горе. Бъртън пъхна ръка между контейнерите в цилиндъра и измъкна сребристия правоъгълен предмет от дъното. Той не знаеше какво означава „запалка“, но подозираше, че с това нещо се палят цигари. Стисна предмета в шепата си, а с другата ръка затвори капака. От устата му течаха лиги, а в стомаха му се извършваше революция. Другите не му отстъпваха в силата на своите усещания и се чудеха защо не изважда храната.
Едрият мъж изрече високо на италианско триестко наречие гръмките заплахи:
— Гладен съм, и ще убия всеки който се опита да ме спре! Отвори го!
Хората му от групата не казаха нищо, но беше очевидно че очакваха неговата реакция. Но вместо това Бъртън произнесе:
— Отвори си го сам! — и се извърна.
Другите се колебаеха. Бяха видели и усетили храната. Кац заръмжа. Бъртън каза:
— Погледнете тая тълпа. Само след минута тук ще избухне сражение. Те ще се избият заради тия няколко залъка. Разбирате, че не бягам от боя, нали? — добави той, като ги гледаше с разширени от бяс очи. — Но аз съм сигурен, че до довечера, още преди залез слънце, нашите цилиндри ще бъдат пълни с храна. Тези цилиндри, наречете ги граали, както искате, просто трябва да бъдат оставени върху вдлъбнатините от покрива на „гъбите“. Това е очевидно, затова са и оставили тоя граал отгоре.
Той се приближи до ръба на каменния покрив от страната, която беше по-близка до брега, и скочи. Каменната площадка вече се пълнеше с хора и още повече напираха да се качат. Едрият мъж сграбчи стека и впи зъби в него, но някой посегна и се опита да му го отнеме. Той изрева от гняв, и внезапно разблъска онези, които го деляха от по-близкия до реката край на диска, като се хвърли във водата. Потъна и след миг изплува на повърхността. Междувременно беше избухнал истински ад, мъжете и жените размахваха бясно ръце, дърпаха се, хапеха се и се удряха над остатъка от храната в цилиндъра.
Мъжът в реката се обърна по гръб и заплава, като в същото време дъвчеше лакомо остатъка от пържолата. Бъртън го наблюдаваше внимателно, като всеки момент очакваше да бъде нападнат от рибите. Но мъжът отплува необезпокоен надолу по течението.
Скалните формации с форма на гъба от двете страни на реката бяха претрупани с народ, който се биеше на живот и смърт за няколко залъка.
Бъртън се измъкна от тълпата и седна на тревата. Групата му насяда около него, като някои от тях останаха прави да наблюдават гърчещата се и виеща маса. Скалната формация с граала беше заприличала на гъба покрита с бледи червеи. И много шумни при това. Някои от тях бяха вече почервенели, защото се беше проляла кръв.
Най-потискащото в сцената пред тях беше реакцията на децата. Малчуганите бяха останали настрани от скалата, но знаеха, че граалът беше пълен с храна. Те плачеха от глад и от ужаса, който им причиняваше гледката на биещите се пред тях възрастни върху покрива на гъбата. Очите на момиченцето при Бъртън бяха зачервени, но сух; цялата се тресеше. Застана до Бъртън и обви врата му с ръчичките си. Той я потупа по гърба и й промърмори успокояващи слова, която тя не можеше да разбере, но интонацията им я успокои.
Слънцето клонеше към залез. След по-малко от два часа щеше да се скрие зад високата западна планина, макар че пълният мрак щеше да настъпи едва след няколко часа. Нямаше как да определят продължителността на деня. Температурата се беше повишила, но в никакъв случай не беше непоносима, а и лекият бриз приятно разхлаждаше телата им.
Кац правеше знаци, с които им показваше, че му трябва огън и сочеше към наконечника на бамбуковото копие. Без съмнение искаше да го закали в пламъците.
Бъртън огледа металния предмет, който беше измъкнал от граала. Беше изработен от твърд сребрист метал, с правоъгълна форма, плосък, с дължина приблизително два инча и ширина приблизително две трети от инча. В единия си край имаше малък отвор, а в другия нещо като плъзгач. Бъртън натисна изпъкналата част на плъзгача с палеца си. Плъзгачът хлътна надолу с половин милиметър и от отвора в другия край изскочи телче с диаметър около два милиметра и дължина около сантиметър и половина. Телчето блестеше ярко даже и на силната дневна светлина. Той допря върха на телчето до един стрък трева; зелената маса мигновено се сгърчи. Телчето прогори тънък отвор в накрайника на бамбуковото копие. Бъртън натисна плъзгача в първоначалното му положение и телчето се прибра обратно като нагорещена главичка на костенурка в сребърната си черупка.
Фрайгейт и Руак се удивляваха шумно на мощта заключена в толкова малка кутийка. Беше нужно много силно напрежение, за да се нажежи телчето до такава степен. За колко ли време щеше да стигне заряда на запалката, какъвто и да беше, батерия или радиоактивна капсула? Беше ли възможно да се зарежда отново веднъж изтощената запалка?
Много бяха въпросите, на които не можеше да се даде незабавен отговор, а и най-вероятно щяха да си останат без такъв. А най-големият беше как беше станало така, че се бяха върнали в подмладените си тела. Който и да го беше направил, притежаваше мощта на божество. Но колкото и да размишляваха на тая тема, нямаше да могат да разрешат нищо с приказките си.
След известно време тълпата се разпръсна. Цилиндърът си стоеше на мястото върху скалната формация. Около него се търкаляха няколко тела, а голям брой успели да скочат бяха ранени. Бъртън прекоси през тълпата. Лицето на една жена беше жестоко издрано, особено около дясното й око. Тя хълцаше мъчително, без никой да й обърне каквото и да било внимание. Друг мъж седеше на тревата и стискаше в шепите си гениталиите разкървавени от нечии остри нокти.
От четиримата проснати на покрива трима бяха в безсъзнание. Свестиха ги, като ги напръскаха с вода от съда в граала. Четвъртият, нисък и набит мъж, беше мъртъв. Някой му беше извил врата до скършване.
Бъртън погледна пак към слънцето и каза:
— Не знам точно по кое време ще бъде вечерята. Предлагам да се върнем скоро след залез слънце. И ще поставим във вдлъбнатините нашите граали, канчета, или ведра, или както искате ги наричайте. И ще почакаме. А междувременно…
Той можеше да хвърли и това тяло в реката, но размисли; можеше да го оползотвори. Каза им какво е намислил и те му помогнаха да свали тялото на земята, след което го понесоха през равнината. Фрайгейт и Галеаци, бивш служител от компания за внос в Триест, поеха първи тялото. Фрайгейт не проявяваше особена охота да свърши тая работа, но прие, след като Бъртън го помоли. Хвана мъртвеца за краката и остави Галеаци да пъхне ръцете си под мишниците на умрелия. Алиса вървеше зад Бъртън с детето в ръце. Някои от тълпата ги гледаха с любопитни погледи, други подвикваха коментари или въпроси, но Бъртън не ги чуваше. След около половин миля Монат и Кац поеха тялото. Детето не изглеждаше да се впечатлява особено от гледката на мъртвеца. Беше проявила любопитство към първия труп, вместо да бъде ужасена от обгорелия му вид.
— Ако тя наистина произхожда от древните гали — каза Фрайгейт, — може да е свикнала с гледката на опечени тела. Ако не ме лъже паметта, галите са правили жертвоприношенията си като изгаряли живи жертвите си в големи дървени клетки по време на религиозните си церемонии. Не помня в чия чест са били, на бог или богиня. Ех, да ми беше под ръка библиотеката! Мислите ли, че някога и ние ще си имаме библиотека тук? Струва ми се, че ще полудея без книги.
— Ще поживеем, ще видим — каза Бъртън. — Ако не ни осигурят библиотека, сами ще си я направим. Ако е възможно, разбира се.
Помисли си, че въпросът на Фрайгейт беше малко глупав, но едва ли имаше човек в този момент който да разсъждава трезво.
В подножието на хълмовете други двама мъже, Роко и Бронтик, смениха Кац и Монат. Бъртън ги поведе покрай дърветата през високата до кръста трева. Острите като бръснач листа режеха до кръв стъпалата и краката им. Бъртън си отряза един стрък и го задъвка да провери дали е твърд или гъвкав. Фрайгейт не се отделяше от рамото му и устата му не спираше. Вероятно говори непрекъснато, за да не мисли за двата смъртни случая, досети се Бъртън.
— Помислете си какви възможности се откриват пред нас, ако са възкресили действително всички, които са живели някога на Земята! Само си помислете за най-великите загадки, които бихме могли да изясним! Бихте могли да разговаряте с Джон Уилкес Буут и да разберете дали министърът на войната Стантън действително е бил организаторът на убийството на Линкълн. Можете да разкриете действителната самоличност на Джак Изкормвача! Да откриете дали Жана Дарк наистина е била магьосница. Да
