бостанско плашило само защото представителка на вашия пол внезапно й е хрумнало, че отново е собственичка на срамни части? Може ли нещо, което е било обществено достояние, да стане отново частна собственост1?
Логу, Таня и Алиса не го разбраха, защото заговори на италиански. Той го повтори на английски специално за последните две.
Алиса поруменя и каза:
— Какво нося, си е моя работа. А ако някой иска да се разхожда гол, докато аз съм порядъчно облечена, си е негова работа!
Логу не разбра и дума от казаното, но й стана ясно за какво ставаше въпрос. Тя се изсмя и се обърна. Останалите жени очевидно се мъчеха да отгатнат какво им е на другите на ума. Грозотата и нелепостта на облеклото от трева бяха очевидни.
— Докато вие, жените, се мъчите да решите как да постъпите — изрече Бъртън, — не би било зле да грабнете по едно бамбуково ведро и да ни придружите до реката. Можем да се изкъпем, ще напълним ведрата с вода, ще видим как вървят нещата в равнината и после ще се върнем обратно тук. Може да ни се удаде да построим няколко колибки — или временни навеси — преди да се смрачи.
Тръгнаха надолу по склона на хълмовете, промъкваха се през тревата, като носеха в ръце граалите си, каменните си брадви, бамбукови копия и ведра. Не след дълго срещнаха много хора. Очевидно голяма част от обитателите на равнината бяха решили да сменят местоживеенето си. Не само това, ами и много от тях също така бяха открили кремъчен кварц и си бяха издялали сечива и оръжия. Бяха научили техниката на каменната обработка от някого, може би от други първобитни хора в областта. Но до този момент Бъртън беше видял само двама представители на чужди раси, различаващи се от Homo Sapiens, като и двамата бяха в неговата група. Но където и да се бяха научили на тия похвати, бяха използували добре наученото. По пътя си подминаха две полузавършени бамбукови колиби. Бяха кръгли, с по едно помещение, и оставаше да им довършат конусовидните покриви с големите триъгълни листа от железните дървета и снопчета от дългата трева, която растеше по хълмовете. Някакъв мъж майстореше късокрако бамбуково легло с помощта на каменните си нож и брадва.
Равнината беше напълно опустяла, ако не се брояха няколкото мъже майсторящи бамбукови колиби и десетината къпещи се в реката. Мъртвите тела от нощната вакханалия ги нямаше, очевидно се бяха отървали от тях по най-лесния начин. Но още не можеха да видят дали Алиса имаше последователи в тая част на областта. Мнозина се взираха в нея в почуда, други се смееха като луди и коментираха на висок глас. Алиса почервеня цялата, но не хвърли костюма си. Слънцето обаче напичаше здраво, и тя усилно се чешеше под тоалетите си. По това можеше да се заключи за степента на обзелия я сърбеж, щом тя, възпитаната в каноните на викторианското висше общество, си позволяваше да се дръгне така на публично място.
Все пак, когато се добраха до брега, видяха една дузина купчинки трева, които при един поглед отблизо се превърнаха в тревни костюми. Бяха ги оставили къпещите се в реката мъже и жени, които се смееха, пръскаха едни други, и плуваха в реката.
Определено се различаваше от всички плажове, които той познаваше. Тук бяха същите хора, които бяха приели душовете в баните си, плажните костюми, които ги покриваха от глава до пети, и всички останали благоприлични технически съоръжения на цивилизацията, възприети от тях като абсолютно морални и жизнено важни за живота в едно благопристойно общество. И въпреки това само едни ден след като се бяха озовали на това място, бяха захвърлили всички условности и плуваха голи. И изпитваха наслаждение от това.
Една част от обяснението да приемат това състояние на нещата се дължеше на шока от възкресението. А и едва ли можеха да направят нещо в условията на първия им ден. А и освен това имаше много представители на диви племена или такива възпитани в духа на тропиците, които не се впечатляваха особено от голотата.
Той повика една жена, която се беше потопила до кръста във водата. Тя имаше малко грубичко, но приятно лице, и искрящи сини очи.
— Това е жената, която атакува Сър Робърт Смитсън — каза Лев Руак. — Мисля, че се казваше Уилфреда Олпорт.
Бъртън изгледа с любопитство и уважение едрия й бюст.
— Как е водата? — запита той.
— Чудесна! — отвърна тя, смеейки се.
Той развърза граала си, свали колчана, който придържаше камениия му нож и брадва, и пристъпи във водата с ароматния калъп сапун. Водата беше с приблизително десет градуса по-ниска температура от тази на тялото му. Завърза разговор с Уилфреда докато се насапунисваше. Дори и да изпитваше още гняв по повод на Смитсън, не го демонстрира. Акцентът й беше определено от северна Англия, може би Къмбърланд.
— Чух за твоя сблъсък с последния велик лицемер, баронетът — каза й Бъртън. — Макар че сега би трябвало да бъдеш щастлива. Млада си, красива и здрава, и не е необходимо да се трепеш за комата хляб. А и сега вече не е нужно да го правиш за пари.
С момиче от фабриката като нея нямаше смисъл да се говори със заобикалки. Не беше такъв човек.
Уилфреда го изгледа със същия студен поглед, с който го беше дарила и Алиса Харгрейвз.
— Брей, ти си бил железен, бе! Англичанин, нали? Не мога само да те позная по акцента откъде си. Май си от Лондон, ама имаш и нещо чуждо.
— Топло, топло, много топло — изсмя се той. — Аз съм Ричард Бъртън, между другото. Какво ще кажеш, ако дойдеш при нас? Събрали сме се, за да се браним при нужда, а днес следобед ще построим няколко къщурки. Имаме си и наш олтар за граалите, хей там, сред хълмовете.
Уилфреда изгледа Тау Китянина и неандерталеца.
— И те ли са в твоята команда? Чух за тях; казват, че това чудовище било човек от звездите, и дошло при нас в 2000 година, така казват.
— Той няма да ти причини нищо лошо — каза Бъртън. — Нито пък неандерталецът. Е, какво ще кажеш?
— Аз съм само една жена — каза тя. — Какво мога да предложа?
— Всяка жена има какво да предложи — каза Бъртън и се ухили.
Тя избухна в изненадващ смях. Заби показалец в гърдите му и каза:
— Ама голям тарикат си и ти! Какво става, не можеш да си хванеш гадже ли?
— Имах едно и го загубих — каза Бъртън, което не беше съвсем вярно.
Не знаеше какво възнамерява да направи Алиса. Не проумяваше какво продължава да търси при тях, след като беше толкова отвратена и ужасена. Най-вероятно предпочиташе познатото пред непознатото зло. Той самият беше отвратен от тъпотията й, но не му се щеше да я изпуска. Любовната им авантюра предната нощ можеше и да е била следствие от наркотика, но той още усещаше привкуса й. Тогава защо молеше тая жена да се присъедини към тях? Най-вече за да накара Алиса да ревнува, отговори си той. Вероятно да има жена до себе си през нощта, ако Алиса го отхвърлеше. Вероятно… но и той самият не беше съвсем наясно със себе си.
Алиса стоеше на брега, водата мокреше стъпалата й. Мястото, където беше стъпала, беше само на инч по-високо от реката. Ниската трева продължаваше и в коритото на реката, оформяйки мека подложка под стъпалата на Бъртън, като продължаваше и в дълбокото. Той захвърли сапуна на брега и заплува навътре в реката. Отдалечи се на около четиридесет фута и се гмурна. Тук течението внезапно се усилваше, а дълбочината рязко се бе увеличила. Заплува отвесно надолу с отворени очи, чак докато светлината се загуби и и болка прониза ушите му. Упорито продължи надолу и след малко пръстите му докоснаха дъното. Мекият тревен килим се простираше по цялото корито.
Изплава и се насочи към брега. Водата вече стигаше кръста му, когато видя Алиса да си смъква дрехите. Беше много близо до брега, но бе клекнала и водата я покриваше до шията. Сапунисваше главата и лицето си.
— Защо не дойдеш при нас? — извика той на Фрайгейт.
— Пазя граалите — извика му той в отговор.
— Браво!
