— Това е рискът от едно на петстотин. Ако те сторят това, тогава ще загазим. Но те няма да го направят. Имат да вършат куп други неща. Банковата корпорация „Пасифик“ има висока стойност за тях. Думата на банката няма да бъде поставена под въпрос. Обещавам ви това.
Тя кимна и се усмихна. Имаше много дребни и бели зъби.
— Смятам, че бихме могли да изпием една бутилка шампанско за това, мистър Уинтърс. Струва ми се, че вие сте много умен млад мъж — тя натисна звънеца до леглото си. — Мисля, че вие и аз ще имаме едно дълготрайно и приятно служебно общуване.
Толкова лесно се оказа. Виждах отворени вратите на света, към който се стремях. Всичко, което трябваше да направя беше да вървя напред и да се осланям на себе си.
Харгис донесе шампанското в сребърна кофичка и я сложи на масата. Отвори бутилката с лек удар на пръстите си, който само дълги години практика биха могли да усъвършенстват. Наля от пенещото се вино в две чаши, предложи едната на Вестъл, а другата на мен.
След това напусна бързо.
— За дълга и изгодна връзка, мистър Уинтърс — каза Вестъл и вдигна чашата си. Отпихме.
Бих казал, че това беше най-лошото шампанско, което някога съм вкусвал: толкова лошо, че едва не изкривих лице. Вдигнах поглед и видях, че тя ме наблюдава.
— Страхувам се, че Харгис се показа лош — каза тя, като остави чашата си — Това е помията, от която давам на слугите за тържества.
Внезапно кипнах от гняв.
— Може би е мислил, че е достатъчно добро за мен — изрекох, преди да успея да се сдържа.
— Би могло, мистър Уинтърс — каза тя, усмихвайки се. — Тези стари домашни довереници могат да бъдат трудни понякога. Но няма значение. Той ще се научи да ви оценява, когато ви опознае по-добре. Сега, след като разрешихме проблема с палтото, какво предлагате да правим с рентите на фондацията?
Не си въобразявайте, че аз хлътнах със затворени очи. Тя беше само любезна и снизходителна с нейното „вие сте един много хубав и умен млад мъж“ и с отвратителното й шампанско. Причината бе само тази, че аз вършех това, което Ледбийтър беше отказал. Вестъл щеше да продължава да бъде благосклонна, докато аз й бъда полезен. Не й бе достатъчно отписването на палтото от норки от сметката на разходите й, беше алчна за повече. След като беше получила палтото, тя искаше сега допълнителните ренти, а след като получи и тях, щеше да постави въпроса за продажбата на имота на „Уестърн Авеню“ 334.
— Наемите на фондацията? — казах аз, като че ли изненадан. — Мога да уредя тока лесно, ако го желаете.
— Как?
— Като сменя вашата мениджърска фирма. Зная една фирма, която ще получи повишени наеми за вас без шум и безпокойства.
— А тогава какво чакаме?
— Едно писмо от вас до „Харисън и Форд“, уведомяващо ги, че престават да ви представляват от първо число на месеца.
— Те са събирали наемите за моето семейство повече от четиридесет години.
— Когато един слуга престане да бъде полезен, мъдро е да се освободим от него.
Тя ме погледна и внезапно в очите й се появи един израз на обида.
— Внимавайте тези думи да не се обърнат срещу вас.
— Няма такива изгледи — сопнах й се. — Не смятам, че съм ваш слуга. Вашият иконом мисли, че може да ми пробута слугинско шампанско, но това може да има отражения. Аз мога да ви бъда полезен, мис Шели, но не гледайте на мен като на ваш слуга.
— Не се засягайте — каза тя сепнато. — Не обръщайте внимание на Харгис. В края на краищата той е достатъчно стар, за да може да ви бъде баща. Вие и аз, сигурна съм, ще се разбираме отлично.
Не казах нищо. Най-малкото, дадох й да разбере, че не може да си играе с мен. Ако не й харесва може да се върне при Ледбийтър.
Последва дълга пауза, след която казах:
— На излизане ще издиктувам едно писмо за „Харисън и Форд“, ще трябва само да го подпишете.
Облегната назад тя бърчеше гърбавия си нос срещу мен. Не зная дали искаше да изглежда обаятелна, но за мен тя успя да се покаже само като една гримирана малка кукла с разум.
— Това беше една много хубава сутрин, мистър Уинтърс. Не си спомням въобще досега да съм имала такъв успех с банков чиновник.
— Тогава за да завършим, предполагам, че желаете да продадете номер 334 на „Уестърн Авеню“ на Моу Бърджис.
Тя ме погледна твърдо.
— Вие, изглежда желаете да се погрижите днес за всичко. Имате ли решение и за това?
— Не е нужно решение. Бърджис иска да превърне същата в бардак и само от вас зависи дали искате един от имотите на баща ви да стане бардак.
Можах да видя по внезапното й намръщване, че не трябваше да се изразявам така грубо.
— Е добре, съществува и проблемът с наемателите — каза тя. — Мистър Ледбийтър ми каза, че не бива да ги изгонвам. Той изглеждаше много разстроен, като си помисли, че оставали без дом.
— За това не бива да се безпокоите. Аз ще го уредя.
Тя повдигна веждите си.
— Как бихте го уредил?
— Това е моя работа, мис Шели. Аз ще го уредя по мой начин и повярвайте ми то ще бъде уредено.
— Добре. Тогава аз ще продам имота.
— Ще се видя с Бърджис тази сутрин.
— Всичко това е много задоволително, мистър Уинтърс. Не съм предполагала, че ще се окажете такава фурия.
— Станаха много промени и за мен беше очевидно, че нещо не е наред. Банката забравя, че клиентът винаги има право.
Тя погледна часовника до леглото.
— Толкова ли е часът? Аз имам среща след един час, а още дори и не съм облечена.
Това беше едно доста грубо бягство. Вестъл получи всичко, което искаше и сега искаше да се освободи от мен. Изправих се.
— Срещата с вас ми беше приятна, мистър Уинтърс — каза тя и протегна костеливата си ръка.
Почувствах я студена и крехка в моята.
— Мисля, че сте много умен и съм много доволна от промяната. Ще кажа на мистър Стърнууд.
Усмихнах й се.
— Добре! Сега, мис Шели, има две дребни неща, които бихте могла да направите за мен.
— Да?! — гласът й изстина изведнъж. — Какво бих могла да направя за вас, мистър Уинтърс?
— Искам бързо да уредя тези неща за вас, но нямам транспорт. Ще бъде добре, ако можете да ми заемете една кола за ден-два.
— Но това е работа на банката да ви снабди с кола.
— Банката не бива да знае за промените, докато те не са направени — казах аз, — но ако нямате резервна кола…
— Резервна кола? — отвърна тя бързо. — Имам шест резервни коли.
— Тогава вероятно можете да ми заемете една?
Тя прехапа гневно устните си. Виждах, че не обича да се разделя и с една от колите си. Не би искала да се раздели с каквото и да е.
— Добре, мисля, че мога. Само за ден-два. Идете в гаража и Джо ще ви даде една.
— Може би ще бъдете така добра да му телефонирате. Не бих желал лоша кола, както шампанското.
