Фрайгейт приклекна до Логу и потърка рамо в нейното. Тя го изгледа с леко дръпнатите си очи. Щеше да бъда много красива след като порастеше косата й.
Фрайгейт продължи.
— Придирчив и уязвим съм, защото се боя от гнева, от желанието да творя насилие, чувства, които дремят под повърхността ми. Страхувам се от насилието, защото самият аз съм насилник. Страх ме е какво ще се случи, ако не изпитвам страх. По дяволите, знам какво представлявам от четиридесет години! Макар че нямах никаква полза от това знание!
Той погледна към Алиса и каза:
— Добро утро!
Тя му отвърна с достатъчно весел глас, и дори се усмихна на Логу след като Фрайгейт я представи. От време на време хвърляше поглед към Бъртън и отговаряше на преките му въпроси. Но не искаше да разговаря с него и се обръщаше всеки път към него с каменно лице.
Монат, Кац и момиченцето се присъединиха към огъня, прозявайки се и тримата. Бъртън се разходи малко из лагера и откри че, триестците са изчезнали. Някои от тях бяха забравили да си вземат граалите. Той ги изруга за безгрижието им и си помисли дали и той да не ги зареже в тревата, за да им даде урок. Но размисли и ги постави във вдлъбнатините на олтарния камък.
Ако собствениците ми не се върнеха, щяха да ходят гладни, освен ако някой не се смилеше и разделеше храната си с тях. А междувременно тяхната им в граалите щеше да си остане непокътната. Той не можеше да ги отвори. Предишният ден бяха открили, че само собственикът на граала е в състояние да си го отваря. След като няколко експерименти с една дълга пръчка бяха стигнали до извода, че собственикът трябваше да докосне граала си с пръстите или с някоя друга част от тялото си, за да отвори капака. Съгласно теорията на Фрайгейт граалът съдържаше механизъм, който реагираше на специфичното разположение на кожния потенциал на отделния човек. Или пък имаше вграден детектор за мозъчните вълни на индивида.
Небето се бе покрило с ярката синева на деня, макар и слънцето да беше все още от другата страна на високите 20 000 фута източни планини. След около половин час каменният олтар с граалите изригна гръмотевично сините пламъци. Гръмотевицата прехвърли реката и ехото й отекна отразено в планината.
Този път граалите им донесоха бекон и яйца, шунка, препечен хляб, мармалад, мляко, четвъртинка пъпеш, цигари, и чаша пълна с тъмнокафяви кристали, които според Фрайгейт представляваха бързоразтворимо кафе. Той изпи чашата с мляко, изплакна я с вода от бамбуковото ведро, и я сложи върху огъня. Водата скоро завря и той сипа една чаена лъжичка кристали в нея след което я разбърка. Кафето имаше чудесен вкус, и имаше достатъчно още за шест чаши кафе. После Алиса сипа от нейните кристали във водата преди да я нагрее и откри, че не беше необходимо да я слага на огъня. Водата си кипна сама три секунди след сипването на кристалите.
След като се нахраниха, изплакнаха контейнерите и ги върнаха в граалите. Бъртън си завърза своя около китката. Възнамеряваше да тръгне на експедиция, и определено нямаше намерение да си оставя граала върху каменния олтар. Макар че нямаше да е от полза на никой, освен на него, като нищо щяха да се намерят зли хора, които да го вземат само за да го гледат после как умира от глад.
Бъртън се захвана с уроците си по английски на момиченцето и Кац, като Фрайгейт накара и Логу да присъства на тях. Фрайгейт предложи да приемат някой универсален език поради многото наречия и диалекти, около петдесет-шестдесет хиляди, използувани от човечеството през неговото съществуване траяло няколко милиона години и които се използуваха сега покрай реката. Ако бяха възкресени всички човешки същества съществували някога, разбира се. В края на краищата той познаваше само няколкото квадратни мили пространство в речната долина, което беше обходил. Но наистина не беше лоша идея да се започне разпространението на есперанто, изкуственият език създаден от полския окулист доктор Заменхоф през 1887 година. Граматиката му беше изключително проста и без никакви отклонения, и звуковите му комбинации бяха относително прости, макар не много леки за произношение от всеки. В основата на речника му лежеше латинският език с много заемки от английския и немския и някои други западноевропейски езици.
— Чувах за него, преди да умра — каза Бъртън. - Но не успях да видя никакви примери от него. Възможно е да се окаже от полза. Но засега ще обучавам детето и Кац на английски.
— Но повечето от хората тук говорят италиански и словенски! — каза Фрайгейт.
— Може и да е вярно, макар още да не сме предприели никакво изследване. Но нямам намерение да векувам тук, да го знаете.
— Трябваше да се досетя — промърмори под носа си Фрайгейт. — Винаги сте били неуморен; търкалящият се камък мъх не хваща.
Бъртън го изгледа злобно и започна урока. За приблизително петнайсет минути той ги въведе в разпознаването и произношението на деветнайсет съществителни и няколко глагола: огън, бамбук, граал, мъж, жена, момиче, ръка, крака, око, зъби, ям, ходя, тичам, разговарям, опасност, аз, ти, те, нас. Имаше намерение да научи и от тях толкова, колкото им предадеше. Нямаше да мине много време и щеше да говори езика им, колкото и труден да се окажеше.
Слънцето се показа над билото на източния хребет. Въздухът се затопли и те угасиха огъня. Беше започнал втория им ден от живота след възкресението. А знаеха за окръжаващия ги свят почти толкова, колкото и през изминалия ден. Можеха само да гадаят какво ги очакваше в бъдеще или каква съдба им беше подготвил Той, който решаваше съдбините им.
Големият нос на Лев Руак се промуши през тревата и собственикът му произнесе:
— Ще ми позволите ли да се присъединя към вас?
Бъртън кимна и Фрайгейт каза:
— Разбира се, защо не?
Руак се измъкна от тревата. Последва го ниска и бледокожа жена с едри кафяви очи и красиви деликатни черти. Руак я представи като Таня Каувиц. Бил се запознал с нея предната нощ и останали заедно, тъй като имали много общи неща. Тя имаше рускоеврейски произход, родена беше през 1958 година в Бронкс, Ню Йорк Сити, станала учителка по английски, омъжила се за бизнесмен който станал милионер и починал когато тя била на четиридесет и пет години, като я оставил свободна да се омъжи за мъжа, в когото била влюбена в продължение на петнадесет години. Шест месеца по-късно починала от рак. Информацията я поднесе Таня, а не Лев, и при това на един дъх.
— Снощи беше истински ад там долу — каза Лев. — Наложи се двамата с Таня да избягаме в гората, за да си спасим живота. Така че реших да ви потърся и да ви помоля да ни вземете при вас, ако е възможно. Извинявам се много за прибързаните ми забележки вчера, мистър Бъртън. Мисля, че наблюденията ми бяха верни, но становищата, за които говорех, трябва да се разглеждат в светлината на вашите взаимоотношения с другата страна.
— Ще поговорим и за това, има време — каза Бъртън. — По времето, когато написах книгата, страдах от злобните и зловещи лъжи на лихварите от Дамаск, които…
— Но разбира се, мистър Бъртън — каза Руак. — Както искате, нека бъде по-късно. Просто исках да наблегна на факта, че ви считам за много способен и силен човек, и бих искал да се присъединя към вашата група. Ние сме в състояние на анархия, ако въобще анархията може да се нарече състояние, и мнозина от нас се нуждаят от защита.
Бъртън не обичаше да го прекъсват. Той се озъби и изрече:
— Много ви моля да не ме прекъсвате, докато ви обясня. Аз…
Фрайгейт се изправи и каза:
— Ето ги и другите. Чудя се, къде ли са били?
Но не всички се бяха завърнали. От отделилите се деветима души сега тук имаше само четирима. Мария Тучи обясни, че те тръгнали през нощта след като дъвкали дъвката, и накрая спрели при един от големите огньове на открито в равнината. След което се случили много неща; последвали побоища и атаки на мъже върху жени, мъже срещу мъже, жени срещу мъже, жени срещу жени, дори се нахвърляли и върху децата. Групата им се разделила в последвалия хаос, тя успяла да се намери с другите трима едва час по-късно, като търсила сред хълмовете каменен олтар да си зареди граала.
Лев допълни няколко подробности. Резултатите от дъвченето на наркотичната дъвка били трагични, забавни, или приятни, очевидно в зависимост от индивидуалните реакции. Освен несъмненият афродизиаков
