Ръката ми отново се плъзна по коляното й.
— Мислиш ли, че можеш да бъдеш умно, съобразително момиче и да разбереш дали Морийн е в санаториума? — попитах и започнах една доста сложна маневра.
Тя отново плесна ръката ми — този път доста силно.
— Хайде, пак те тегли натам — към Морийн.
Потърках дланта си.
— Доста силничко удряш.
Тя изхихика.
— Когато имаш моята външност, научаваш се да удряш силно.
И тогава на вратата се позвъни: продължителен, остър звън.
— Не отваряй — рекох. — Вече съм готов да не говоря за Морийн.
— Не ставай глупав. — Тя спусна дългите си крака от дивана. — Това е бакалинът ми.
— Той има ли нещо, което аз да нямам?
— Ще ти покажа, когато се върна. Нямам намерение да умра от глад, само за да ти угодя.
Излезе от стаята и затвори вратата. Възползвах се от възможността да напълня чашата си и после се из-легнах на дивана. Онова, което ми беше казала, беше доста интересно. Запуснатата градина, китайците, които играеха на зарове, дялкащият шофьор, пушещият иконом — всичко това, взето заедно, водеше до очевидната истина, че Морийн не живееше в Крестуейс. Тогава къде беше? В санаториума ли? От наркомания ли се лекуваше? Сестра Флеминг вероятно знаеше. Д-р Джонатан Салзър също трябваше да знае. Сигурно и Бени Дуон и Юдора Дру са знаели. Може би „Глин & Копли“ знаеха, ако ли че — биха искали да знаят. Започнах да прозирам един начин, чрез който бих могъл да поставя случая върху финансова основа. Умът ми се насочи към Брандън. Ако „Глин & Копли“ застанеха зад мен, не смятах, че Брандън щеше да посмее да предприеме нещо. „Глин & Копли“ бяха най-добрите, най-скъпите, най- първокласните адвокати в Калифорния. Имаха кантори в Сан Франциско, Холивуд, Ню Йорк и Лондон. Не бяха от хората, които биха позволили да бъдат мамени от подкупно ченге като Брандън. Стига да пожелаеха, имаха достатъчно влияние да го изметат от службата.
Затворих очи и си помислих колко хубаво би било да се отърва от Брандън и шеф на Управлението да стане добър и честен капитан от полицията като Мифлин. Колко по-лесно щеше да ми бъде да намеря сътрудничество, вместо да получавам заплахи като тази, че ще ме ступат в някоя тъмна уличка.
Тогава изведнъж осъзнах, че сестра Гърни я нямаше вече доста по-дълго време, отколкото би й отнело, за да вземе няколкото неща, поръчани в бакалията, и седнах на дивана, мръщейки се. Не я чувах да говори. Не долавях нищо. Оставих питието си и се изправих. Прекосих стаята, отворих вратата и погледнах в коридора. Външната врата беше отворена, но не се виждаше никой. Хвърлих поглед навън към коридора. Вратата на отсрещния апартамент бе плътно затворена и аз се върнах вътре. „Може би е в тоалетната“, помислих си и тръгнах обратно към всекидневната. Седнах и зачаках. Започнах да се изнервям все повече и повече; след пет минути довърших питието си и отново отидох до вратата.
Някъде в апартамента изръмжа хладилник и едва не ме изкара от равновесие. Отпуснах гласа си и викнах: „Ей!“, но никой не отговори. Като стъпвах тихо, отворих вратата срещу всекидневната и огледах стаята, която явно бе спалнята й. Не беше там. Погледнах дори под леглото. Влезнах в банята, в кухнята и в една миниатюрна стаичка, която, както личеше, беше стаята за гости. Никъде не я намерих. Върнах се във всекидневната, но и там я нямаше. Започна да ми става ясно, че тя не беше в апартамента, така че отидох до входната врата и продължих по коридорчето, докато не стигнах до главния коридор на етажа. Погледнах наляво и надясно. Вратите ми отвърнаха със студени погледи. Нищо не помръдна, нищо не се случи; само два реда врати, дълга опърпана черга, два или три мръсни прозореца, които пропускаха малко светлина, но никъде не се виждаше сестра Гърни.
V
Вторачих се безизразно през прозореца на малката всекидневна към покрива на паркирания долу буик.
„Без обувки и чорапи не може да е отишла много далече — рекох си — освен ако…“ и умът ми се насочи към Юдора Дру, припомняйки ми гледката, когато тя лежеше на леглото с впит в гърлото й шал.
Останах няколко мига в нерешителност. Като че нямаше какво да направя. Нямах и за какво да се хвана. Позвънява се на вратата и тя казва, че това е бакалинът. Излиза в коридора. Изчезва. Нито вик, нито кървави петна, нищо.
Все пак трябваше да направя нещо, така че се запътих към външната врата, отворих я и погледнах към вратата на апартамента отсреща. Тя ми отвърна с мълчание. Спрях пред нея и натиснах звънеца, Веднага се отвори, сякаш жената, която застана срещу мен, бе очаквала да позвъня.
Ниска и пълничка беше, с бяла коса и кръгло, пухкаво лице, забележителна с хубавите си, малко избледнели наистина очи с цвета на незабравка и с нищо друго. По моя преценка беше на около петдесет и когато се усмихваше, се виждаха големи бели зъби, които не биха могли да бъдат истински. Облечена беше със светлобежови сако и пола, които вероятно струва-ха куп пари, но никак не й подхождаха. В малката си пухкава бяла ръка държеше книжна торбичка.
— Добро утро — поздрави тя и големите й зъби светнаха срещу мен.
Бях изненадан. Не очаквах да видя тази пълничка жена с вид на домакиня, която сякаш току-що се беше върнала от пазар й се канеше да готви обяда.
— Съжалявам, че ви безпокоя — рекох, като повдигнах шапката си. — Търся сестра Гърни. — Махнах по посока на полуотворената врата зад гърба си. — Тя живее там, нали?
Пълничката жена бръкна в книжната торбичка и измъкна слива, разгледа я отблизо, а очите върху широкото й шишкаво лице гледаха подозрително. Доволна от огледа, тя метна сливата в устата си, а аз я наблюдавах като хипнотизиран.
— Ами, да — отвърна тя глухо. — Да, там живее. — Вдигна свитата си ръка, измъкна костилката от устата си с изискан жест и я пусна в торбата. — Искате ли слива?
Отвърнах, че не съм по сливите и й благодарих.
— Биха ви се отразили добре — каза тя, докато бъркаше в плика. Измъкна нова слива, която обаче не успя да премине успешно прегледа и я върна обратно, като намери друга, по по вкуса й.
— Не сте ли я виждали? — попитах, докато наблюдавах как сливата изчезва между големите й зъби.
— Кого да съм виждала?
— Сестра Гърни. Току-що се отбих и намерих външната врата отворена, но никой не отговаря на звъненето.
Тя задъвка сливата, а простоватото й лице остана безизразно. След като се отърва от костилката, рече:
— Трябва да ядете сливи. Тенът ви не е много здрав. Аз изяждам по два фунта15 всеки ден.
Като гледах формите и, едва ли ядеше само това.
— Е, може някой ден и да започна да ги ям — отвърнах търпеливо. — Случайно сестра Гърни да е във вашия апартамент?
Умът й отново тършуваше в книжната торбичка и тя вдигна поглед стреснато: „Какво?“
Винаги, когато се натъкна на жена от тоя тип, съм много, много щастлив, че съм ерген.
— Сестра Гърни — изпитах желание да започна да правя знаци с ръце, както когато говорех с чужденец. — Онази, която живее в този апартамент. Питах дали случайно не е в апартамента ви?
Сините очи погледнаха подозрително.
— Сестра Гърни?
— Точно така.
— В моя апартамент?
Поех дълбоко въздух.
— Тя случайно не се намира в апартамента ви, нали?
— А защо трябва да е тук?
