Той даде знак на келнера.
— А сега трябва да вървя в клуба. Не бихте ли желали да се присъедините към мен, господин Търстън?
Поклатих глава.
— По-скоро не, благодаря. Оставихте ми твърде широко поле за размисъл и трябва да направя някои планове.
Глава седма
През следващите две седмици не видях Керъл. Звънях по телефона всяка сутрин и вечер но ми отговаряха, или че е в студията, или че е в дома на господин Голд. Не знаех дали ме отбягваше, или наистина беше много заета със своя сценарий. Ако не беше си тръгнала по този начин, хич не бих се замислил. Тя често изчезваше за седмица-две, когато имаше много работа, но този път бях разтревожен. Спомних си погледа й, когато беше казала: „Явно е така.“ За първи път от две години съзнавах, че съм я наранил и разсърдил.
Разбира се, можех да отида в студията, но най-напред исках да й се обадя по телефона, така не можеше да ме наблюдава, докато говорех. Както вече съм казвал, беше много трудно да я излъже човек. За да я убедя, че между Ева и мен няма нищо, трябваше да се отнеса много внимателно към ситуацията.
Бях се установил в апартамента си за голямо разочарование на Ръсел. Той бе хранил надеждата, че ще остана в „Трий Пойнт“ поне още един месец. Мислех много за Ева. На третата нощ след срещата ни отидох с колата до Лоръл Кениън и минах покрай къщата й. Не светеше и аз не спрях, но изпитах странно удоволствие просто от това, че отново съм видял къщата.
На четвъртия ден веднага след обяд й позвъних.
Отговори Марти — прислужницата. Когато попитах за Ева, тя поиска да знае кой се обажда.
След моментно колебание казах:
— Господин Клайв.
— Много съжалявам — отговори тя. — Точно сега госпожица Марлоу е заета. Нещо да й предам?
— Нищо — казах аз. — Ще се обадя по-късно.
— Тя няма да се забави. Ще й кажа, че сте обаждали.
Благодарих и затворих. Няколко минути седях с телефона, след което го оставих на масата с лека гримаса. Защо се почувствах зле? — зададох си въпроса. Знаех какво представлява тя, нали? Не й се обадих повече в този ден и не свърших никаква работа. Сетих се за Голд и направих опит да изработя план за сценария, който бяхме обсъждали. Но нямах успех. Докато не опозная Ева по-добре, не бих могъл да се надявам на по-голям напредък.
Трябва да съм бил голямо изтезание за Ръсел, който беше свикнал с честите ми отсъствия, когато апартаментът оставаше изцяло на него. Прекарах остатъка от деня в лутане между обширната всекидневна, спалнята и малката ми библиотека. Вечерта имах среща с Клеър Джейкъби, певицата, и въпреки че не бях в настроение да слушам непрестанното й бърборене, нямаше начин да я отклоня. Прибрах се в апартамента малко преди полунощ леко пийнал и раздразнителен.
Ръсел ме чакаше и след като ми донесе уискито, го изпратих да си легне. След това позвъних на Ева. Седях и слушах свободния сигнал, но никой не отговори. Треснах слушалката и отидох в спалнята да се съблека. В пижама и халат се върнах в дневната и отново набрах номера й. Беше един без двадесет.
— Ало — каза тя.
— Ти си ало.
Забелязах, че при звука на гласа й устата ми пресъхна.
— Много си закъснял, Клайв.
Беше казала, че ще ме познае по гласа, но аз не мислех, че ще може. Едно на нула за нея.
— Как си?
Наместих се по-удобно във фотьойла.
— Добре съм — каза тя.
Зачаках да каже още нещо, но слушалката мълчеше. Това беше първият ми опит от дългата поредица неуспешни телефонни разговори, които ми предстоеше да проведа с нея, поради което все още не знаех, че отговорите й ще бъдат неразбираеми и едносрични.
— Ало? — казах след цялото изчакване. — Чуваш ли ме?
— Да.
Гласът й звучеше далечно и глухо.
— Помислих, че са ни прекъснали.
Отново се наместих във фотьойла.
— Хареса ли ти книгата, която ти изпратих?
Последва дълга пауза, след това я чух да казва нещо, сякаш говореше с някой, който е при нея.
— Какво беше това? — попитах аз.
— Сега не мога да разговарям — каза тя. — Заета съм.
Див, безпричинен гняв забушува в мен.
— Мили Боже! — възкликнах аз. — И нощно време ли работиш като през деня?
Говорех в онемялата слушалка. Тя беше затворила.
Мислих напрегнато почти цял час. Започна да ми просветва, че Ева щеше да се окаже още по-труден човек, отколкото си бях представял в началото. Докато размишлявах за нея и предложението на Голд, дори изпитах лек пристъп на паника. Бяха минали четири дни, откакто я бях видял, а не успях даже да драсна по повърхността. Фактът, че ми беше затворила телефона по такъв начин, означаваше, че все още не я интересувам. Тя дори не се извини. „Сега не мога да говоря, заета съм“ — и прас слушалката. Стиснах юмруци.
Независимо от яда, нейното безразличие ме караше още по-силно да искам да я видя. През тези две седмици, в които не видях Керъл нито веднъж, три пъти ходих при Ева. Няма смисъл да описвам тези три срещи. Всяка от тях преминаваше точно като предишната. Разговаряхме неловко за най-различни глупости и след четвърт час аз си тръгвах, като не забравях всеки път да оставя две десетдоларови банкноти върху скрина. Всеки път, когато отивах при нея, й занасях по една книга, за която тя изглеждаше наистина благодарна. Въпреки че се опитвах да разбия нейната необщителност, тя си оставаше неотстъпчива и мнителна. Разбрах, че ако искам да стигна донякъде с нея, ще трябва да опитам по-решителна тактика. Най-накрая реших как да действам.
На следващата сутрин слязох в трапезарията, за да заваря там Ръсел в очакване да сервира закуската. От десет дни не бях виждал Керъл и знаех, че Ръсел е разтревожен. Можех да съдя за това по неодобрителния му израз.
— Би могъл да позвъниш на госпожица Керъл — казах аз, докато прехвърлях пощата си — и да видиш какво прави. Ако е вкъщи, ще говоря с нея.
Докато набираше номера, хвърлих поглед на заглавията във вестника. Нямаше нищо интересно и го пуснах на пода.
Ръсел, след като промърмори в слушалката, затвори и поклати глава.
— Излязла е, господине — каза той и тлъстото му кръгло лице потъна в тъга. — Защо не прескочите до студията да я видите?
— Твърде зает съм, за да прескачам — отговорих кратко. — И във всеки случай тебе какво те интересува?
Той застана пред мен, премествайки препечената филийка по-близо, и каза:
— Госпожица Керъл е чудесна млада жена и не ми е приятно да виждам, че се отнасяте зле с нея, господин Клайв.
— Значи мислиш, че се отнасям зле към госпожица Керъл, така ли? — казах аз, докато мажех масло върху филийката си, отбягвайки неодобрителния му поглед.
— Точно така, господине. Мисля, че трябва да се срещнете с нея. Тя е чудесна млада жена и заслужава да получи по-добро отношение от другите млади жени, които познавате.
— Пъхаш си носа, както обикновено, в неща, които не те засягат. Госпожица Керъл е изключително
