— Мръднеш ли, ще си го получиш! — размаха пистолета той.
Келс продължаваше да стои неподвижно. Ръцете му бяха върху масата, очите му продължаваха да гледат изцъклено.
Джо и Лорели се измъкнаха навън и затръшнаха вратата след себе си.
— Нищо ми няма — промърмори Дюк. — Не се вълнувай толкова…
Дочула гласа му, Клеър се изчерви и бързо пусна главата му обратно на пода.
— Аз… Аз помислих, че…
— Какво чакаш, да те вземат мътните? — изрева Дюк към вцепенения Келс. — Тръгвай след тях, малоумник такъв!
Келс най-накрая се размърда. Ръката му издърпа пистолета от кобура, краката го понесоха към вратата. Навън изръмжа моторът на колата и той полетя нататък Посрещнаха го куршуми, които свирнаха над главата му. Той изобщо не им обърна внимание и продължи да тича към набиращата скорост кола. Опря ръце на парапета, прицели се и стреля. В следващия миг подскочи от изненада, тъй като откъм предната част на къщата се разнесе дълъг автоматичен откос.
Колата изчезна в мрака, той отпусна пистолета и се ослуша.
Нощта изведнъж оживя, отвсякъде започнаха да трещят изстрели. Корис и бандата му бяха пристигнали.
Келс изтича обратно в къщата. Дюк седеше на пода, Клеър бе свалила дрехата му и го превързваше.
— Избягаха — задъхано промърмори Келс. — А бандата на Корис вече е тук!
Дюк се обърна към Клеър, косата й за миг докосна лицето му.
— Не можеш ли да побързаш? — нетърпеливо попита той. — Трябва да вървя!
Ръцете й сръчно увиваха бинта около дебелото парче лигнин върху раната.
— Без това няма да стигнеш доникъде — отвърна тя и продължи работата си. Пръстите и пипаха леко, сякаш докосваха порцеланова статуетка.
— Достатъчно — нетърпеливо се размърда Дюк и се извърна към Келс. — Колко са?
— Не знам — отвърна онзи и се дръпна от процепа между чувалите с пръст — Много ли те боли?
— Не — поклати глава Дюк. — Ако ме беше улучил два-три сантиметра по-надолу, наистина щеше да ми види сметката… Нямах представа, че малкото плъхче така добре борави с пистолет!
— Но защо гръмна това копеле? — учудено поклати глава Келс — Да не би да превъртя?
— Нищо подобно — мрачно отвърна Дюк. — Просто двамата с Лорели са докопали мангизите!
Келс едва не се строполи на пода от изненада.
— Кои мангизи? — надвеси се над Дюк той.
— Мангизите на Ноакис, ето кои! — тросна му се Дюк, изправи се бавно на крака и се обърна към Клеър: — Благодаря, скъпа, вече съм добре… Няма за какво да се безпокоиш…
Тя отстъпи крачка назад, хвърли му един изпитателен поглед, след което се зае да събира остатъците от превръзката и каната с вода. Обърна се и тръгна към кухнята.
— Какви ги дрънкаш? — изрева Келс.
— Двойна измама, приятел — отвърна Дюк. — Чакаха до последния момент и почти успяха да ме измамят. Нетърпението на Джо го издаде. Цяла сутрин бяха в оная стая горе. Намерили са парите, после са се разбрали да ни свият номер. — От устата му се откъсна кратък горчив смях: — И май успяха, а? На нас оставиха да се разправяме с бандитите…
Думите му бяха последвани от автоматична стрелба, няколко куршума се забиха в стената на къщата.
— Спри битката! — викна Келс. — Кажи на Корис какво е станало и давай да потегляме след онези копеленца!
— Корис няма да ни повярва — поклати глава Дюк. — Трябва да се справим с него и едва след това можем да мислим за преследване. Хайде, Лю, трябва да се примириш! Бяхме надхитрени и толкоз!
Келс се приготви да протестира, но вратата отхвръкна назад и на прага се изправи Кейси.
— Навън има банда негодници, които си търсят белята! — съобщи с прегракнал от възбуда глас той. — Някои от моите момчета май ще напълнят гащите… Казвай какво да правим!
— Чакай една секунда, идвам! — извика му Дюк и се извърна към Келс: — Ще пратя тук няколко от тези момчета, ти охранявай къщата и внимавай за Клеър. Аз ще обиколя позициите и ако онези наистина са прекалено много, ще събера всички вътре в къщата. Така ще имаме доста по-големи шансове…
Келс нервно захапа ноктите си.
— Тревожа се за мангизите — промърмори той. — Дори всичките да ги очистим, пак нищо няма да спечелим!
— Напротив — усмихна се Дюк. — Ще прочистим завинаги Бентънвил от тая сган! Дори никога да не помириша мангизите на Ноакис, пак ще съм доволен!
— Ти си бил съвсем смахнат! — промърмори с отвращение Келс и му обърна гръб.
Дюк влезе в кухнята. Клеър бързо се обърна и впи очи в неговите.
— Отивам на обиколка — съобщи й той. — От теб искам да стоиш вътре, Келс ще се погрижи за останалото.
— Да не би да мислиш, че съм уплашена? — попита тя.
— Не — поклати глава той. — Просто искам да съм сигурен, че няма да ти се случи нищо лошо!
— Не виждам защо толкова си се загрижил за мен — хладно отвърна тя и му обърна гръб.
Той пристъпи крачка напред и внимателно я завъртя към себе си.
— Хайде да не се караме повече — промълви. — Съжалявам за всичко!… Наистина съжалявам…
Тя изведнъж се отпусна в прегръдката му и горчиво се разрида. Той мълчаливо я притисна до себе си.
Кейси надникна от прага и побърза да се дръпне.
Пред къщата отново прозвучаха изстрели, Клеър потръпна и още по-силно се притисна до него.
— Не излизай! — прошепна тя. — Ще те убият! Знам, че ще те убият!
— Спокойно — отблъсна я от себе си той и ръката му леко докосна рамото й. — Някои неща просто трябва да се свършат, друг начин няма… — Помълча за миг, после добави: — Казах ти, че съм луд по теб… Помниш ли?
Тя объркано го погледна и понечи да отговори, но той пристъпи към вратата и побърза да я изпревари:
— И все още съм на това мнение!
Кейси го чакаше в коридора и нетърпеливо пристъпяше от крак на крак.
— Хайде — кимна му Дюк.
— Вече взеха входа на прицел — предупреди го Кейси. — По-добре да излезем отзад…
Дюк приклекна, отвори входната врата и пропълзя на верандата. Откъм горичката в далечния край на полето блесна огън, миг по-късно до ушите им достигна трясъкът на изстрела. Куршумът се заби на половин метър над главата на Дюк.
— Лягай! — обърна се той към Кейси, измъкна револвера си и стреля по посока на горичката. След секунда снайперистът отвърна на огъня и куршумът му отново се размина на косъм от целта.
— Тоя мръсник знае как се борави с пушка — промърмори Дюк и внимателно смени позицията. — Сякаш ме вижда като на длан! Да ти се намира подръка някоя карабина, Кейси?
След кратка пауза Кейси пропълзя към него с пушка в ръка. Дюк я пое, намръщи се от болката при съприкосновението на приклада с раненото си рамо, после внимателно се прицели.
Отдели цяла минута да се настани удобно и едва след това натисна спусъка. Бузата му остана залепена за приклада, окото му не изпускаше прицела. В момента, в който отсреща отвърнаха на огъня, той стреля отново. В следващата секунда карабината излетя от ръцете му, дъската на парапета се пръсна на ситни тресчици, които профучаха на милиметри от лицето му. Откъм дърветата долетя сподавен вик, последван от острия пукот на клони, прекършени от тежестта на падащо тяло.
Дюк остави пушката до себе си и доволно въздъхна.
— Мисля, че тоя тип никога вече няма да яде кренвирши — промърмори той. — Давай да вървим, докато не го е сменил някой друг!
