бавно. — Тези качества не са непременно положителни — дразнят първичните инстинкти на мъжа. Мъжете отстъпват на жените в способността да контролират инстинктите си и докато това е така, мъжете ще продължават да тичат след леките жени. В същото време мъжът не желае продължителна връзка с такава жена. Днес тя е тук, утре я няма.
Керъл каза рязко:
— Абсолютни глупости, Клайв, и ти го знаеш.
Погледнах я озадачен. Имаше нещо в очите й, което не бях забелязвал преди. Беше наранена, ядосана и готова да спори.
— Аз самият не мога да кажа, че не съм съгласен с господин Търстън — добродушно се обади Голд. Той извади голяма пура от кутията си и я загледа замислено. — Мъжките инстинкти са важно нещо.
— Те нямат нищо общо — озъби се Керъл. — Ще ви кажа защо мъжете предпочитат такива жени. — Тя погледна към Питър, сякаш за да го изключи от разговора. — Говоря за повечето мъже, които щом скъсат синджира, се втурват и се държат като разгонени псета. Не говоря за малкото мъже, които са възприели за себе си някакво ниво на морално поведение и отказват да се отклоняват от него.
— Скъпа Керъл — възразих, досещайки се, че това може би беше атака лично срещу мен. — Ти би трябвало да стоиш на амвона.
— Би изглеждала очарователно на амвона — каза Голд, подавайки пурата си на един келнер, за да я отреже. — Оставете я да продължи.
— Мъжете предпочитат леките жени, защото са суетни — каза Керъл, обръщайки се директно към мен. — Такава жена обикновено е декоративна. Тя е изискана и ефектна. Мъжете обичат да бъдат виждани с такива жени, защото техните приятели им завиждат… горките мухльовци. Тези жени са обикновено без мозък. Не им е нужен, разбира се. Всичко, от което се нуждаят, е хубаво, приятно лице, хубави крака, изискани дрехи и желание.
— Смятате, че мъжете се чувстват по-спокойни, ако жените нямат мозък? — попита Голд.
— Знаете, че е така, Рекс Голд — кратко отвърна Керъл. — Не си мислете, че можете да ми хвърлите прах в очите. И вие не сте по-добър от останалите.
Жълтото лице на Голд омекна в усмивка.
— Продължавайте — каза той. — Още не сте свършили, нали?
— Омръзнало ми е да гледам никаквиците, които мъжете влачат насам-натам. Това е почти всичко, за което мислят повечето мъже… външен вид, дреха и тяло. Момиче, което не е красиво, няма място в Холивуд. Това е отвратително.
— Не се отклонявай. Да се върнем на порочните жени — подкани я Питър със светнали от интерес очи.
— Добре… порочните. Мъжът не харесва, когато неговата жена знае повече от него. Ето от това печели порочната лека жена. Тя по природа е мързелива и не й остава време да бъде нещо друго освен това, което е. Тя няма други теми за разговор освен себе си, дрехите си, своите неприятности, и разбира се, как изглежда. Мъжът харесва това. Няма съперничество. Ако пожелае, той може да бъде покровител. За себе си той е един малък ламаринен господ, въпреки че въпросната жена вероятно го мисли за отегчителен. Всичко, което я интересува, е как да си прекара добре времето и какво може да измъкне от него.
— Много интересно — каза Голд. — Но кое тук става за правене на филм? Аз не го виждам.
— Една сатира за мъжа — каза Керъл. — „Ангели в траур“ е страхотно заглавие. Не обръщайте внимание на сюжета на Клайв. Използвайте заглавието и го оставете да напише стопроцентова сатира за мъжете. Помислете как жените просто ще я изядат… в последна сметка жените са нашата публика.
Голд погледна през масата към мен.
— Вие какво ще кажете?
Аз бях вперил поглед в Керъл. Тя ми беше дала идея. Беше направила дори повече. Беше запалила моето въображение, което беше мъртво, откакто написах последната си книга. Сега вече знаех какво ще направя. Беше ми дошло като проблясък. Щях да напиша историята на Ева. Щях да хвана нейната извратена личност и да я кача на екрана.
— Това е добре — казах с въодушевление. — Да, знам, че мога да го направя.
Керъл ме погледна и изведнъж прехапа устна. Очите ни се срещнаха и аз разбрах, че тя е усетила какво смятам да правя. Бързо отклоних поглед и продължих, обръщайки се към Голд:
— Както казва Керъл, заглавието е страхотно и темата също…
Керъл бутна стола си назад.
— Ще имате ли нещо против, ако ви избягам? — каза ненадейно тя. — Ужасно ме заболя главата. Обаждаше се през цялата вечер…
Питър беше до нея още преди да успея да се изправя.
— Твърде много работиш, Керъл — каза той. — Рекс Голд ще те извини… нали?
Светлокафявите очи отново станаха сънливи.
— Отивайте в леглото — каза Голд малко строго. — Господин Търстън и аз ще останем тук. Изпрати я до вкъщи, Питър.
Изправих се.
— Аз ще я изпратя — казах, чувствайки се ядосан и малко уплашен. — Хайде, Керъл…
Тя тръсна глава и отвърна, без да ме поглежда:
— Остани с господин Голд. Питър, искам да се прибера.
Когато се обърна да тръгва, аз хванах ръката й и я попитах, като се опитвах да овладея гласа си:
— Какво има? Нещо съм казал ли?
Тя ме изгледа. Болка и яд все още имаше в погледа й.
— Сега просто искам да ти кажа лека нощ, Клайв. Би ли се помъчил да разбереш, ако обичаш?
Тя знае, помислих аз, тя знае всичко. Няма нещо, което мога да скрия от нея. Гледа през мен, сякаш съм от стъкло.
Получи се неловка пауза. Голд наведе очи към месестите си ръце, а лицето му се намръщи. Питър взе палтото на Керъл и зачака с притеснение.
— Разбира се — казах изненадан, че гласът ми звучи така остро, — щом е така.
Тя се опита да се усмихне.
— Явно е така. Лека нощ, Клайв.
— Лека нощ — казах.
— Ще се видим в клуба, Рекс Голд.
Питър ни махна и те се отдалечиха заедно.
Аз седнах отново на масата.
Голд замислено разглеждаше бялата пепел от пурата си.
— Жените са странни, нали? — каза той. — Разбира се, вие означавате нещо един за друг.
Не изпитвах желание да обсъждам Керъл със сравнително непознат човек.
— Познаваме се от известно време — отговорих с равен глас, който не изразяваше нищо.
Дебелите му устни се свиха, а веждите му се смъкнаха надолу.
— Тази нейна идея е добра. Сатира за мъжете. Ангели в траур. Звучи касово. — Той затвори очи и се унесе в размисъл. — Вие от какъв ъгъл го виждате?
— Виждам го като портрет на една проститутка — казах, облягайки се назад на стола, докато съзнанието ми беше раздвоено между Керъл и Ева. — Мъжете, които преминават през ръцете й, властта, която упражнява, както и пълният й духовен прелом.
— Кой ще го направи този прелом? — небрежно попита Голд.
— Един мъж… някой, който е по-силен от нея.
Голд поклати глава.
— Това е психологически слабо. Даже Керъл би могла да ви го каже. Ако вашата героиня е наистина пропаднала, то само друга жена би могла да я промени.
— Не съм съгласен — настоях упорито. — Мъж може да го направи. Ако такава неморална бъде накарана да обича, вярвам, че тогава бариерите ще се вдигнат и бихте могли да направите всичко с нея.
Той тръсна пепелта от пурата си в чинията и каза:
