Следващото ми хвърляне беше седмица. Изчаках, докато ми платят, и отстъпих заровете.
— Хайде да отидем някъде — казах с издути от пари джобове. — Идвала ли си тук преди?
Мъжът с гърбавия нос получи заровете. Хвърли две шестици. Прибраха парите му.
— Всичко ми е познато — каза тя и се заизмъква през тълпата. Забелязах, че това се хареса много на мъжете. Не ги обвинявах.
Хвърлих бърз поглед назад, към мъжа с гърбавия нос, но той беше зает. Пробих си път през хората и се присъединих към нея.
Тя ме поведе през навалицата на палубата. Изкачихме се по една желязна стълба. Не я виждах, но усещах парфюма й. Следвах я с носа си.
Тълпите внезапно изчезнаха и ние се озовахме сами. Усетих парапета с гърба си, а тя ми се натискаше отпред.
— Още щом ти видях… — започна.
— Така стават нещата — казах и я хванах.
Беше масивна и мека. Пръстите ми потънаха в гърба й.
— Само ме целуни — каза тя и пъхна ръце под палтото ми.
Останахме така цяла минута.
След това тя се освободи и каза:
— Уоу. Ела горе на въздух.
Изведнъж я намразих така, както не бях мразил никой друг.
Хванах я отново, но тя ме отблъсна. Беше ужасно силна. Не си представях, че може да е толкова силна.
— Не ме пришпорвай — изкикоти се. — Малко по-полека.
Искаше ми се да й забия един юмрук в лицето, но се отдръпнах и не казах нищо.
Видях, че си оправя косата. Обърна се и погледна към луната, която се издигаше бързо, и каза:
— По-добре да се връщам.
— Нямам нищо против.
Тя не помръдна.
— Той ще се чуди къде съм.
— Предполагам.
Беше ми ясна.
Тя сложи ръка на устните си.
— Струва ми се, че ти ме обиди.
Не ми пукаше.
— Едва ли — казах.
Тя се засмя и каза, завъртайки се към мен.
— Луната изглежда чудесно.
— Ти луната ли чакаше?
— Ъхъ.
Протегна ръце и аз я придърпах към себе си.
— Не се натискам с всеки срещнат — каза тя, сякаш се оправдаваше.
— Интересува ме единствено това, което правиш в момента. — Все още я мразех, но бях смачкан от нея.
Тя ме ухапа по устата.
Някой се засмя на долната палуба. Познавах този смях. Никой освен Ева не можеше да се смее така. Изблъсках настрана червенокосата.
— Какво ти става? — изфъфли тя.
Стоях и се ослушвах.
Ева се засмя отново. Погледнах през перилата, но тълпата беше твърде гъста. Не можах да я видя.
— Хей!
Червенокосата звучеше сърдито.
— Върви по дяволите — казах аз.
Тя замахна да ме удари, но аз я улових за китката. Беше мека и отпусната между пръстите ми. Тя издаде нещо като квичене.
Казах й един обиден епитет и я оставих.
Долу на палубата потърсих с очи Ева. Най-накрая я видях до осветената врата, водеща към залата с рулетката. До нея беше висок мъж със сурово лице в смокинг, който му стоеше отлично.
Знаех кой е.
Докато се приближавах към тях, те влязоха в залата за рулетка. Той беше сложил ръка на лакътя й и тя изглеждаше щастлива.
Глава осемнадесета
Не исках Ева да ме види. Във всеки случай не точно сега. Не можех да остана на вратата, защото постоянно прииждаха хора. Залата, макар и голяма, беше доста препълнена. От вратата не можех да виждам масите, а само осветителните тела над тях.
Придвижих се предпазливо напред, докато достигнах първата маса. След това бях изблъскан и като се огледах, видях, че Ева не беше там. Предположих, че ще бъде на по-отдалечената маса, и се опитах да си проправя път натам. Навалицата беше много гъста и трябваше да почакам.
Крупието проточи глас:
— Залагайте, господа.
Започна всеобщо придвижване към масата и аз бях отнесен от потока.
Минута по-късно крупието каза:
— Край на залаганията.
Натискът отслабна и успях да се отдалеча от масата и да продължа движението си из залата. Дори и тогава не беше лесно. Предизвиках някои лоши погледи, докато се провирах през тълпата, използвайки лактите си, като при това се опитвах да бъда любезен.
Минаха цели десет минути, докато стигнах до другата маса. Ева стоеше зад Джек Хърст, който беше успял да седне.
Крупието каза:
— Осем черно, чифт.
След като събра залозите на загубилите, той избута малка купчинка чипове през масата към Хърст.
— Залагайте, господа.
Ева се наведе напред и зашепна в ухото на Хърст. Очите й блестяха и тя изглеждаше почти красива. Той поклати глава нетърпеливо, но не се обърна. Заложи на черно, чифт.
Докато играещите залагаха, аз го гледах с интерес. Беше едър, широкоплещест и изглеждаше силен. Очите му бяха дълбоко разположени, а носът — прав. Нямаше горна устна. Устата му изглеждаше като права линия, начертана с линия и молив. Смокингът му стоеше добре, а ризата му беше безупречна. Видя ми се на около четиридесет.
Значи това беше човекът, по когото си падаше Ева. Не я обвинявах. Освен всичко друго, той беше мъж. Макар че ми беше трудно, трябваше да призная, че Джек Хърст изглеждаше много добре.
Хвърлих поглед към Ева. Беше поставила собственически ръка на рамото му и нито за секунда не сваляше очи от него. Наблюдаваше с вълнение всяко негово движение. Не можех да я позная. Беше одухотворена и никога не бях я виждал толкова щастлива.
През цялото време ми се гадеше от ревност. Ако Хърст беше някакъв дребен човечец, нямаше да е толкова лошо. Но той не беше. Не можех да се въздържа да не го сравня със себе си. Сравнението не беше много в моя полза. Той беше по-красив, по-интересен и по-силен. Изглеждаше като човек, който би се справил с всичко.
Рулетката се завъртя и Ева се наведе напред. Хърст просто седеше и следеше колелото, студен и дезинтересиран.
