Тя не каза нищо. Лицето й беше все така бледо и напрегнато, очите й гледаха напред, но не виждаха нищо.
— Отивам да взема автомата — въздъхна Дюк и отвори вратата. — А ти вземи такси и се прибери у дома.
Клеър се извърна към него, в очите й имаше хладна неприязън, която го накара да потръпне.
— Искам да видя края на всичко това — твърдо рече тя. — Нима допускаш, че ще се прибера на топло, тъй като него вече го няма?
Той сви рамене и изтича към входа.
Телефонът иззвъня в момента, в който приключваше със зареждането на пълнителя. Дюк се поколеба за момент, после хвърли автомата на леглото и вдигна слушалката.
— Хари Дюк? — Гласът беше на Лорели и потръпваше от трудно сдържано вълнение.
— Къде си? — изненадано попита той. — Тъкмо мислех да те спасявам като по филмите!
— И сама мога да се грижа за себе си! — гордо отвърна тя. — За каква ме мислиш? Слушай, обаждам ти се от една закусвалня на ъгъла на Линкълн Стрийт, Ще дойдеш ли да ме вземеш?
— Веднага — отвърна Дюк и затвори.
Дръпна одеялото от леглото, уви автомата в него и изтича надолу по стълбите.
— Лорели е добре — съобщи той, пусна автомата зад седалката и се настани на волана. — Току-що ми се обади, отиваме да я приберем.
Клеър не каза нищо, каменното й лице го караше да изпитва притеснение. Поне да се беше разплакала! Да беше изпаднала в истерия! Само да не стои като паметник с очи като дупки върху бял чаршаф!
Стигна до Линкълн Стрийт за по-малко от четири минути.
Лорели и Джо чакаха на ъгъла. Младежът държеше кърпа на носа си, очите му над нея горяха с опасен блясък.
Лорели скочи в колата, Джо я последва.
— Давай към Феървю — кратко нареди тя. — И стъпи здраво на педала! Ще ти обясня всичко в движение.
Дюк обърна колата и я пришпори по главната улица.
— Хайде, почвай! — промърмори той.
— Бандата на Спейд се готви да щурмува Пиндърс Енд — съобщи със загрижен глас Лорели. — Оставихме ги, когато крояха плановете си. Дванайсет човека плюс Корис. Всички са въоръжени, но не очакват особена съпротива.
— В такъв случай ще бъдат малко изненадани — усмихна се Дюк, после се обърна към Клеър и добави: — За този шанс ти споменавах преди известно време… Помниш ли? Казах, че има само един начин да отървем Бентънвил от тези бандити — да ги съберем на едно място и да им видим сметката наведнъж. Значи така им било писано. Ще си го получат в най-окаяната местност наоколо, от най-онеправданите членове на почтената ни общност! Ако все още изпитваш съмнения, аз съм готов да се обзаложа, че след една седмица в Бентънвил няма да има кьорав бандит!
— Не мислиш ли, че е малко късно? — отвърна Клеър и отново се затвори в мъката си.
Лорели се беше привела напред и нетърпеливо дишаше във врата на Дюк.
— Какво мислиш да правиш? — попита тя.
— Ще ви оставя и тримата във Феървю — отвърна Дюк. — А аз ще продължа нататък, за да предупредя Кейси. Те вече разполагат с достатъчно оръжие, пратих им и Келс. Ако всичко върви по план, ще им изкараме душичката на онези бандити!
— Ако мислиш, че ще пропусна това представление, значи си откачил! — твърдо рече Лорели. — Трябваше да ме видиш как строших главата на един копелдак, който се готвеше да види сметката на Джо!
— Съжалявам, няма да стане — поклати глава Дюк. — Тая работа не е за жени.
— В Пиндърс Енд има и друга работа за вършене — обади се равнодушно Джо. — Ти си гледай битката, а ние ще се погрижим за другата работа! — Беше открил автомата на пода на колата и го беше насочил в главата на Дюк. Дулото му мазно проблесна в огледалото за обратно виждане В него се отразяваше и окървавеното лице на хлапака. Изражението му никак не се хареса на Дюк.
— Добре — рече той, повече развеселен, отколкото разтревожен. — Тогава ще оставим Клеър и продължаваме тримата!
— И аз идвам — обади се мрачно Клеър.
— Нека дойде — подкрепи я Лорели и се извърна към Джо. — Тя може да ни бъде полезна.
— Значи всички продължаваме за Пиндърс Енд — обяви решението си Джо, отмести автомата и попи кръвта от лицето си. Носът го болеше ужасно, китката също. Настроението му продължаваше да бъде лошо, очите му светеха с все същия убийствен блясък. — А защо не поканите и останалото население на града?
— Хайде, стига! — сопна му се Лорели. — Нямаме особен избор.
— А знаеш ли какво ни чака там? — обади се Дюк. — Петстотин бона! Ще има за всички!
— Петстотин бона! — повтори Джо и лицето му леко се отпусна. За момент забрави дори за болките си.
Наближаваха предградията на Феървю.
— Сигурна ли си, че искаш да дойдеш? — попита Дюк и леко се извърна към Клеър.
— Да — кратко отвърна тя.
Той сви рамене и стъпи здраво върху педала на газта. Не след дълго стигнаха до чернил, път, който водеше към Пиндърс Енд. Не бяха изминали и двеста метра по него, когато във въздуха се разнесе гръмотевичен вик.
— Стой, или ще стрелям!
Дюк скочи на спирачката и се огледа. Наоколо беше пусто. После иззад близкия храст се надигна фигурата на Джеткин. В ръцете му имаше пушка, на лицето му грееше горда усмивка.
— Не исках да те изплаша, господин Дюк — извинително рече той. — Но оня откачен Кейси заповяда да спирам всички, които са тръгнали за Пиндърс Енд.
— Всичко е наред — усмихна се Дюк. — Къде са останалите?
Джеткин махна по посока на полето.
— Кроят планове за битката… Наистина ли ще стане горещо, господин Дюк?
— Можеш да се обзаложиш — намеси се Лорели. — Горещото вече се движи насам, натоварено в два автомобила.
— Вярно ли е това? — разтревожи се Джеткин и погледна объркано Дюк.
— Да — кимна Дюк, огледа пушката в ръцете му и попита: — Служил ли си си някога с подобно нещо?
— Не точно с такова — призна онзи. — Но мисля, че ще се справя. — Дръпна затвора, пусна го да щракне и добави с копнеж в гласа: — Много ми се иска да го пробвам!
— Скоро ще имаш тази възможност — рече Дюк и включи на скорост. — Следващите коли положително няма да спрат, затова можеш да си спестиш викането. Направо ги почвай с тая пушка, приятел! Само внимавай, защото те боравят с оръжието доста по-сръчно от теб!
Джеткин смаяно зяпна.
— Ама наистина ли да гърмя срещу тях? — попита той.
— Наистина — кимна Дюк. — И гледай да очистиш колкото можеш повече!
— Вярно? — попита онзи с надежда в гласа.
— Вярно, разбира се! — отвърна Дюк и потегли по неравния път. — Ще се ядосам сериозно, ако не убиеш поне двама-трима!
Лорели не издържа на друсането и ядосано извика:
— Хей, я спри! Предпочитам да вървя пеш, вместо да излея обратно витамините, които съм погълнала!
Дюк намали скоростта и поклати глава:
— Не мога да оставя колата насред полето. Трябва да я откарам до Пиндърс Енд и да я потуля някъде. Но ти наистина можеш да се поразтъпчеш, а не е зле да вземеш и останалите… Иначе може да отиде някой
