— Човека, когото обичах, капитан Драйфус!
— Луда — измърмори Питу.
Но името, което произнесе тази нещастница, го заинтересува необикновено силно. Не беше ли то сега в устата на всички? Не говореше ли за него Франция, Европа, цял свят — за Драйфус, който, заклеймен като предател, бавно чезне на Дяволския остров?
— Драйфус е бил твой любовник? — запита той Клаудина.
Тя потвърди с глава и две големи сълзи се търкулнаха по сухото й лице.
— Да, обичах го, притискала съм до гърдите си детето, което му родих. Но той ме напусна, обичаше друга, която взе за жена, а аз полудях при мисълта, че няма вече да имам този човек…
— Дявол го взел, тази история е прекрасна. Сякаш в нея има зрънце истина и това зрънце в моите ръце може да се превърне в злато! Ще видим! И най-нищожните работи могат да бъдат използвани от един умен мъж.
— Той се обърна към жената. И какво стори ти, за да си отмъстиш на Драйфус?
— Предадох го.
— На кого?
— На неговия смъртен враг! — викна Клаудина пискливо. — Ха-ха, не го ли познаваш? Черния майор, граф Естерхази.
Питу потърка доволно ръце. Името Естерхази го изпълни с нови надежди. Усещаше, че оттук ще излязат големи работи. Черният майор навярно е ловил риба в мътна вода. Без друго той се е възползвал от тази жена, за да погуби Драйфус. Може би ще му се отдаде благоприятен случай да оскубе Естерхази. Възможно е да има и други замесени лица в това мистериозно, дело.
— Разкажи ми всичко, скъпа Клаудина — каза той ласкаво. — Имай доверие в мен, аз съм човек с достатъчно влияние, имам връзки с полицията и може би ще мога да ти бъда полезен. Как предаде Драйфус?
— Хвърлих го в мизерия и нещастия — през хълцания изрече лудата. — Продадох едно негово писмо на Естерхази.
— И какво имаше в това писмо?
— Какво имаше ли? Незначителни неща за другите. Това писмо съдържаше само клетви в любов и вярност.
— Каква стойност можеше да има то тогава за Естерхази?
— Майорът имаше нужда от почерка на капитана — отговори Клаудина.
— А, разбирам, за да фалшифицира писмото му — досети се Питу.
Жената кимна.
— Това писмо заплати ли ти с пари? — продължи да пита нататък гърбавият.
— Получих чек за сто хиляди франка за сметка на английската банка.
— Взе ли ги?
— Не, никога не съм мислила да взема пари за предателството.
— Но защо не?… Сто хиляди франка не са за изхвърляне!
— На път за Англия — обясни Клаудина — бях хвърлена в морето от неизвестни престъпници. Един се хвърли след мен на помощ: Вълните ни бяха отнесли далече от парахода и едва ни спасиха от сигурна смърт. После аз се разболях от треска. Между това моят спасител намерил в дрехите ми ценния чек. Той не допусна дори, че аз погубих Драйфус…
— И все пак взе чека и го осребри — прекъсна я бързешком Питу.
— Не, не го е сторил, беше честен човек. Той взел чека, за да не го открадне някой от къщата на рибаря и понеже трябваше да замине за Лондон, ми остави писмо, в което пишеше, че мога, когато реша, да намеря чека си у него.
— Глупак! — изсъска недоверчиво Питу. — Малко по-иначе бих постъпил аз. И познаваш ли този човек?
— Да, това е Матийо Драйфус, братът на предадения от мене човек.
— По дяволите! Това е било чисто и просто една фатална среща. И не успя ли да си вземеш, чека?
— Никога не съм и помисляла! Страх ме е от тези пари. Оставих го в ръцете на Матийо Драйфус.
— Сега у него ли е?
— Вероятно.
— Но сега ти си бедна — продължи Питу да се преструва, че съчувства на бедната жена. — Сто хиляди франка би могла да вземеш съвсем лесно. Не ги ли искаш вече тези пари?
Клаудина протегна ръце сякаш в самоотбрана.
— Не искам нито сантим от тези пари — викна тя развълнувано. — По-добре е да прося по улиците и да спя на голи дъски или сред боклуци, по-добре да съкратя сама дните си, отколкото да приема тези долни пари.
— Не искам да изменям гледището ти — по лицето на Питу се появи странна усмивка. — Може би ще е по-добре да не се срещаш с Матийо Драйфус и да го избягваш и в бъдеще. Той сега навярно знае чий е чекът. Искам да ти направя едно предложение — продължи той след къса пауза. — Тази къща е моя и аз имам право да те изгоня веднага оттук. Но няма да те лиша от досегашното ти жилище, напротив, искам да бъдеш добре и затова ще ти дам по-добра стая с необходимата мебелировка. Задължавам се да ти давам всеки ден по един франк, за да можеш да се прехранваш. Що се отнася до облеклото ти, тук имам копринена рокля, която ти давам да я носиш.
— И какви са претенциите ти в замяна на тези благодеяния? — Изгледа го Клаудина с недоумение.
— Засега никакви — отвърна Питу. — По-късно е възможно да ти поискам малка услуга. Например да разкажеш и на други случая, който сега ми разправи.
— Кого искаш да погубиш с това? — запита жената.
— Не е така луда, както я мислех — разбра гърбавият. — Знае какво говори. Е, щом като искаш да знаеш истината — каза той вече високо, — ще ти я кажа. Аз бях добър приятел на капитан Драйфус и сега бих желал да дам заслуженото на майор Естерхази заради нещастието на моя добър приятел.
Клаудина скочи от своя ъгъл като наелектризирана. Тя се изправи пред Питу и сложи сухите си ръце на раменете му. Дишаше тежко, а пламналите й очи се впиха проницателно в лицето на гърбавия.
— Искаш да погубиш Естерхази — викна тя с див глас, така че Питу се уплаши. — И ти искаш да отмъстиш за Драйфус? Добре ли те разбрах?. Отговори!
— Да, това искам — промълви все още стреснат Питу.
Той забеляза, че засегна болното място на женската душа.
— Тогава ти си мой приятел — заяви Клаудина. — Премахни Естерхази! Смъкни го от висотата, на която се е издигнал, разбули подлостта му! И тогава аз ще ти помогна с всичко, което пожелаеш. А дори и да не ми даваш нито грош, дори и да ме изпъдиш от къщата, аз пак ще ти услужа. Само ми дай доказателства, че наистина си враг на Естерхази.
— Негов смъртен враг — отговори Питу, без да мисли.
— Добре, аз съм на твое разположение.
— Облечи засега тази рокля и вземи тези пет франка.
— Приемам — каза тя тихо, — защото съм одърпана и не съм яла от два дни.
— Остани със здраве. Утре ще се видим пак — сбогува се Питу.
Стисна ръката й и я остави сама. Със святкащи очи се спусна надолу по стълбите и излезе от съборетината на баща си.
— Не намерих пари в тази дупка — каза си той на излизане, — но в замяна на това открих друго съкровище, което струва повече от триста хиляди франка. Аз държа тайната на Драйфусовото дело в ръцете си. Естерхази ще ми заплати скъпо!
И без да губи време, пое към дома на черния майор.
41.
При абсолютната изолация, в която се намираше, подложен на нечовешки режим, пленникът от Дяволския остров се утешаваше с една-единствена мечта, мечтата за неговото семейство. Само мисълта да
