— Не помислих за това — извинително се усмихна Шулц. — Но хлапето е мъртво, едва ли ти трябват повече доказателства…
Халахън недоволно изсумтя, преглътна слюнката си и с отвращение промърмори:
— Сега остава и това да го пишем самоубийство!
— Едва ли — поклати глава Шулц и леко се усмихна — Не мисля, че господин Спейд ще бъде на такова мнение… Случаят е кристално ясен, капитане. Ти имаш своя убиец, а аз получих обратно момичето си!
— Тя какво е правила с него? — попита Халахън и хвърли един изпълнен с подозрение поглед към Лорели.
— Нали вече ти обясних? — спокойно отвърна Шулц. — Момчето имаше силно влияние над нея, но сега всичко ще бъде наред. — Ухили се, погледна Лорели и лукаво добави: — Господин Спейд винаги е изпитвал желание да я закриля… Нали така, гълъбчето ми? — Дебелите му пръсти се впиха в ръката й, тя се намръщи от болка и рязко се дръпна.
— Добре — рече след кратко колебание Халахън. — Ще пратим катафалката за тези двамата, а ти ще имаш грижата да я доведеш в съда…
— Още утре — кимна Шулц. — Благодаря за всичко, капитане. С радост ще се отърва от тези двамата, в тяхно присъствие домът ми изглежда доста необичайно… — От устата му отново се откъсна кратък смях.
Халахън го изгледа с открито подозрение, после се обърна към О’Мали:
— Оставаш тук! А аз ще ида да уредя нещата в участъка.
О’Мали го изчака да излезе и отправи нежен поглед към бутилката с уиски.
— По-добре почакайте отвън, сержант — попари надеждите му Шулц. — Искам да си поприказвам насаме с това гълъбче.
— Не ме оставяйте! — извика внезапно Лорели и се опита да се откопчи от хватката на Шулц.
О’Мали объркано се втренчи в нея, после премести поглед върху лицето на Шулц.
— Знае, че ще я накажа заради бягството й с този младеж — поясни Шулц, без да разхлабва хватката си. Бръкна в джоба си със свободната ръка, извади топка банкноти и ги натика в шепата на О’Мали. — Спокойно можете да ни оставите, сержант! — На лицето му се изписа зловеща усмивка.
Лорели се вкопчи в ръката на сержанта, големите й очи потъмняха от ужас.
— Не ме оставяй с него! — изпищя тя. — Ще ме убие! Знам, че ще ме убие!…
О’Мали рязко се дръпна назад и на лицето му се изписа мазна усмивка.
— Няма да направи нищо подобно — рече той и напъха парите в джоба си. — Нали, господин Шулц?
— Тя има право да мисли, че може да бъде убита — отвърна Шулц и жестоко изви ръката на момичето. — Но аз не мисля да прибягвам до толкова драстични мерки…
О’Мали облекчено въздъхна и се насочи към вратата.
— Ако имате нужда от помощ… — започна той, но Шулц нетърпеливо махна с ръка.
— Може и да се поразкрещи малко — рече той. — Но това не бива да ви тревожи.
О’Мали излезе, без да обръща внимание на отчаяните писъци на Лорели. Шулц вдигна ръка и я стовари върху устата й. Тя политна, изстена и се отпусна на колене.
— Е, гълъбчето ми — злобно просъска Шулц. — Край на номерата! Къде са парите?
— Джо ги взе — изхълца тя и направи безуспешен опит да пропълзи по-далеч от него.
Той й удари нов тежък плесник.
— Дай ги, преди да съм ти накъсал дрехите! — дрезгаво изръмжа Шулц. — Знам, че никога не би ги дала на Джо!
Ръцете й трепереха, трябваха й цели пет минути, за да измъкне пачката облигации изпод роклята си. Пусна ги в краката му и страхливо се сви в очакване на неизвестното.
Той сведе поглед към пакета омаслена хартия, очите му доволно блестяха.
— Отлично! — прошепна Шулц. — Отдавна ги чакам!
Лорели скочи на крака и се втурна към вратата. Едрата лапа на Шулц се стрелна след нея и я улучи в шията. Тя политна и се просна по очи на килима. На два скока Шулц се озова над нея.
— Този път няма кой да ни попречи! — злобно прошепна той и дебелите му пръсти се стегнаха около гърлото й.
Тя се обърна по гръб и заби нокти в ръцете му. Той изруга и сви огромните си мускули.
Лорели се бореше с всички сили. Знаеше, че ако не успее да разхлаби хватката на дебелите му пръсти, с нея е свършено. Мисълта, че О’Мали е само на няколко метра, й даде нови сили, Шулц с мъка удържаше пъргавото й тяло. Това го ядоса, той издаде дрезгаво животинско ръмжене и заби коляно в гърдите й. Въздухът напусна дробовете й с остро свистене, ушите й забучаха, езикът й надебеля и изскочи навън.
Вече не беше в състояние да се бори, пръстите й безсилно се плъзнаха по ръцете му, краката й конвулсивно се свиваха и отпускаха.
После смътно долови изненаданото и пълно с болка изхълцване, откъснало се от гърдите на Шулц. Сякаш измина цяла вечност. Железният обръч около шията й изведнъж се разхлаби, пламтящите й дробове жадно поеха кислорода от въздуха. Усети как потъва в някакви мрачни дълбини, от които я извади тих и успокоителен глас.
— Всичко е наред, момичето ми — прошепна той. Отвори очи и видя, че някакъв дребен човек с гъста бяла коса се е привел над нея и внимателно придържа главата й.
— Всичко е наред — повтори Сам Тренч. — Предполагам, че дойдохме точно навреме.
Лорели бавно се надигна и внимателно попипа пламналото си гърло. Шулц беше проснат на пода, кървава рана зееше в слепоочието му. Ал Барнс премяташе в ръце къса оловна тръба и й се усмихваше.
— Избавление в последната минута! — рече. — Съвсем като на кино, а?
Тя ги гледаше с празен поглед и правеше неуспешни опити да се изправи на крака.
Сам Тренч я подкрепи и я поведе към близкото кресло.
— Отпусни се — успокоително рече той. — Вече няма от какво да се страхуваш.
Барнс обърна тялото на Шулц по гръб, повдигна клепача му и въздъхна:
— Мислех, че съм го пречукал, но тоя тип има желязна глава!
В гласа му прозвуча нескрито разочарование. Сам пристъпи към Калън и докосна ръката му.
— Мъртъв е от доста време — отбеляза той, погледна Барнс и поклати глава: — Бедната Клеър! Тя много си падаше по това момче!
— Каква картинка, а? — възкликна Барнс. — Два трупа, един тип, на който му изтича мозъка, плюс мадама с доста поразтегнато вратле! Достатъчно действащи лица за всеки филм на ужасите! Яд ме е, че не си взех апарата, знаеш ли какви снимки за първа страница щяха да станат!
— Това е храна за жълтата преса — поклати глава Сам. — Нашият вестник е прекалено интелектуален за подобна плява! — Очите му пробягаха по стаята и се спряха на пакетчето омаслена хартия до тялото на Шулц. Наведе се, подхвърли го върху дланта си и бавно го разпечата.
— Хей! — подсвирна той. — Я виж какво има тук!
Лорели направи опит да скочи на крака, но силите й още не бяха се възстановили.
— Това е мое! — просъска тя и безсилно се отпусна в стола.
— Едва ли — промърмори Сам и се зае да проверява номерата на облигациите. След малко на лицето му се появи усмивка на облекчение. — Аха, мисля, че вече знам откъде идва това малко съкровище…
— Не са ли доста старички? — надникна над рамото му Барнс. — Пресвета Дево, тук трябва да има поне половин милион долара!
— Плячката на Франк Ноакис — обяви тържествено Сам. — Помня, че преди десетина години бяха разпространили тези номера навсякъде. Пиндърс Енд! Това обяснява всичко, Ал! — Напъха пакета в джоба си и добави: — Сега ще тръгнем обратно по стъпките на това маце и хубавичко ще си побъбрим!
Барнс се ухили, пристъпи към Лорели и й помогна да се изправи.
— Хайде, сладурче! — рече той. — Оказва се, че твоите неприятности едва сега започват!
— Пусни ме! — започна да се дърпа Лорели, но ръцете на репортера я държаха здраво. — Дайте ми парите, те са мои!
— Ех, тези жени! — добродушно въздъхна Барнс. — Все намират с какво да си правят майтап!
