Крупието каза:
— Прекратете залаганията.
Топчето постепенно слизаше все по-ниско и накрая се намести в една от клетките на рулетката.
Крупието плати. Той избута още чипове към Хърст и му се усмихна. Хърст не го удостои с поглед.
Започнах да се придвижвам бавно около масата. Беше трудно и Хърст спечели още чипове, преди да наближа Ева откъм гърба. Трябваше с лакти да изместя от пътя си една дебела стара жена, преди да застана точно зад нея. Можех да усетя парфюма от косата й. Исках да я докосна, но не го направих.
Тя шепнешком каза на Хърст:
— Заложи двойно повече.
— Млъкни — каза той.
Постави шест чипа на линията между шестнадесет и тринадесет. Аз се протегнах и поставих три стодоларови чипа на червеното.
Ева се обърна. Погледите ни се срещнаха.
— Здравей — казах.
Лицето й се вцепени и тя се извърна.
Добре, мръснице, помислих си аз. Щом искаш да играеш по този начин…
— Край на залаганията — заяви крупието и пусна топчето от слонова кост в колелото.
Червеното спечели.
Крупието прибра чиповете на Хърст, преди да избута моите към мен.
— Ще ги оставя на същото място — казах аз. — Нали може?
Крупието кимна.
Хърст беше загубил около петдесет долара. Той сложи още чипове на масата. Червеното спечели отново.
— Оставете ги пак там — казах аз.
Хърст загуби чиповете си.
Той ме погледна през рамо и лека усмивка се появи в очите му. Аз веднага се ухилих в отговор. Можех да си го позволя.
Той направи сложни маневри с чиповете си този път, като ги разположи на първата и третата дузина.
Червеното пак излезе и отново му прибраха чиповете. Прецених, че този път беше загубил около двеста долара. Аз вече имах около осемстотин долара върху червеното. Крупието ме погледна въпросително. Кимнах.
Точно когато Хърст се готвеше да залага отново, Ева каза:
— Тази вечер не върви. Да си ходим.
Изглеждаше разтревожена.
— Млъкни — каза Хърст.
Това, изглежда, беше единственото нещо, което й говореше.
Отново червеното спечели и отново Хърст загуби чиповете си.
Сложих два десетдоларови чипа върху червеното.
Хората се струпаха плътно зад мен. Вече имах доста пари на масата.
Хърст не заложи.
Колелото се завъртя. Топчето от слонова кост прелетя над червено тридесет и шест и след това лениво се спря на тринадесет — черно.
Крупието изгреба всичките ми чипове и поклати глава към мен. Опитах да се захиля, но не се получи съвсем добре.
Бях видял как през пръстите ми изтекоха хиляда и петстотин долара и от това ме заболя. Станалото- станало, си казах.
Хърст започна да залага отново. Този път спечели. Изглежда, не можеше да печели, докато аз играех. Изчаках няколко завъртания и заложих двеста долара на черното.
Излезе червено.
Добре, казах си аз, тогава ще играя на червено. Беше лудост да не играя на червено.
Загубих четиристотин долара.
Като се протягах напред, за да оставя залога си, докоснах бедрото на Ева. Беше все едно, че съм се допрял до електрически кабел под напрежение. Тя бързо се отдръпна и това ми подсказа, че знае кой я е докоснал. Не ми пукаше. Достатъчно ми беше, че стоя до нея и гледам как човекът, когото обича, губи парите си.
Оставих петстотин долара на червено.
Хърст също заложи.
Червеното излезе и Хърст загуби.
Така продължи петнадесет минути. Аз не залагах всеки път. На два пъти имах намерение да взема чиповете от масата, но нещо ме спря.
Червеното излезе единадесет пъти. Можех да чуя въздишките на хората около мен.
— Оставете ги на червеното — казах.
Там имаше петдесет двестадоларови чипа.
Крупието каза:
— Край на играта.
Той не завъртя колелото.
Тогава почти веднага избухна караница. Дребен човек с белег на лицето започна да крещи, че трябва да приемат залога и да завъртят колелото.
Крупието продължи да клати глава отрицателно.
Внезапно Хърст каза:
— Завърти това проклето колело.
Гласът му прозвуча като изплющяване на камшик.
Крупието пошепна нещо на висок, слаб, подобен на птица човек, който си беше пробил път към масата.
Хърст подметна:
— Кажи му да завърти колелото, Тони.
Високата слаба птица погледна към моята купчина от чипове и устните му се свиха. Той насочи очи към Хърст, след това към мен. След това се обърна към крупието:
— Е, какво чакаш, по дяволите?
Крупието вдигна рамене.
— Залагайте, господа.
Всички се струпаха напред. Моментът беше вълнуващ. Спуснах ръката си надолу, докато намерих нейната. Тя не ме погледна, но ме остави да я държа. Получих по-силна възбуда от това, отколкото когато гледах как се върти колелото.
Топчето сякаш дълго време се чудеше как да постъпи. Най-накрая се спусна в червения сектор и като че ли се готвеше да спре там, когато в последния момент нещо го засили като с невидима ръка и то се търколи върху черното.
От тълпата се изтръгна дълга, измъчена въздишка.
— Защо не спря, жалък глупако? — каза Ева, освобождавайки ръката си.
Хърст погледна през рамо, взря се в нея, а след това в мен. Всички ме гледаха. Стоях и чувствах слабост в коленете. Само с един жест в повече аз се бях прекарал с десет хиляди долара.
— Добре ли си? — попита слабата птица, надсмивайки ми се.
Взех се в ръце и казах:
— Да.
Без да поглеждам към Ева, си проправих път през навалицата към бара.
Нямаше почти никой в ниското дълго помещение. Посетителите бяха започнали да залагат и нямаше да се върнат отново към пиенето до по-късно вечерта. Все още беше рано. Часовникът над бара показваше десет и пет.
