Един час по-късно телефонът върху бюрото на капитан Халахън рязко иззвъня. Началникът на полицията вдигна слушалката и в продължение на няколко минути слушаше безмълвно монолога на Сам Тренч. Очите му се изпълниха с недоумение, беше му трудно да повярва на получената информация. Накрая остави слушалката и потъна в размисъл. След известно време бръкна в чекмеджето си, извади една заповед за арест и вписа в нея името на Пол Шулц, обвинен в убийството на Питър Калън. Направи го бавно и неохотно, защото си даваше сметка, че никога няма да се кандидатира за следващите избори, а вълната от самоубийства в поверения му район е приключила окончателно.
Двадесет и осма глава
Вратата на дневната отскочи и Клеър рязко вдигна глава. После ръката й неволно се вдигна да задуши вика, който се надигаше в гърлото й.
— Не мърдай! — прошепна Корис и се усмихна. — Стой си на мястото и не мърдай!
Зад рамото му надникна Биф, широка усмивка разкри развалените му зъби.
— Здравей, хубавице — изръмжа той и побутна шефа си навътре. — Май не ни очакваше, а?
Клеър се вцепени, лицето й пребледня, сърцето й лудо блъскаше.
— Нямаме време за губене! — изсъска Корис и насочи автоматичния пистолет с къса цев право в гърдите й. — Знаеш за какво сме дошли. Казвай къде е!
— Нищо не знам — отвърна Клеър, успяла да овладее треперенето на гласа си.
Корис хвърли кратък поглед към Биф.
— Е, добре — въздъхна той. — Ние сме вътре, а те са вън… Може би ще убедим Дюк да говорим делово…
— Аха — кимна Биф, сграбчи ръката на момичето и го дръпна от стола.
Тя направи опит да му се противопостави, но едрият мъжага изви ръката й зад гърба и тикна пистолета си под носа й.
— Не се дърпай, да не ти се случи нещо! — заплашително изръмжа той.
Отвън долетя интензивна стрелба и Корис рязко вдигна глава.
— Още продължават — промърмори той.
Вратата се отвори и в стаята влезе Джеткин. Корис направи една бърза крачка към него и заби пистолета си в ребрата му.
— Не се вълнувай! — предупреди го той.
Устата на Джеткин смаяно зяпна, очите му объркано се местеха от Клеър към бандитите и обратно. Лицето му стана бяло като вар, Клеър имаше чувството, че всеки момент ще припадне.
Корис погледна ръчния си часовник.
— Иди да намериш Дюк — заповяда на Джеткин той. — Кажи му, че ако след десет минути не е тук, ще застреляме момичето. Искаме да приключим с този малък бизнес…
Джеткин не помръдна от мястото си, краката му видимо трепереха. Корис заби пищова си в ребрата му и го изтика от стаята.
— Ще ме застрелят! — викна с писклив гласец Джеткин. — Дюк е чак оттатък нивите!
— Много ще ми бъде мъчно, ако наистина вземат да те гръмнат — ухили се Корис и дръпна мръсното перде от прозорчето, което някога трябва да е било бяло. — Вземи това и го развявай над главата си. Може би пък няма да те гръмнат… Но искам да намериш Дюк, ясно? — Приключил с инструкциите, той изрита навън уплашения до смърт човечец и го изчака да се отдалечи. После затвори вратата и се върна в дневната.
— Качи я горе — нареди на Биф той. — Заеми позиция на горната площадка и си отваряй ушите. Чуеш ли, че Дюк започва да шикалкави, пусни й един куршум в главата! Ясно?
— Ясно — кимна Биф и помъкна Клеър към затъмнения коридор.
Корис излезе навън и седна на стъпалата. Стрелбата продължаваше, макар и доста разредена. Сред трясъка на изстрелите се чуваше пискливият глас на Джеткин, който викаше Дюк. Корис се облегна в сянката и зачака.
Изминаха двайсетина минути, преди Дюк да се появи в далечината. Зад него се влачеше Джеткин.
Корис се запита къде, по дяволите, изчезнаха хората му и изведнъж стана неспокоен. Вдигна пистолета и зачака.
Дюк мина покрай съборената дворна врата и се изправи с лице към къщата. Ръцете му бяха свободни и висяха край тялото.
— Ела насам — тихо го повика Корис.
Дюк изкачи стъпалата към верандата и последва Корис във вътрешността на къщата. Влязоха в осветената дневна и Дюк се облегна на стената.
— Как ти харесва битката? — попита той, без да изпуска нито едно движение на врага си.
— Хич не ми пука за битката — отвърна Корис и започна да се разхожда напред-назад. — Момичето е горе. Биф ще й види сметката в момента, в който се опиташ да направиш някой номер. Познаваш Биф, нали?
— Да — кимна Дюк. — А ти не можеш ли да се биеш, без да намесваш жени?
— Къде са мангизите? — меко попита Корис. — Предупреждавам те, че нямам много време, Дюк…
— Предполагам, че са някъде на половината път до Бентънвил — отвърна Дюк. — Лорели и хлапето ми свиха готин номер… Откриха мангизите и успяха да избягат.
— Да избягат ли? — тъпо повтори Корис и лицето му пребледня.
— Да — кимна Дюк. — Търсех начин да те предупредя, за да не се трепем напразно, но ти се показа доста ентусиазиран… Няма ги вече половин час…
— Лъжеш! — изръмжа Корис и пръстът му се сви около спусъка.
— Качи се горе и виж — сви рамене Дюк. — Бяха скрити под дъските…
Корис отстъпи крачка назад.
— Ти ще ми покажеш! — заповяда той и насочи пистолета в гърдите на Дюк.
Дюк пое по стълбите, а от площадката надникна брадясалата мутра на Биф.
— Какво става? — нервно подвикна той.
— Спокойно — отвърна Корис. — Вкарай я в някоя от стаите и не я изпускай от очи. Аз съм зад гърба му…
Дюк чу как Биф започна да влачи Клеър към стаята в дъното и едва се сдържа.
— Продължавай — сръга го Корис. — Нали не искаш да й се случи нещо лошо?
Обърнал се за миг назад, Дюк видя как зад Корис се промъква сянката на Келс. Ножът в ръката му смътно проблесна, попаднал под самотен лунен лъч. Келс стъпваше като котка и само след секунда беше зад гърба на бандита.
Острието потъна в тялото на Корис с едва доловим съскащ звук. Бандитът замръзна на място, изпусна пистолета и бавно започна да се привежда напред. От устата му се изтръгна глуха въздишка, коленете му се подгънаха.
Келс внимателно го подхвана, вдигна го на гръб и безшумно го понесе надолу по стълбите. В подножието им спря за миг, зъбите му мътно проблеснаха.
— Май му развалих костюма! — прошепна той и изчезна.
Дюк се насочи към вратата, зад която бяха изчезнали Клеър и бандитът, бутна я и влезе. През спуснатите жалузи на прозореца се процеждаше тънък лъч светлина — достатъчен, за да очертае фигурите, извърнати към него.
— Скривалището е тук — подхвърли през рамо той.
Това беше достатъчно, за да остави впечатлението, че Корис го следва Биф се хвана и Дюк скочи отгоре му Нямаше какво друго да прави, рискът беше неизбежен Рамото му силно блъсна Клеър, в следващия миг и тримата се озоваха на пода, револверът на Биф оглушително изтрещя.
Пламъкът близна лицето на Дюк и той стовари юмрука си в тялото на бандита. Клеър отхвръкна настрана, а Биф светкавично се окопити и отвърна на удара. За миг Дюк остана с чувството, че ребрата му са премазани, тоя тип имаше юмруци като воденични камъни.
Вдигна ръце, докопа гърлото на бандита и рязко го стисна. В същия миг рамото му бе пронизано от
