— Сигурно не. Направих всичко възможно да не бъда груб, когато я отблъсквам. Ако не беше толкова отвратителна, сега щях да съм в нейния копринен диван, но за щастие не съм така закъсал.
— Ах ти, тъпо мъжленце — възкликна Глория, като се изправи внезапно. — Мислех, че имаш поне малко мозък в красивата си глава.
Толкова бях изненадан от тази декларация, че едва не изтървах чашата си с уиски.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако един мъж, притежаващ милион, се опитва да ме прелъсти, не бих го отблъснала — каза Глория. — Не бих го спряла, дори да имаше дървен крак и еленови зъби. Знам, че тя е слабичка, но не е чак толкова лоша. Колко точно притежава?
— Не зная. Най-малко седемдесет милиона, а е възможно и повече.
— Седемдесет милиона!? А ти каза по телефона, че си я убедил да ти даде на разположение четвърт милион?
— Да, какво лошо има в това? Хайде сега, направи ми място! Идвам в леглото.
— Не още. Нека не прекъсваме тази тема, Чад. Тя ме заинтересува — каза Глория, като смъкна крака от леглото и започна да се разхожда безцелно из стаята. — Какво точно се случи тази вечер? Разкажи ми с подробности.
Аз й разказах за бокса, за реакциите на Вестъл. Разказах й какво се случи в слабо осветения коридор и как тя избяга от мен. Глория седна на масата и сключи ръце около коленете си. Слушаше съсредоточено и не ме прекъсваше. Накрая ме попита:
— И ти й се обади сега?
— Не. Не можах да заобиколя секретарката й.
— Но ти не беше достатъчно упорит.
— Не. Оставих й едно съобщение. Според мен това беше достатъчно.
— Съобщение? За Бога! Кога ще се научиш, че едно момиче не иска съобщение? Тя иска нещо по- осезаемо от съобщение. Няма значение. Ти трябва да й изпратиш цветя. Точно така! Една кутия с бели виолетки преди ставане сутринта ще свърши работа.
— Мислиш, че това е добра идея? Не съм на същото мнение. Тя може да си въобрази, че съм физически привлечен от нея, а, Бога ми, не съм!
— Какво ти става, Чад? — попита тя, като се втренчи в мен. — Ти чалдиса ли се, или какво?
— Какво се мъти в глупавия ти мозък?
— Не е толкова глупав, миличък! — Тя се пресегна за цигара и я запали.
— Бих могла да използвам малко от парите й. Ще ми бъде приятно да имам луксозен апартамент на „Парк Авеню“, където ще можеш да почиваш от време на време, когато пипнеш милионите й.
— Ти да не си откачила? — попитах, като се вгледах в нея.
— Не разбираш ли, Чад, когато една жена достигне нейната възраст, грозна, самотна и необичана, както е тя и в един момент се появи едър, красив, елегантен млад мъж, като теб, тя пада вътре. Изиграй си правилно картите, миличък, последвай моя съвет и след един месец ще бъдеш женен за нея.
— Женен за нея! — извиках. — Тя е последната жена на земята за която бих се оженил. Да я взема за жена! Не, ти просто си се побъркала. Представи си да бъда обвързан с тази изсушена, злонравна, миниатюрна маймунка за остатъка от живота си! Ти наистина си луда!
Глория ме гледаше сериозно.
— Добре. Представи си да си женен за седемдесет милиона долара за остатъка от живота си — каза тя меко, сякаш говореше на дете. — Представи ли си това вече?
Започнах да говоря нещо несвързано, но тя ме прекъсна.
— Мисли, мисли! Представи си, че си неотлъчно вързан за нея! Това съвсем не значи, че не можеш да си получиш удоволствието някъде другаде, нали? Аз ще те чакам непрекъснато в луксозния апартамент, за да ти бъда разтуха. Погледни нещата по този начин: Колко дълго мислиш, че ще имаш контрол над този четвърт милион? Ако не правиш любов с нея, тя ще стане кисела и свадлива. Тогава ще създаде един ад около теб. Ще измъкне парите си когато й скимне. Но ожени се, Чад и ще бъдеш с двата крака в меда. Бъди любезен с нея, гали я по главата и няма нищо на света което ще ти откаже. Аз те познавам. Щом веднъж започнеш обсадата, никоя крепост няма да ти устои.
— Млъкни! — прекъснах я. — Искам да помисля върху това.
Глория послушно седеше мирна, без да говори, но напрегнато ме наблюдаваше. Аз стоях в средата на стаята, вторачен в тавана в продължение на няколко минути. След това се обърнах и я погледнах.
— Какво реши, Чад?
— Май ще опитам — отговорих й и се ухилих. — В тъмното няма много разлика между една жена и друга, но седемдесет милиона долара са си толкова, откъдето и да ги погледнеш.
Глава VI
Няма да губя време да обяснявам с подробности как уредих женитбата си за Вестъл. Общоизвестно е, че стана точно така, както Глория беше предрекла, т.е. до един месец след като ми напъха тази идея в главата.
Вестъл сама влезе в ръцете ми. Беше самотна и се нуждаеше от любов. Случи се аз да бъда първият млад мъж, с що-годе прилична външност, с когото тя е имала личен контакт. Фактът, че аз не се страхувах от нея и милионите й, също натежа на везните в моя полза.
Успях да измисля достатъчно много делови въпроси, за да намеря повод да я виждам поне веднъж дневно. За първите четири или пет дни ставаше дума само за бизнес. Разбира се, с лек отдих след свършването на деловите въпроси — някакво питие или кратко блуждаене в градината с нея, преди да й кажа, че имам работа и да изчезна.
По-късно, много внимателно и почти неосезаемо аз започнах да увеличавам натиска си. Заведох я на ресторанта на Джо на Кейп Пойнт — един малък локал, специализиран за морска храна. Явно не беше стъпвала никога на такова място и успях да забележа, че й достави голямо удоволствие.
Заведох я у дома й по лунна светлина. Радиото в колата свиреше нещо задушевно от Шуберт. Все още бях много внимателен и се отнасях с нея като със сестра.
Струва ми се обаче, че никога никоя сестра не е гледала брат си по начина, по които тя ме гледаше, когато й пожелах „лека нощ“. Можех още тогава да прегазя всички прегради и условности между нас, но се въздържах.
Десет дни се влачеха бавно. Бяха десет от най-неприятните дни в живота ми. Излизахме заедно всяка вечер. Сега тя ме наричаше Чад, а аз нея Вестъл. През тези десет дни не видях в нея никакъв признак на възбуда или разгорещяване. Тя беше съвсем сдържана: опитваше се да се издигне над грубите си физически пориви.
Нямаше смисъл да бързам да се женя за нея. Глория и аз разисквахме действията ми двадесет дни по- късно.
— Утре вечер ще подпаля огъня — казах й аз. — Ще я заведа на някое ресторантче за открита скара и по пътя за дома й, Бог да ми е на помощ, смятам да я целуна.
— Иска ми се да те видя как ще събереш смелост да го направиш.
На другата вечер Вестъл изглеждаше седемнадесетгодишна. Глория беше казала, че когато дойде моментът тя ще падне вътре и струва ми се, че стана точно така.
Спрях до скалата, на около двеста-триста метра от високата желязна порта на имението. Бяхме яли приятна, лека вечеря, но през цялото време аз бях обръщал само двойни уискита. Луната огряваше морето и очертаваше светла пътека. Нямаше никакъв шум около нас, който да ни смущава.
Вестъл беше весела и възбудена. Чувствах, че не искаше да си отида.
Обвих с ръка талията й и когато тя повдигна глава нагоре, аз я целунах. Беше едно усилие от моя страна, но все пак беше целувка. Тя държеше ръката ми в студените си, малки и костеливи пръсти, като ме гледаше, сякаш бях гръцки бог.
— Не можем ли да останем тук и да гледаме луната цяла нощ? — попита тя.
— Утре имам много работа. Ти нямаш проблеми, можеш да лежиш в кревата цяла сутрин. Аз трябва да си изкарвам прехраната.
