познаваше по физиономия, всичките бяха безмилостни главорези.
Насочи се със спокойна крачка към колата и опря крак на стъпенката.
— Съветвам ви да не правите глупости, момчета — тихо рече той. — Зад онези храсти имам двама души с автомати, които умират от желание да ви направят на решето.
Корис местеше очи от лицето му към храстите и обратно.
— Какво става? — пожела да узнае той.
— Пиндърс Енд се намира под мое командване — отвърна Дюк. — Съжалявам, ако съм ви развалил някаква игра, но това сметище представлява интерес за мен… До края на седмицата не желаем никакви посещения. Затова обърнете колата и си вървете у дома.
— Не можеш да завземеш по този начин Пиндърс Енд — възрази Корис и намести очилата си. — Той не е твой. Съветвам те да изчезваш, иначе те чакат доста неприятности.
Дюк се усмихна и разтвори полите на палтото си. Отдолу проблесна сребърна значка.
— Аз съм заместник-шериф на това населено място — съобщи той. — Имам пълното право да обявя извънредно положение, така че можеш да си спестиш дъха!
— Не ставай глупав — леко сви рамене Корис. — Някой доста ще пострада в тази игра… Горе има жени и деца, нима искаш да ги изложиш на опасност?
— Вече ги няма — поклати глава Дюк и измъкна една пура от табакерата си, без да отделя очи от лицето на Корис. — Ако плачеш за бой, ще си го получиш. Огледай се внимателно. Ние сме готови за война. Притежаваме всичко, с изключение на артилерия и авиация. Нямаме си само противник. Но го чакаме да се появи с истинско нетърпение…
Корис го гледаше с блеснали от гняв очи. За момент Дюк си помисли, че от устата му ще се откъсне заповед за атака, но онзи се овладя и вдигна ръка да намести очилата си.
— Захванем ли се веднъж с теб, отърваване няма! — предупреди го с леден глас Корис. — Затова ти предлагам да си вдигаш чуковете, защото после ще е късно!
— Я слез на земята, приятел! — изръмжа Дюк и духна дим в лицето му. — Само ние двамата с Келс сме достатъчни, за да видим сметката на тези тъпаци около теб, при това без дори да ставаме от леглото! Изчезвай и не се обръщай назад! А когато се прибереш у дома, можеш да съобщиш на шефа си, че знаем всичко за малкото пакетче на Ноакис. Ако някой изобщо го открие, това ще бъдем ние!
Корис се обърна към шофьора и тихо просъска:
— Карай назад!
Главата му отново се появи на прозорчето.
— Пак ще се видим! — извика по посока на Дюк той. — Няма да е зле да си оставиш завещанието, ще имам грижата да го изпълня!
Дюк остана неподвижен, очите му не се отделяха от тежката машина, която заподскача обратно към асфалтовия път.
После се обърна към Келс и се усмихна.
— Това е положението — рече. — Сега уважаемият господин Корис ще свика под знамената всички негодници в щата и довечера отново ще ни дойде на гости. След което ще имаме продължителна тренировка по стрелба.
— Умирам от жажда — промърмори Келс. — Надявам се, че мисията ми приключи.
— Връщаш се с мен — рече Дюк и се извърна към другите двама: — Вие оставате тук, момчета. Ако някой се появи, пуснете един ред във въздуха. После стреляйте на месо. След един час ще ви пратя смяна.
Двамата с Келс закрачиха обратно към бараките.
— Пуснах Дарели и момчето да търсят мангизите — съобщи Дюк. — Тази работа може да ни отнеме дни… Знаеш ли, според мен няма да е трудно да спрем Корис, стига да планираме внимателно всичко…
Келс изсумтя и с недоумение изгледа хората, които продължаваха да копаят в полето.
— Тия пък какво правят?
— Картечни гнезда — отвърна с усмивка Дюк. — Ще ни бъдат доста полезни.
Стигнаха къщата и Дюк извика Кейси.
— Искам един човек на покрива — рече той. — Да наблюдава Феървю и да вдигне тревога, ако види колона от автомобили. В къщата трябва да имаме достатъчно запас от вода, погрижи се за това. Без вода сме заникъде!
Кейси кимна и изчезна, а Дюк и Келс влязоха вътре.
Клеър зареждаше с патрони магазините на множество подредени до стената пушки, край всяка от тях поставяше и по един резервен пълнител. Усети присъствието им, но не вдигна глава. Дюк също не каза нищо.
— Знаеш ли, че цялата работа започва да ми харесва — обади се Келс, след като излязоха навън. — Имам чувството, че ще съжалявам, ако битката се размине…
— Няма начин — поклати глава Дюк. — Виждаш ли тип като Спейд да се откаже от половин милион долара?
— За тип като Спейд не знам — отвърна Келс. — Но за тип като Корис съм сигурен. Ако шефът му поне малко прилича на него, тук ще се водят истински сражения!
— Дай да се качим горе да видим докъде са стигнали онези хлапета — предложи Дюк.
Завариха Лорели в средата на стаята. Лицето й бе потно и потънало в мръсотия, очите й гневно проблясваха. Джо беше седнал на перваза и пушеше.
— Открихте ли нещо? — попита Дюк и хвърли поглед към разкъртения под и продупчените стени.
— Тук няма нищо — отвърна с отвращение Лорели. — Трябваше да се погрижим да пипнем плановете на Пол, тогава нямаше да се блъскаме като слепи котета!
— Но тъй като не сме ги пипнали, ще трябва да продължим да търсим — напомни й Дюк. — Сега вървете да почивате, ние с Келс ще ви сменим. За разнообразие можете да се заемете със снабдяването. Тук сме трийсет и шест човека и всички трябва да ядем. Вземете колата и идете на пазар. Джо да си вземе и патлака. До довечера искам всичко да е доставено.
— Ти за каква ме мислиш, бе? — зяпна насреща му Лорели. — Как си я представяш тази работа? Ще те оставя да намериш мангизите и да си плюеш на петите, а? Не, мой човек, няма да стане!
— Винаги ли си толкова доверчива? — усмихна се Дюк. — Вземай Джо и потегляйте! Операцията ръководя аз и искам заповедите ми да се изпълняват!
Лорели се извърна към Джо:
— Как ти се струва това, приятелче?
Дюк мина край нея, сграбчи Джо за врата и го повлече към вратата. На площадката се спря за момент, после бутна момчето надолу по стълбите.
— Мърдай, красавецо! — изръмжа той.
Джо с трясък се затъркаля надолу. Клеър изскочи от стаята в приземния етаж, погледна с ужас към Дюк и изтича при Джо.
— Удари ли се? — попита тя, после потръпна и неволно се дръпна назад, срещнала убийствения поглед на хлапака.
Джо бавно се надигна и погледна нагоре. Дюк се беше облегнал на перилата и усмихнато го наблюдаваше.
— Качи се — покани го той. — И пак ще те хвърля.
Джо не се помръдна. Не обърна никакво внимание на Клеър, която, уверила се, че с момчето всичко е наред, ядосано извика на Дюк:
— За какъв се мислиш, грубиян такъв?
Той й обърна гръб, без дори да я погледне, и се върна обратно в стаята. Лорели уплашено се дръпна към ъгъла.
— Сама ли ще слезеш, или да ти помогна? — попита я Дюк и леко разкърши рамене.
— Сама — отвърна Лорели и се стрелна към вратата. Спря се на прага, прецени дали се намира достатъчно далеч от лапите на Дюк и заканително изкрещя: — Ще ти отрежа топките, ако се опиташ да ми отмъкнеш дяла, да знаеш! — После се обърна и изчезна.
— Ти си бил истински диктатор, бе! — усмихна се Келс. — А сега какво ще правим?
