двайсетина фута от каменната постройка.
Експлозията отзвуча и те се втренчиха в граалите. Бъртън стъпи пръв върху каменната площадка; повечето от останалите не се осмеляваха да стъпят върху камъка толкова скоро след пламъка. Той повдигна капака на граала си, погледна вътре и нададе екзалтиран вик. Другите го последваха и се качиха. Само след минута всички бяха насядали около огъня, ядяха лакомо, възклицаваха от наслада, сочеха си един на друг какво бяха намерили в граалите си, смееха се и се шегуваха. Нещата бяха почнали да се оправят. Който и да ги беше възкресил, се беше погрижил добре за тях.
Храна имаше достатъчно, дори и след целодневното постене, или както се изрази Фрайгейт „след постене продължило половин вечност“. Имаше предвид, както обясни на Монат, че никой не можеше да каже колко време беше изтекло между 2008 година и днешния им ден. Този свят не беше построен за един ден и подготовката на човечеството за възкресение не беше продължила само седем дни. Ако всичко това беше извършено с научни средства, разбира се, а не по свръхестествен начин.
Бъртъновият граал му беше донесъл пържола във формата на куб със страна четири инча; комат черен хляб; масло; картофи и сос; салата от маруля с непознат, но много приятен вкус. Освен това имаше и чаша със 150 грама вълшебен бърбън и още една малка чашка съдържаща четири бучки лед.
Имаше и още неща. Истинско чудо, защото бяха съвсем неочаквани. Малка лула. Торбичка с тютюн за лулата. Три дебели пури. Пластмасов пакет с десет цигари.
— Без филтър са — отбеляза Фрайгейт.
Имаше и по една малка кафява цигара която Бъртън и Фрайгейт помирисаха и изрекоха в един глас:
— Марихуана!
— Изглежда, косите ни отново ще пораснат — каза Алиса, държейки малки метални ножици и черен гребен. — Иначе едва ли щяхме да ги получим. Толкова съм щастлива! Но... те… наистина ли мислят, че ще си сложа такова нещо?
Тя протегна патрон с яркочервено червило.
— Или пък аз? — добави Фрайгейт вдигайки подобен патрон.
— Изключително предвидливи са — каза Монат, като въртеше из ръцете си пакет, който очевидно съдържаше тоалетна хартия. След него извади топка зелен сапун.
Пържолата на Бъртън беше много крехка, въпреки че той самият ги предпочиташе по-сурови. Фрайгейт пък се оплака, че неговата не била опечена добре.
— Очевидно тези граали не изпълняват индивидуалните поръчки на собствениците си — отбеляза Фрайгейт. — Може би това обяснява защо мъжете получихме и червила, докато жените пък се обзаведоха с лули. Това се нарича масово производство.
— Две чудеса за един ден — каза Бъртън. — Ако въобще можем да ги наречем такива. Мен лично повече ме устройва рационалното обяснение и възнамерявам да се добера до него. Засега едва ли някой може да каже със сигурност как са ни възкресили. Но може би вие, хората от двайсети век, имате някаква теория за това вълшебно появяване на тия предмети в едни привидно празни контейнери?
— Ако сравните граала отвън и отвътре — каза Монат — ще забележите, че има разлика от пет сантиметра между височината и дълбочината. Това фалшиво дъно вероятно има вградена вътре граммолекулярна верига способна да преобразува енергията в материя. Енергията очевидно идва от тия изпразвания от скалата. Като допълнение към преобразувателя на енергията в материя граалът трябва да съдържа и граммолекулярни матрици, които да превръщат материята в различни комбинации от елементи и съставки.
Не рискувам да ми се присмеете на моите догадки, защото и ние имахме на нашата планета подобен преобразувател. Мога да ви уверя обаче, че беше доста по-голям от този тук.
— Нещо подобно постигнахме и не Земята — каза Фрайгейт. — Успяхме да получим желязо от чиста енергия още преди 2002 година, но това беше един много скъпоструващ и икономически неизгоден процес.
— Добре — каза Бъртън. — Досега това не ни струваше нищо. Засега…
Той замълча за момент, припомняйки си съня точно преди да се разбуди.
— Плащай — бе казал Господ. — Дължиш за плътта.
Какво бе означавало това? 1890 година той умираше в прегръдките на жена си на Земята, в Триест, молейки за… какво? Хлороформ? Или нещо друго? Не можеше да си спомни. И после дойде забравата. След която се беше пробудил на онова кошмарно място и бе видял неща, които не съществуваха нито на Земята, нито, както беше уверен, и на тая планета. Но онова преживяване не беше сън.
8
Приключиха с храната и върнаха съдовете по местата им в граалите. Тъй като наблизо нямаше вода, налагаше се да изчакат до сутринта, за да ги измият. Фрайгейт и Кац се бяха изхитрили да направят няколко ведра от отделни парчета гигантски бамбук. Американецът се предложи за доброволец да донесе вода от реката, ако се намери някой да го придружи. Бъртън се зачуди на инициативата му. Но после погледна Алиса и разбра подтика му. Фрайгейт явно се надяваше да открие взаимност в нечие женско сърце. Той очевидно приемаше като свършен факт симпатиите на Алиса Харгрейвз към Бъртън. А и другите жени, Тучи, Малини, Капоне и Фиори вече бяха направили избора си съответно върху Галеаци, Бронтич, Роко и Джунта. Бабич беше отпрашил нанякъде, вероятно по същата причина, поради която искаше да се махне и Фрайгейт.
Монат и Кац тръгнаха с Фрайгейт. Небето внезапно се беше покрило с огромни искри и гигантски облаци от светещ газ. Блясъкът на гигантските звездни купове, сред които се открояваха звезди толкова големи, че изглеждаха като късове от земната луна, и сиянието на облаците ги ужасяваше и ги караше да се чувствуват микроскопични и нищожни в безкрайния космос.
Бъртън се изтегна на гръб върху една купчина листа и запуфка с пурата си. Беше превъзходна; по негово време в Лондон би струвала най-малко шилинг. Вече не се чувствуваше нищожен и пренебрегнат. Звездите бяха много далеч, а той беше жив. Никоя звезда не можеше да знае какъв чудесен вкус има една скъпа пура. Или да има дори далечна представа за наслаждението, което може да достави топлото и гъвкаво тяло на жената до него.
От другата страна на огнището лежаха полускрити или не се виждаха въобще из тревата хората от Триест. Алкохолът ги беше отпуснал, въпреки че част от опиянението можеше да е дошло и от радостта, че пак са живи и млади. Кикотеха се, смееха се и се търкаляха напред-назад из високата трева, като вдигаха силен шум докато се целуваха. И след малко взеха да се отделят и да се уединяват по двойки в мрака. Без да вдигат толкова силен шум.
Момиченцето бе заспало край Алиса. Отблясъците от огъня изваждаха от мрака красивото аристократично лице на Алиса, плешивата й глава, вълшебното й тяло и дългите крака. Бъртън внезапно усети, че възкресението е било пълно. Той определено не беше вече престарелия човек, който през последните шестнайсет години от живота си бе платил непосилната цена за всичките прекарани от него трески и заболявания, пресушили го в тропиците. Сега отново беше млад, здрав, и обладан от стария неуморим демон.
Но той бе обещал да я брани. Нямаше право да предприема каквото и да било, което можеше да бъде изтълкувано като опит да се възползува от обстоятелствата.
Е, тя не беше единствената жена на тоя свят. Всъщност всички жени на света бяха негови, ако не на разположение, то поне на теория. Това щеше да бъде така, ако на тая планета наистина бяха възкреесени всички живели някога на Земята. Тя беше просто една от многото милиарди (някъде около тридесет и шест милиарда, ако преценката на Фрайгейт се окажеше вярна). Но нямаше доказателства за това.
Най-лошото беше, че Алиса можеше да се окаже наистина единствената за него на света, най-малкото поне за момента. Той не можеше просто така да стане и да се отдалечи в мрака на лов за друга жена, защото това означаваше да ги изостави беззащитни — нея и детето. Определено нямаше да се чувствува спокойна и в безопасност с Монат и Кац, нито пък той можеше да я упрекне за това. Бяха отчайващо отблъскващи. Не можеше да я довери и на Фрайгейт — ако той въобще се върнеше през нощта, нещо в което Бъртън силно се съмняваше — защото не познаваше чак дотам момъка.
Той внезапно се изсмя на глас на тая ситуация. А беше решил да чукне нещо през нощта! Тая мисъл
