Първо изглеждаше разярена, след това внезапно се разсмя.
— Вие сте страшно нахален, но ми се струва, че започвате да ми харесвате. Без съмнение знаете какво искате и къде отивате.
— Мисля, че зная. Другото нещо, което искам е дреболия. Предполагам, че в бъдеще ще имам да върша за вас куп поверителни неща. Един пример е данъчният проблем. В момента работя в общия офис на банката, където всеки може да надникне през рамото ми и да види какво върша. Във ваш интерес би било ако имах мой собствен кабинет.
Тя загуби своя покровителствен вид. Започваше да гледа на мен, като на човек, а не като на животно- изпълнител, след това внезапно се изкиска.
— Знае ли този стар глупак Стърнууд, що за чиновник си има? Бас държа, че не знае. Аз мисля, че вие ще стигнете далеч, мистър Уинтърс. Във всички случаи разчитайте на мен. Кажете, че настоявам да имате свой личен кабинет.
Ето как сложих ръце на кола и на кабинет. Виждате ли какво мислех, като казах, че вратите към света, към който се стремях, бяха широко отворени.
И това беше само началото.
Глава III
Моу Бърджис седеше зад едно очукано писалище с угасена пура между гнилите си зъби и с черна мека шапка на темето си. Той беше дребен човечец, тънък, с нос като рибарска кука и с тен като корем на жаба. Една червенокоска, с бюст на примадона, се отдели от една пишеща машина и ми препречи пътя с бедрата си, за да не ме допусне до Моу.
— Какво искате, — попита тя с глас, не по-звучен от захвърлени по стъпалата надолу празни консервени кутии.
— Идвам при него — казах аз, сочейки към Моу. — Смени сценария, сладурче. Това не е нито времето нито мястото.
Заобиколих я и му се ухилих, а след това му казах кой съм.
— Аз съм наследникът на Ледбийтър. Отговарям за делата на мис Шели.
Той ме огледа, обхвана с поглед якето ми с големите джобове и се наведе напред за да изследва обувките ми.
— Извинете ме, мистър Уинтърс, но вие някак не изглеждате като човек от банката.
— Да оставим всичко това. Купувате ли още номер 334 на „Уестърн Авеню“?
— Да, но онзи Ледбийтър каза, че не е за продаване.
— Същата цена ли давате все още?
— Разбира се.
— Може би аз мога да го уредя, ако червенокоската излезе навън и се полюбува на гледката за пет минути.
Той изглеждаше малко уплашен, след това обърна глава с гримаса към момичето, което печаташе с един пръст, а върхът на езика й се показваше между боядисаните й устни.
— Хайде, махай се от тук!
След като тя излезе Моу каза:
— Какво сте уредил?
— Можете да получите къщата на вашата цена, ако заедно с нея поемете и наемателите.
— За какво ми са наемателите?
— Мис Шели не иска да се освободи от тях. Те имат къщата от тридесет и пет години и са доста особени. Мислех си, че вие няма да се покажете толкова сантиментален. Можете да се отървете от тях, след като къщата стане ваша.
Той помисли за момент, внезапно се усмихна и каза:
— Добре, ще подпиша, когато всичко е готово.
— Добре — спрях се да запаля една цигара, докато го изучавах. — Сега за играта.
Очите му се присвиха.
— Говорите като умно момче — каза той, наблюдавайки ме.
— Ще получите къщата след като ми платите възнаграждение от петстотин долара и не преди това.
Той направи една малка гримаса.
— Старото отупване, а?
— Вижте, банката не ви одобрява, мис Шели се страхува от вас, а без мен вие нямате шанс да получите къщата. Таксата е пет стотачки. Ако за вас къщата не си струва тези пари, кажете го.
— Добре — каза той, повдигайки рамене. — Винаги съм бил будала за скубане — той измъкна от вътрешния си джоб един мазен портфейл, натъпкан с пари.
Като видях тази пачка съжалих, че не го чукнах с една хилядарка, но беше късно за съжаление.
— Когато къщата започне да работи, мистър Уинтърс, елате и опитайте момичетата. Изглеждате ми нормален.
— Такъв съм — отвърнах, като поех парите, които той ми подаде. — Ще намина утре за подписа ви и тя ще бъде ваша собственост в най-краткия срок, който мога да уредя.
Когато отидох във външния офис, червенокоската ми хвърли страшен поглед и завъртя предницата си към мен.
Аз дори и не забавих крачка. Не беше време за червенокоси. Чувах мекото шумолене на доларови банкноти, а по-сладка музика от тази, здраве му кажи.
Струваше ми се, че имам голям ден.
В Литъл Идън имаше пет или шест фирми, занимаващи се с мениджмънт на имущество. „Харисън и Форд“ бяха най-голямата и най-зачитаната, а „Стайнбек и Хау“ — най-малката и с най-лоша репутация. Тази фирма, реших аз, би дала всичко, за да се занимава с делата на Вестъл. Точно те бяха хората, които можеха да измъкнат допълнителната рента за фондацията „Шели“. Събирачите им бяха яки мъже, обикалящи с парче водопроводна тръба, увито във вестник, един вид подбудител за лесно събиране на наема.
Докато карах кадилака по „Цветния булевард“ се чудех дали да подхвърля примамката на Бърни Хау. Не бях го срещал никога, но репутацията му на нечестен адвокат и хорски изедник беше забележителна. Всичко зависеше от това как ще върви интервюто и какво желание ще покаже той да пусне въдицата си в делата на Вестъл.
Не беше трудно да се видя с него. Щом казах на момичето, че съм от „Пасифик“, тя ме вкара веднага в офиса.
Хау беше извънредно дебел, висок, с кръгло лице като топка, увиснал мустак и святкащи сини очи. Беше в средата на петдесетте, но изглеждаше по-стар. Прати към мен един търсещ поглед, докато пресичах стаята, стана прав и ми подаде голямата си влажна ръка.
— Приятно ми е, мистър Уинтърс. Седнете.
— Виждам, че сте зает, аз съм зает също — казах аз, като сядах. — Ще премина направо на въпроса. Може би знаете, че банковата корпорация „Пасифик“ се грижи за работите на мис Шели?
Той кимна.
— Моя работа е да представлявам банката в нейните вземания и давания с мис Шели — продължих аз. — Едва напоследък поех тази работа и правя някои промени тук и там. Бихте ли се заинтересувал от събирането на наемите за фондация Шели?
Той потри дебелия си нос с масивен пръст. Лицето му бе безизразно като задницата на тролей.
— „Харисън и Форд“ отказаха ли се от тази работа?
— Мис Шели смята да ги откаже — извадих от портфейла си справката за наемите за миналия месец и я бутнах на писалището към него. — Мис Шели иска петнадесет процента увеличение на тези цифри.
Топ погледна справката за момент и вдигна глава към мен.
— Няма да има пречки за това. Моите хора са обучени да събират такива наеми, каквито искат
