно на Абдулах:
— Великият шейх заповядва да ме обесят. Можете да го извършите, защото животът ми е във вашите ръце и можете да сторите с мене каквото поискате. Но да не се чудите, ако утре заран всички около вас паднат от вражески куршуми и едва тогава да си спомните за лекотата, с която сега ме осъждате. Тогава, когато лично“ вие загинете като един обикновен престъпник. Аз пресякох пустинята, излагайки се на най- големите опасности, само за да ви предпазя от смъртта на безчестието, а вие заради няколко женски сълзи ме изпращате на бесилката като се обричате сам заедно с всичките си хора на гибел.
Абдулах Лъва трепна.
Той даде знак на хората, които бяха скочили върху Равелак, да се отстранят.
— Оставете ме насаме с този човек — заповяда, — а това момиче ще заведете в палатката на Павловна и ще й кажете, че оставям тази французойка под прекия й надзор.
Нарежданията на Абдулах бяха изпълнени веднага.
Щом като вождът остана насаме с Равелак, той взе блестящия си ятаган от килимчето, където лежаха снаряженията. Ръката му стисна силно дръжката на оръжието, украсено със скъпоценни камъни. Със светкавична бързина описа полукръг с ятагана над главата на Равелак. — Принадлежиш на смъртта, французино — озъби се на престъпника, който треперещ се беше свил. — Главата ти ще се търкулне в краката ми, ако лъжеш. Но царски ще те възнаградя, ако ми направиш ценна услуга. Сега говори! Какви вести ми носиш?
— Нося ви, велики шейх — отговори Равелак, — вестта, че ви грози смъртна опасност. Полковник Пикар с войските си тръгна насам, иска да нападне оазиса Голеб през нощта, така че нито един от вас да не може да се спаси.
Абдулах Лъва не издаде вълнението си.
— Кой път поеха французите? — запита той.
— Ако тръгнете през нощта, ще ги срещнете & теснината Ел Сур. Там бихте могли да ги обградите и изколите до крак.
Арабинът поглади замислено брадата си. Неговият презрителен поглед спря за момент върху предателя.
— Защо предаваш своя господар? — запита го той.
— Защото го мразя — процеди през зъби Равелак. — Той ми причини голяма злина!
— — Лъжеш, подлецо! Полковник Пикар е благороден човек.
— Благороден човек — повтори Равелак в престорен гняв. — Виждам, че Абдулах Лъва е голям воин, гениален генерал, но е доверчив като дете или като влюбена жена…
— Да не опиташ острието на ятагана ми, червено куче! — викна арабинът гневно. — Как се осмеляваш да ме оскърбяваш!
— Искам само да ви спася, велики шейх, да ви спася от срамната смърт. Ето, вие казвате, че Пикар е благороден човек, че е великодушен враг. Прочетете тази хартия, повикайте преводача си да ви го преведе, но нека ви бъде известно предварително, че това, което е писано в нея, е решено по искане на полковник Пикар. Да, той беше оня, който претендира да му се даде правото да ви екзекутира като престъпник, защото ви счита за безсърдечен бандит.
Абдулах изтръгна бързо от ръката на французина подпечатаната хартия, която Равелак извади от джоба на униформата си. После отдръпна завесата на палатката.
— Да дойде Мулай мъдрецът — заповяда от входа на палатката.
След няколко минути дребен, прегърбен от тежестта на годините човек, се яви пред арабина. Бяла дълга брада тръгваше от лицето на стареца и висеше до коленете му. На това лице на мумия блестяха две живи, подвижни очи.
— Ти можеш да преведеш френското писмо, премъдри Мулай, ти знаеш да обясниш на нашия хубав и топъл арабски език техните студени и безжизнени думи. Кажи какво съдържа тази хартия!
Мъдрият Мулай дълго време проучва подпечатаното писмо. В очакване Абдулах се отпусна пак на възглавниците си и неговото обикновено великодушно спокойствие се изписа отново на лицето му.
Старият учен изведнъж направи движение на, ужас и се хвърли обзет от тръпки в краката на господаря си.
— Какво ти стана, Мулай? Защо ясното и тихо спокойствие напусна душата ти?
— О, господи, гневът заради неправдата, която се върши към вас, смути духа ми — каза ученият старец. — Французите са ви осъдили на срамна смърт като противник. Ако паднете в ръцете на полковник Пикар, от което нека Аллах ви пази, тъй като военното щастие е много странно и променливо, ще бъдете разстрелян или обесен на първото палмово дърво, което попадне на пътя им.
