Осъзнах с малко закъснение, че бях се доверил твърде много. Сега аз нямах работа с Моу Бърджис.
— Зная, че звучи малко прибързано, сър, но мис Шели даваше вид, че ще приеме моите съвети.
Той продължаваше да се вглежда в мен.
— Ние не искаме да сложим юзди на Хау, Чад. Ние искаме да се отървем от него. Мисля, че ще е по- добре сам да поговоря с мис Шели.
Почувствах се твърде зле. Ако той телефонираше на Вестъл за Хау и научеше, че тя дори не подозира за съществуването му, щях да се окажа в страшна бъркотия.
Когато той посегна към телефона, аз казах:
— Един момент, сър. Знаете я каква е. Ако й опонирате и вие, тя може да си помисли, че я подмятаме още повече.
Ръката му се задържа на телефона.
— Мой дълг е да я предупредя за Хау — каза той рязко. Изпаднах в затруднение да контролирам гласа си.
— Когато тя ми каза какво е сторила, аз наистина възнегодувах срещу Хау, сър. Накрая тя се ядоса и каза, че ако чуе още нещо за Хау от нас, ще закрие сметката си.
Той махна ръката си от телефона, сякаш последният заплашваше да го ухапе.
— Ако мога да я убедя да ми позволи да проверявам всички съобщения за наемите, които постъпват, не виждам как Хау може да навреди.
Той потърка брадата си и кимна.
— Мислиш ли, че можеш?
— Така мисля, сър.
— Може би аз по-добре…
— Ще бъда доволен, ако ме оставите да опитам пръв. Ако не успея, тогава поемете вие. Това ще ви даде добро извинение да говорите с нея. Може да кажете, че аз не съм изложил правилно нашия случай.
Изглежда това му се хареса, защото се отпусна назад в стола си.
— Добре. Виж я утре и си поговори с нея. Ако не успееш, аз ще поговоря — внезапно той се усмихна. — Поне си спрял работата с коженото палто. Това ме смущаваше. Там си се справил добре.
— Благодаря ви, сър.
Не ми стигна бързината да изляза от офиса му.
Глава IV
Бях в новия си кабинет на другата сутрин преди девет часа. Това беше рекорд за мене, но ми предстоеше много труден ден.
През нощта бях мислил сериозно. Имах предвид няколко идеи и се надявах те да ми донесат пари. Разбрах силата на името Вестъл Шели. Ако играех картите си внимателно, можех да вземам пари на нейно име с комисиона за мен. Разбрах също, че бях глупак, дето не притиснах Бърджис за повече пари. Можех да изстискам от Хау до три хиляди. Реших, че в бъдеще няма да бъда толкова скромен в исканията си. Аз имах нещо за продаване, а те, ако искаха да купуват, трябваше да си платят.
След като бях скицирал едно писмо до Хау за подпис от Вестъл, аз извиках Джек Кер, един млад адвокат, мой познат.
Казах му, че искам да се заеме с продажбата на номер 334, „Уестърн Авеню“ и му обещах, че през деня ще получа необходимите документи. Следващия час преминах в проучване на книгата за инвестициите на Вестъл. Както си мислех, всеки цент беше в държавни облигации, акции с позлатени ръбове и други, сигурни колкото кривогледа девица на ергенски гуляй. Премислих още някои неща, след това избутах назад стола си и си взех шапката.
Отидох на улица „Уест Сити“ и паркирах пред една голяма сграда с канцеларии. Взех асансьора до петия етаж и тръгнах по коридора, докато стигнах офиса на Райън Блейкстоун.
Познавах Блейкстоун от няколко години. Той беше млад и жизнен мъж. Поел от баща си бизнеса с акции и облигации, понастоящем той беше доста преуспяващ брокер.
Той се изненада като ме видя.
— Какво те води насам? — Каза той. — Влез вътре.
След като се настанихме аз казах:
— Как би ти се харесал един дял от сметката на Шели, Райън? Поех сметката вчера. Може би ще бъда в състояние да отклоня някой бизнес към теб?
— Нищо по-добро не бих желал.
— Проверявах регистрите на акциите на мис Шели. Ледбийтър не е прехвърлял с месеци нито даже десет цента. Аз бих могъл да я убедя да направи един опит с теб, но първо трябва да поставя сценария.
— Какво разбираш под това?
— Знаеш ли някаква стока, която тръгва към повишаване?
— Има няколко неща, които може да се повишат, но разбира се не бих могъл да гарантирам за тях.
— Предположи, че имаш четвърт милион да вкараш в пазара. Това не би ли предизвикало едно повишение?
Той изглеждаше като стреснат.
— Вложи тези пари в подходящи акции и това сигурно би се случило.
— Искам акции които вече се движат. Влагаме четвърт милион и накарваме баламите да си представят, че те ще достигнат тавана. Имаш ли нещо такова?
— Има цимент „Конуси“. Той мръдна с пет цента нагоре през последните няколко дни. Но, Чад, има риск.
— Добре де, има риск. Сметката ще го поеме. Не можем да загубим повече от десет хилядарки, нали?
Той ме зяпна.
— Проклет да бъда, ако ти говориш като банкер. Представи си, че загубим десет хилядарки?
— Какви са рисковете?
— Бих казал петдесет към едно; но почакай една минутка, Чад, имаш ли банковото пълномощно за една такава сделка?
— Не се нуждая от банково пълномощие. Имам пълномощието на мис Шели. Аз й казах, че ще се опитам да намеря някой преуспяващ брокер и я попитах, дали би ли била готова да загуби десет хилядарки, ако играта не излезе сполучлива. Тя каза, че е готова.
Той ме гледа дълго.
— Ако искаш да вложа тези пари, Чад, искам становище в писмен вид.
— Можеш да го имаш написано. Дай ми лист.
— Подписа ти, Чад.
— Да — оставих писалката, — но трябва първо да уредим нещо.
— Какво?
— Не се прави на дете. Какво, мислиш, ме кара да ти предложа най-голямата сметка в щата? Имаш шанса да боравиш с повече пари, отколкото някога си сънувал. Имаш шанса да се измъкваш от всички установени фирми като брокера на Вестъл Шели. Такса че нека да ти поставя неизбежния въпрос: „Колко ще има за мен?“
Той ме зяпна.
— Какво е това? Ти не можеш да говориш така, докато работим за банката.
— Не мога ли? О’кей, тогава по-добре да ида и да говоря с „Лоуен & Франке“. Не ми се вярва да отхвърлят толкова голямо предложение, само за това, че случайно работя в някаква банка.
— Почакай една минутка — каза той бързо. — Банката…
— По дяволите банката! Това е между теб и мен. Ако не го желаеш по тоя начин, кажи го и аз ще отида другаде.
— Добре, но се надявам, че знаеш какво вършиш.
— Знам, да. Сега слушай, получаваш сметката, ако, ми дадеш половината от комисионата.
