страхотна болка и той неволно простена. Раната му се беше отворила, силите бързо започнаха да го напускат. Биф усети това и го засипа с тежки удари. Опита се да се прикрие, но силен ъперкът го залепи за насрещната стена. Пред очите му заиграха кръгове, по-скоро усети, отколкото видя как едрият убиец се изправя на крака и заплашително тръгва към него.
В този момент се появи Келс.
Биф се извърна към вратата, видя пистолета в ръцете му и нададе дрезгав вик.
Куршумът го улучи в главата, тялото му се завъртя и рухна на пода. Цялата къща се разтресе.
— Мислех, че си имаме работа с професионалисти! — презрително изсумтя Келс. — А тия ги трепем като овце!
Дюк бавно се изправи на крака. Ризата му лепнеше от кръв, ребрата му пулсираха от тежките удари на Биф. Очите му разтревожено потърсиха Клеър, която се беше свила на пода.
— Уплаши ли се? — пристъпи към нея той.
Тя протегна ръка и пръстите й се покриха с лепкава кръв.
— Ти си ранен! — извика. — Ела долу, там ще мога да те превържа.
— Нищо ми няма — рече Дюк, но коленете му изведнъж се подгъваха и тялото му политна към нея. — Много си смела… — Вече се свличаше към пода и тя напразно се опитваше да го задържи. Очите й се обърнаха към Келс, устата й се разкриви от ужас.
— Преструва се, лейди — рече Келс и изправи Дюк на крака. — Хайде, глупако! Не се прави на мадама!
Двадесет и девета глава
Клеър спря пред дома си малко след дванайсет. Бяха взели черния пакард на Корис. На Кейси и хората му се падна задължението да погребват мъртъвците.
— Вътре има някой — отбеляза тя.
Всички забелязаха светлината зад прозореца и Дюк уморено се пресегна за пистолета си.
— Няма ли край? — промърмори той и слезе от колата.
Келс го последва.
— Ти чакай тук — обърна се към момичето Дюк. — Ще проверим кой ти е дошъл на гости.
В същия момент входната врата се отвори и на пътечката се появи Сам Тренч.
— Мислех, че вече е време да се връщате — рече той. — Влизайте, приготвил съм ви кафе и закуска.
— Сам! — радостно извика Клеър. — Но как разбра?
— Аз съм ясновидец — отвърна Сам. — Хайде влизай, защото виждам, че едва се държиш на краката си.
Дюк се дръпна настрана и погледна Келс:
— Май и ние трябва да потегляме, стана доста късно…
— Я не говори глупости! — обърна се Сам. — Идвай, трябва да поприказваме!
— Ще го отложим за утре — поклати глава Дюк.
— Клеър, кажи му да дойде! — повиши глас възрастният мъж. — Той очевидно иска да бъде поканен!
Клеър се поколеба, после промълви:
— Моля, заповядайте.
Четиримата влязоха в къщата и се натикаха в малката дневна на Клеър.
Момичето се отпусна в близкото кресло, лицето му бе бледо и уморено. Дюк се подпря на масата и хвана раненото си рамо, а Сам се зае да налива кафе.
— Да ви се намира малко алкохол? — попита с надежда в очите Келс.
— Извинявам се — промълви Клеър и понечи да се изправи. — Не се проявявам като добра домакиня…
— Аз ще се оправя — спря я Сам, пристъпи към шкафа и извади оттам бутилка бърбън.
— Как разбра, че ще дойдем тук? — замислено го изгледа Дюк. От цялата дребничка фигура на Сам се излъчваше триумф и той се запита какво ли се е случило.
Сам му намигна, увери се, че всички държат по нещо за пиене в ръцете си и пристъпи към студената камина.
— Е, как мина операцията? — попита той.
— Разбихме бандата на Спейд — отвърна Дюк и уморено прокара ръка през лицето си. — Десет убити, останалите се пръснаха. Корис е мъртъв и мисля, че останалите няма да ни създават повече неприятности. Жалко, че не успяхме да пипнем и Спейд…
— А историята с Пиндърс Енд?
— Ето ти я, нали ти обещах… — въздъхна Дюк и започна да разказва. Направи опит да пропусне някои подробности, но Сам го накара да се върне и върху тях. Когато стигна до Джо и Лорели, Клеър вече беше задрямала, а главата на Келс се беше замаяла от бърбъна.
— Успяха да избягат — приключи горчиво Дюк. — Шулц също се измъкна. Това са ми задачите за утре.
Сам разтвори полите на палтото си и хвърли пакета с омаслената хартия върху масата.
— Това търсехте, нали? — тържествуващо попита той и се усмихна до уши. — И решихте да държите стареца настрана, нали?
Дюк взе пакета, надникна в съдържанието му и впи изненадан поглед в лицето на Сам.
— Ах ти, стара лисицо!
— Джо е мъртъв — съобщи Сам. — А Лорели напусна града. Дадох й двеста долара заедно с благословията си и тя побърза да си плюе на петите.
— Шулц? — меко попита Дюк.
— Намира се в затвора — поясни Сам. — Току-що проведох един интересен разговор с него. Срещу него е повдигнато официално обвинение за убийството на Питър Калън.
Дюк се намръщи, но Сам изобщо не му обърна внимание.
— Дори не направи опит да отрича — продължи той. — Затова ще бъде най-добре, ако, престанем да мислим за него.
Клеър уморено се изправи на крака.
— Ще ида да си легна, ако нямате нищо против — промърмори тя. — Мисля, че за един ден преживях достатъчно…
— Да си легнеш ли? — подскочи към нея Сам. — Да си легнеш, когато разполагаме с най-сензационната новина откакто вестникът съществува? За каква журналистка се смяташ? Утре излиза извънреден брой на „Кларион“ и имаме страшно много работа!
— Но, Сам… — измъчено го погледна Клеър.
— Никакво но! — извика повелително Сам. — Новината си е твоя и сядаш да пишеш! — Сграбчи ръцете й, очите му възбудено блеснаха. — Очистихме от бандити Бентънвил, при това го сторихме сами! Това е страхотна история, такива като нея са създали „Кларион“! Разполагаме с достатъчно Нари за съживяването на Феървю. Можем да го купим, ако искаме! Нима не виждаш какво е попаднало в ръцете ни? Сега можем дори да отворим отново вратите на фабриките! Този град вече няма да свири втора цигулка! Свършено е с Бентънвил!
В очите на Клеър проблесна живинка.
— Но не успяхме да пипнем Спейд — промълви тя. — А докато той е наоколо…
— Спейд ли? — втренчи се в нея Сам. — Спейд е мъртъв! Шулц го уби! Успял е да го надхитри и да му види сметката!
— Нищо не разбирам — объркано промълви Клеър.
— Мислех, че вече си се досетила — внезапно понижи глас Сам. — Е, рано или късно, ще трябва да го научиш… Спейд беше Питър Калън, мила моя… Не исках аз да ти го съобщавам, но…
— Питър? — отстъпи крачка назад момичето.
— За пръв път се усъмних в него, когато Тимсън беше убит в дома на Калън — продължи Сам. —
