прекалено скоро след това се върнах в утробата на Майката Природа с абсолютната вяра, че ще възкръсна, която не беше излъгана, както сами можете да се уверите. Въпреки че трябва да призная, че задгробният живот не се оказа този, на който ни учеха нашите свещеници. Но пък и как ли можеха да знаят тогава истината, бедните и слепи нещастници, предвождани от сляп пастир!
Скоро след това Колоп му довери, че принадлежи към Църквата на Втория шанс.
Веждите на Бъртън се повдигнаха. Беше се сблъсквал многократно с новата религия в много долини по Реката. Макар и неверник, той си беше поставил за цел да изследва цялостно всяка религия. Опознай вярата на човека, и ще го познаваш поне наполовина. Опознай жена му, и ще познаеш и другата половина.
Църквата имаше няколко прости скрижали, някои от които се основаваха на факти, а в по-голямата си част на суеверия, надежда и въжделения. Дотук те не се отличаваха с нищо от многобройните религии възникнали на Земята. Но Вторият Шанс притежаваше едно значително и съществено преимущество спрямо която и да е земна религия. Доказателствата за прераждането бяха налице — и то не за еднократен акт.
— Защо човешкият род получи Втори Шанс? — запита Колоп с ниския си упорит глас. — Заслужава ли го той? Не. С няколко съвсем малко изключения хората са груби, алчни, дребнави, нищожни, жестоки, тесногръди, изключително егоистични, и извънредно отвратителни. Само от вида им на боговете — или на Господ — му се повръща от тях. Но в тази божествена бълвоч се намира и късче състрадание, простете ме за израза. Човек, колкото и нищожен да е, носи в себе си божествената искра. Това не е празна фраза измислена от човека. И най-лошите от нас носят в себе си по нещичко, което трябва да бъде съхранено, от което ще се моделира и новият човек.
Този, който и да ни е дал тази възможност да спасим душите си, познава истината. Нас са ни въвели тук, в тази речна долина, на една чужда планета под чужди небеса, за да постигнем в мъки нашето спасение. Не знам с какво време разполагаме, нито пък го знаят нашите отци. Може да е цялата вечност, а може сто или хиляда години. Но ние трябва да се възползуваме от предоставеното ни време, приятелю мой.
— Не бяхте ли пренесени в жертва върху олтара на Один от скандинавците, които не се отказаха от старата си религия, макар че този свят няма нищо общо с Валхала, обещаван им от свещениците? Не мислите ли, че сте си пропилели времето си в напразните си опити да събудите в тях хората? Те продължават да вярват в старите си богове с някои незначителни промени в теологията ми дължаща се на тукашните условия. Също както вие сте си държали на старата си вяра.
— Скандинавците нямат обяснение за новата си среда — отвърна Колоп, — но аз имам. Имам рационално обяснение, което е твърде възможно да го приемат, дори със същата ревност като моята. Те ме убиха, но следващият мисионер на нашата църква ще бъде по-упорит и от мен и няма да млъкне до момента, в който го проснат в скута на дървения си идол и го прободат в сърцето. А ако и той не успее да ги промени, следващият ще го направи.
Вярно е, че на Земята кръвта на мъчениците сее семената на църквата. Дори тук е още по-вярно. Ако убиеш някой човек, за да му запушиш устата, той ще се пробуди на някое друго място по Реката. А един човек принесен в жертва на сто хиляди мили оттук идва с ореола на мъченик. И Църквата накрая ще спечели. Хората ще прекратят безсмислените си, водещи до пълна дегенерация войни, и ще започнат да се занимават с нормална човешка дейност, тази, която ще им донесе избавление.
— Казаното от теб за мъчениците важи с пълна сила за всеки загинал заради някаква кауза — възрази Бъртън. — И убитият злодей разпръсква семената на гнусното си дело навсякъде.
— Доброто ще надделее; истината винаги побеждава — отговори Колоп.
— Не знам какво и къде си преживял на Земята или колко време си ходил по белия свят — каза Бъртън, — но ми се струва, че и двете не са траяли много, щом си толкова заслепен. Познавам живота много по-добре от теб.
— Нашата Църква не се основава само на вярата — възрази Колоп. — Тя има солидна опора в нещо, което е с изключително значение. Кажи ми, приятелю Абдул, чувал ли си за хора, които са били възкресени мъртви?
— Това е парадокс! — извика Бъртън. — Какво искаш да кажеш с това — възкресен мъртъв?
— Ние разполагаме с доказателства на очевидци за поне три истински случая и още четири, за които сме чували, но нямаме преки свидетели на събитието. Това са мъже и жени, убити някъде по поречието на Реката, и възкръснали на друго място. Но възкръснали не е най-точната дума, защото само телата са били възстановени, но без искрица живот в тях. Какво ще кажеш за това?
— Не мога да си го представя! — изрече Бъртън. — Ти ми го обясни. Ще те изслушам с внимание, защото ти си човек познавач на тези неща.
Той си го представяше, разбира се, защото навсякъде беше слушал подобни истории. Но искаше да разбере дали тази на Колоп се различаваше с нещо от другите.
Беше досущ същата, съвпадаха даже и имената на възкресените мъртъвци. Цялата работа беше, че тези мъже и жени били разпознати от множество хора, които ги познавали от Земята. Обединявал ги фактът, че всички те били светци или близо до това поприще; и действително един от тях бил канонизиран на Земята. Съществуващата теория твърдяла, че те били удостоени с този ореол на святост още на Земята, който правил излишно пребиваването им в „Чистилището“ на речния свят. Душите им били преминали някъде… в някакво висше измерение… като оставили ненужните телесни обвивки след себе си.
Скоро, много скоро, според Църквата, мнозина щели и те да постигнат това състояние. И техните тела щели да станат ненужни. И в някакво далечно време цялото поречие на Реката щяло да обезлюдее. Всички щели да се изчистят от пороците си и ненавистта и щели да засияят с божията благодат и любовта на цялото възродено човечество. Дори и най-покварените, тези които изглеждали неспасяеми, и те щели да превъзмогнат бремето на физическите си тела. За да ги постигнела и тях божията благодат, трябвало само да вселят в сърцата си любовта.
Бъртън въздъхна, изсмя се силно и каза:
— Всичко си е по-старому. Нов опиум за народа на мястото на стария. Старите религии се изложиха, макар че някои от тях не искат дори да си го признаят, и трябва да се заместят с нови.
— В думите ви има смисъл — каза Колоп. — Можете ли да предложите едно обяснение, по-добро от това, защо сме тук?
— Разбира се. И мен ме бива да измислям приказки.
Всъщност Бъртън нямаше обяснение, но не искаше да го признава на Колоп. Спрус беше отронил нещичко на Бъртън относно самоличността, историята, и целите на групата му, или както я бяха нарекли — Етичните. Много от тезите му съвпадаха с теологията на Колоп.
Спрус се беше самоубил точно преди да им обясни проблема с „душата“. Изглежда „душата“ беше част от цялостния процес и организация на Възкресението. В противен случай, когато тялото умираше, от него нямаше да остане нищо, което би могло да се използува по-нататък. След като „задгробният живот“ можеше да бъде обяснен със средствата на науката, то тогава „душата“ също беше нещо материално в смисъл на физическо тяло, а не да се отнася към категорията „свръхестествени“ явления, както беше на Земята.
Много неща не бяха известни на Бъртън. Но той беше може би единственият човек на планетата добил достатъчна представа за грандиозните преобразувания.
Колкото и малко да беше това, той беше готов да заложи всичко, но да се добере до светая светих на Етичните. Но за да успее, трябваше първо да стигне до Тъмната Кула. А единственият начин да се добере до нея, беше да се качи на Отвъдния Експрес. Първо трябваше да предостави възможност на някой Етичен да го залови. После трябваше да обезвреди висшето същество, да предотврати възможността му да се самоубие, и по някакъв начин да изтръгне така нужната му информация от него.
А междувременно продължаваше да играе ролята на Абдул ибн Харун, египетски лекар от деветнайсети век, а понастоящем жител на Баргоуджис. Той реши в качеството си на такъв да стане мирянин от Църквата на Втория шанс. Обяви на Колоп за разочарованието си от Мохамед и неговото учение, и по този начин стана първата овца от стадото на Колоп в областта.
— Трябва да се закълнеш никога да не вдигаш оръжие срещу човек или да се защитаваш с физически средства, скъпи мой приятелю — каза Колоп.
Силно разгневен, Бъртън отговори, че няма да позволи на когото и да било да вдига ръка безнаказано срещу него или пък да тръгне без оръжие.
