франка.
— Вземи това засега — подаде той банкнотата на Питу. — Когато ми дадеш доказателства, че Клаудина не съществува вече, ще ти дам пет хиляди франка, а остатъка — когато ми донесеш чека.
Гърбавият пое банкнотата и бързо я скри в джоба на палтото си.
— Разбрахме се — кимна той. — Надявам се, че ще останете доволен от мен.
— В такъв случай ще останем приятели и в бъдеще. Аз се нуждая от интелигентен човек, който да е в състояние да ми служи.
— Знаете, господин графе, че бях полицейски комисар. Бих могъл без големи усилия да върша това.
Естерхази изтри изпотеното си чело.
— Надявам се, че ще останем доволни един от друг — повтори, — само се помъчи да изпълниш колкото може по-добре и по-скоро двете мисии, с които те натоварвам. Не идвай вече в тази къща. Враговете ми биха могли да заподозрат нещо. Пиши ми на адреса на госпожа Габриела и ми посочи къде мога да те намеря.
Питу се поклони. След като направи няколко опита да се сбогува с графа, който се престори, че не го вижда, Питу напусна къщата. Отправи се към съседния ресторант и докато вечеряше, набеляза плана, който трябваше незабавно да изпълни.
Най-напред реши да премахне Клаудина. Налагаше му се да действа с насилие, да извърши долно престъпление. Но Питу не беше човек, който можеше да се спре пред нещо.
След като се навечеря, той тръгна към изоставената си бащина къща. Когато влезе, в коридора си събу обущата. Под стълбата намери старо въже. Взе го със себе си, знаеше, че ще има нужда от него. Подобно на хиена, която чувстваше плячката си наблизо, Питу се ослуша.
Минаваше полунощ. Той бе уверен, че Клаудина отдавна е заспала. Вратата на мансардата не беше заключена. Отвори я безшумно. Луната осветяваше всяка негова стъпка. Наистина не беше се излъгал. Бледата жена лежеше върху окъсания сламеник, който старият Соломон не бе успял да вземе със себе си в гроба. Ръцете лежаха на гърдите й. Навярно тя сънуваше, защото полуотворените й устни мълвяха нещо неразбираемо. Питу се наведе над нея и се вслуша. Той успя да чуе как заспалата мърмореше:
— Прости ми, Драйфус… прости ми… съжалявам!
— Тя сънува своя някогашен любовник — разбра гърбавият. — Аз съм добро момче, няма да смутя съня й. Нека умре така, със своя Драйфус на устните си!
Той се огледа наоколо. В къщата владееше абсолютна тишина. Отникъде не се чуваше никакъв шум. Тогава се хвърли върху жената. Коляното му притисна слабата й гръд и със сила, каквато никой не би заподозрял у него, гърбавият върза ръцете на жената една до друга.
Клаудина се пробуди и нададе страшен вик.
— Боже господи!… Ти искаш да ме убиеш! — изпищя нещастницата.
Питу не отговори. Сега беше зает с връзването на краката й. Само след няколко мига горката Клаудина не можеше вече да помръдне от мястото си.
— Сега може да предадеш граф Естерхази, ако искаш — изсмя се Питу подигравателно. — Кажи тайната си комуто искаш, ако ще и на дявола, когато стигнеш в царството му.
— Убиец! — изхълца бледата жена.
Клаудина напразно се опита да освободи ръцете си. Мизерникът я беше вързал здраво. Виковете й отекваха зловещо в пустата къща, чиито прозорци бяха затворени. Питу извади от джоба си кибрит.
— Студено ти е, бедна Клаудина — каза той иронично, — искам да те постопля малко.
— Господи! Какво правиш? Искаш да ме подпалиш? Да ме изгориш жива?
— Представи си, че си вдовица на някой индийски махараджа — обясни безчовечният гръбльо усмихнато, — и че си поставена върху клада, за да се съединиш чрез смъртта със своя съпруг. Утешавай се с мисълта за Драйфус! Не ще мине много време и ти ще се съединиш с него на другия свят.
— Ах, не от смъртта се плаша — отговори Клаудина Лорет. — Живях толкова мизерен живот, че не съжалявам за него, но ми е жал за злото, което направих на Драйфус. Не ще мога да открия на хората, че той е невинен… Невинният страда на Дяволския остров и затова няма да намеря спокойствие и в гроба.
Дяволът в човешки образ се разсмя високо. Клаудина не отговори нищо. Устните й зашепнаха полугласно молитва.
Питу запали клечка кибрит. Хвърли я върху куп хартии в един от ъглите на стаята. Огънят пламна веднага. Питу се приближи до огъня и хвърли върху него слама и стари дрехи. Топлината и димът изпълниха всичко наоколо.
Питу спря още веднъж до жертвата си.
— Умри — рече той жестоко, — умри и нека в живота не тържествува правдата и невинността, а престъплението и лъжата! Драйфус ще загине и Естерхази ще бъде победител…
— Господ няма да прости това — отвърна нещастната жена с неподозирано енергичен глас, който не издаваше никакъв страх от смъртта. — Ако ти мислиш, че във Франция не съществува правда, ако мислите, че можете да убиете всички ония, които ще отстояват правата и светата кауза на невинния, аз казвам на теб, дяволе: „Ще дойде денят, когато ръката на провидението ще срази всички виновни, а Драйфус ще бъде все пак свободен и на негово място ще отиде Естерхази. Тогава и само тогава ще намерят спокойствие в гроба всички жертви на черния майор. Запомни, мизерен убиецо, и предай на ония, които плащат за това ти злодеяние, че нашите духове няма да ви оставят на мира, докато не отплатят достойно за вашите беззакония и убийства. А сега се махни от очите ми. Остави ме поне да умра спокойно!“
— Непременно ще си отида и при това радостен — отвърна иронично Питу. — Тук започва да става неприятно. Чуваш ли как огънят пращи, усещаш ли как пушекът дави гърлото… Тази къща е била построена с проклятия, проклета е и сега, и в този момент става свидетел на едно престъпление.
С тези думи Питу се оттегли до вратата. Ръката му държеше дръжката, за да я отвори. Той хвърли още един поглед към нещастницата, осъдена на смърт…
В този миг някой го удари с юмрук силно по гърба. Питу бе така здраво халосан, че полетя като топка сред стаята и се просна като мъртъв на пода на три крачки от Клаудина. Тогава се дочу още един глух удар. Някой блъсна вратата на мансардата и я заключи отвън. Питу скочи като ужилен и се приближи до вратата, но тя беше залостена здраво.
— Хвана ли се, Питу? — викна подигравателен глас. — Хвана ли се в собствения си капан!
После той чу бързи отдалечаващи се стъпки по стълбата.
— Милост — викна, — милост, оставете ме навън… Чуйте ме… имам пари… ще ви заплатя, ако ми върнете живота… Знам, кой си ти, убиецо! Ти си Ла Бриер, префекта на парижката полиция!… Гръм и мълния, димът ме задавя, огънят ме обгаря… Ще блъскам в нея, докато ми се разкървавят ръцете… Горя!… Умирам от пожара, подпален от мен! Ума си загубвам!… Помощ, помощ!…
Но отчаяните му викове отекваха напразно, така, както по-рано виковете на неговата жертва.
И между дима, който се издигаше при светлината на огнените езици, които все повече се сгъстяваха, той видя Клаудина да се надига от сламеника и я чу да вика сподавено:
— Твърдиш ли още, мизернико, че няма господ? Мислиш ли, че няма правда и престъплението остава безнаказано? Ха-ха! Ще умрем заедно… Две жертви на провидението, заради нещастния Драйфус!
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ДНЕВНИКА НА ДРАЙФУС
Най-после получих хартия, а също и списания. Днес вали небивал дъжд.
Всичко за мен е болезнено, тъй е окървавено сърцето ми. Смъртта би била голямо облекчение, но нямам
