ресор.
Тримата слязоха и той внимателно продължи напред. Изпод, колелата се вдигна облак от ситен като брашно прах, пред стъклото се разстла плътна бяла пелена. Дюк не виждаше къде кара, само стискаше волана с две ръце и здравата ругаеше.
Най-накрая успя да се добере до къщата на Кейси. На вратата се беше изправил Келс, а самият Кейси надничаше от верандата.
— Може ли да вкарам колата зад къщата? — извика Дюк. — Не искам да се вижда.
— Карай направо през оградата — кимна Кейси. — Тя и без това скоро ще падне.
Дюк насочи предницата към оградата, подаде газ и с лекота преодоля препятствието. Колата заподскача по изсъхналата кал на двора и свърна зад къщата. Дюк изключи мотора и слезе.
— Кого си повел? — попита Келс, присви очи и се опита да различи фигурите отвъд прашната пелена.
— Момичето на Шулц, Джо и госпожица Ръсел — отвърна Дюк.
— Купон ли ще правим? — изръмжа Келс и с отвращение се изплю на земята.
— Слушай ме внимателно, приятел — погледна го тежко Дюк. — Шулц е видял сметката на Питър Калън и момичето е здравата разтърсено. Затова те съветвам да си държиш езика зад зъбите!
— Кое от двете?
— Госпожица Ръсел — търпеливо отвърна Дюк.
— Калън е убит, така ли? Няма да си сложа черно, но все пак ми е любопитно защо го е очистил Шулц…
— Никой не те кара да си слагаш черно — хладно го изгледа Дюк. — Просто забрави името му, ако обичаш!
Келс долови заплахата в гласа му, подръпна смутено колана на панталона си и каза:
— Добре, повече няма да чуеш нито дума. — Помълча малко, после добави: — Признавам, че си свършил страхотна работа… Онези копелета подскачат като скакалци и умират от желание да гърмят…
Приближи се Кейси.
— Здрасти, мистър — здрависа се с Дюк той. — Арсеналът ти е страхотен, получих всичко по списъка. Но нещо не ми е ясно… Ще се наложи ли да убиваме?
— Предполагам — почеса се по главата Дюк. — Но Само ако бъдем нападнати. Ще бъде законна самоотбрана. Освен това си направих труда да дам клетва като заместник-шериф на това уютно населено местенце, така че и законът ще бъде на наша страна…
— Уф — изплю се в праха Кейси. — Страшно ми олекна. Не искам моите хора да си имат неприятности.
— Скоро ще имаме гости — рече Дюк. — Трябва да се подготвим. Битката ще бъде гореща…
— Колко гореща? — присви очи Кейси.
— Доста. Може би някой от нас ще пострада. Момчетата на Спейд съвсем не се шегуват.
— Не бих имал нищо против — почеса брадата си Кейси — Но тук има жени и деца…
Дюк извади пачка банкноти от джоба си.
— Иди им дай тези пари и ги прати във Феървю — рече той. — Да потърсят Сам Тренч от „Кларион“, той ще им помогне.
Кейси го погледна с уважение и поклати глава:
— Имаш глава на раменете си, мистър — рече той. — Сега вече можем да приемем всякаква битка!
— Добре, добре — промърмори Дюк. — Върви да изпратиш жените и децата, защото имаме още много работа. После ще събереш хората си заедно с оръжието и амунициите. Искам да им кажа две думи…
Кейси слезе от верандата и тромаво се затича. Под огромните му крака заизвираха прашни облачета.
Келс нахлупи шапката над очите си и погледна към полето.
— Дали наистина ще ни нападнат? — попита той със съмнение в гласа.
— А ти не би ли го сторил за петстотин бона? — отвърна с въпрос Дюк. — Обзалагам се, че няма да ни щурмуват веднага. Ще чакат падането на нощта, това си е в стила на Корис… Няма нерви да се бие открито…
Клеър, Лорели и Джо най-сетне пристигнаха.
Дюк представи Келс. Клеър едва го погледна и насочи очи към паянтовите бараки, край които се тълпяха жени и парцаливи деца с очевидното намерение да напуснат района.
— Какво й е? — прошепна Келс. — Изглежда така, сякаш са й намазали лицето с тебешир.
— Познаваш ли Джо и момичето пиле? — намръщено го изгледа Дюк.
Келс погледна към Джо и се усмихна.
— Тая физиономия много ти отива — рече той. — Никога не се разделяй с нея!
Джо промърмори нещо под нос, вместо него избухна Лорели.
— Я си затваряй устата! — викна тя. — Не виждаш ли, че трябва да бъде превързан? Кажете къде мога да се заема с това!
Кейси се върна и въведе младежите във вътрешността на къщата.
Клеър се поколеба, после ги последва. Дюк я проследи с поглед и мрачно поклати глава:
— Това момиче никак не ми харесва — промърмори той.
Когато Кейси отново се появи на верандата, жените и децата бяха готови за път. Събраха се на група и бавно поеха през полето по посока на Феървю. Бяха трийсетина. Налагаше се доста да заобикалят, но така избягваха черния път, а следователно и вероятността да се сблъскат с бандата на Корис.
Как ли ще реагира Сам, когато се появят в редакцията, запита се Дюк. Беше готов да даде мило и драго, за да види лицето му.
— Добре — въздъхна той. — А сега събирай момчетата — обърна се към Кейси. — Имаме още много работа.
— Ами Джеткин? — попита Кейси. — Знае ли какво трябва да прави?
Дюк премести очи върху Келс.
— Май ще е най-добре да вземеш двама души с автомати и да идеш да го смениш — каза му той. — Връщай всеки, който се появи на пътя. Ще стреляш само в краен случай.
Келс бавно огледа голото поле, после поклати глава.
— Ти си луд, ако мислиш че ще тръгна да вървя пеш в тая пустош! — изръмжа той и палецът му подскочи към Кейси: — Той да иде, нали е свикнал да диша прах?
— Доколкото си спомням, ти каза, че ще направиш всичко за петстотин бона! — заплашително се надвеси над него Дюк. — Хайде, тръгвай! Това е част от работата!
Келс се надигна от мястото си.
— Абе, ти за дядо Господ ли се мислиш? — ядосано попита той. После срещна очите на Дюк, сви рамене и започна да се отдалечава.
Двадесет и пета глава
Лорели привърши с носа на Джо и изля почервенялата вода в умивалника. После махна пешкира и огледа работата си.
Лицето на Джо беше почти изчезнало под превръзката, прикрепена с лепенки, от нея блестяха само очите му, опасни като на гърмяща змия.
— Хайде! — прошепна тя. — Тази е къщата! Да се залавяме за работа!
Джо стисна зъби да не извика. Носът го болеше адски, не по-добро беше положението и с китката му. Изобщо не му беше до претърсване.
— Остави ме на мира! — отпусна се на близкия стол той. — Имам нужда от почивка.
— Цял живот ще си почиваш, стига да намерим мангизите! — троснато рече Лорели. — Хайде, скачай, мързеливо копеле!
Джо не се помръдна.
— Остави ме на мира! — изръмжа той.
Клеър се отдръпна от прозореца.
