заплетено става всичко. Искаш ли да ми разкажеш за себе си и Уедърспун?
— Какво общо има Хари с Джони? — тя ме изгледа озадачено.
— Не знам — отговорих както обикновено. — Аз съм като рибар. Пускам въдицата си и чакам някоя риба да се закачи. Кога го срещна за първи път?
— Преди около две години. Дойде в хотела и искаше да склони татко да му го продаде. Нещо у него ме привлече. — Тя вдигна отчаяно ръце. — Дърк, момичетата понякога са ужасни глупачки.
— Мъжете също.
— Може би. Както и да е. Паднах си по Хари. В началото той не ме забелязваше. След това започна да проявява интерес. Една вечер татко не се чувстваше добре и си легна. Хари дойде и поиска да му покажа най-добрата стая. — Пеги се усмихна с горчивина. — Е, идеята ми допадна. Можеш да си представиш какво се случи, нали? — Тя се замисли, усмихна се и продължи: — Наистина ме възбуждаше. Бях спала с много мъже, но Хари знаеше как да го прави по-добре от всеки друг. Толкова си загубих ума, че не можех да мисля за нищо друго, освен за следващия път, когато ще бъдем заедно. Беше опасно, ако татко е наблизо, така че ми предложи да ходя у тях. На пет минути пеша е. Апартаментът му над офиса е приятен. Срещахме се три пъти седмично. Не можех да му се наситя. След това почувствах, че охладнява. Идваше в ресторанта, усмихваше ми се и казваше, че имал работа, така че да не ходя при него. — Пеги затвори очи, след това сви рамене. — Толкова го исках, че изпивах ио една голяма чаша джин, лягах си и плачех, докато полудея. Боже! Каква глупачка съм била!
— Случва се — казах аз. — Случва се непрекъснато.
— Сигурно е така. — Тя сви рамене. — Слава Богу преодолях го. Сега се радвам, че стана така… Напоследък го виждах по веднъж в месеца и продължавах да пия.
— А защо се радваш, Пеги?
— Имаше нещо при Хари… трудно ми е да обясня. Мисля, че се беше забъркал в някаква нечестна игра. Случвало се е да сме в леглото и телефонът да иззвъни. Той ставаше и слизаше долу в офиса. След като фабриката вече е затворена. Няколко пъти се случи да се разкрещи, сякаш е много ядосан. После изглеждаше побеснял… направо жесток. Тогава ми казваше да си вървя. Твърдеше, че имал работа, а веднъж, когато се възпротивих, стана направо ужасен! Уплаших се.
— Сега можеш да го забравиш — казах аз. — Той излезе от живота ти.
— Затова се радвам.
— Каза, че се е забъркал в някаква нечестна игра. Защо реши така?
— Не съм пълен идиот. Защо ще вдига телефона в два часа посред нощ и защо след това ще ме изхвърля навън под предлог, че има работа? Освен това и онзи камион, който дойде в три часа сутринта…
— Какъв камион, Пеги? — попитах с колкото се може по-безразличен тон.
Тя се поколеба и сви рамене.
— Е… Хари е мъртъв. Какво значение има вече? — Всичко това се случи, когато бях побъркана по него. Предполагам, че съм прекалявала с пиенето. Той дойде в ресторанта в деня, в който обикновено се виждахме и каза, че вечерта е зает. Дърк, аз копнеех за тази среща, мечтаех си за нея! Исках да ме прегърне и да ме мачка, докато се разпищя. Изгарях за него! — Пеги ме погледна. — Защо ли ти приказвам всичко това?
— Казват, че изповедта е полезна за душата — отговорих аз и й се усмихнах.
— Боже! Ти си в състояние да накараш да се разприказва и някой пън.
Изражението на лицето й изведнъж се промени и се уплаших да не би да изгубя доверието й.
— Пеги, това е много важно за мен. Разкажи ми за онзи камион.
Тя погледна увехналите цветя на масата и ги докосна. Бяха прецъфтели рози и магнолии.
— Никой досега не ми е подарявал цветя.
Овладях нетърпението си.
— Ще ти подаряват тепърва. Още си много млада.
Тя дръпна ръката си от цветята и започна да опипва книгата.
— Пеги! — казах аз нетърпеливо. — Разкажи ми за камиона!
— Добре. Когато онази нощ Хари ме заряза, аз се напих. След това, както си лежах в леглото, си помислих, че може би е намерил някоя друга. Реших да разбера. Облякох се и отидох във фабриката. Вече минаваше полунощ. Портата беше отключена. Прозорците на апартамента му светеха. Предполагам, че няма да разбереш… Желаех го ужасно много… И джина… Бях-загубила ума си. — Тя ме погледна замислено.
— Разбирам те напълно.
Пеги сви рамене.
— Не зная. Лесно е да се каже. Както и да е… — Усмихна ми се. — Понякога се чудя дали изобщо е възможно един човек да разбере друг човек.
— Поне може да се опита. — Само това ми дойде наум да кажа.
— Няма значение. Бях сигурна, че горе при него има друга жена. Исках да видя коя е. Колкото и да бях пияна, нямах смелост да нахълтам в стаята му. Вече се страхувах от него, макар и да копнеех за любовта му. Скрих се зад едни бъчви, които воняха на жаби, и зачаках. Чаках три часа и започнах да изтрезнявам. Изведнъж се погледнах отстрани — клекнала зад някакви вонящи бъчви и разкъсвана от ревност… Колкото повече изтрезнявах, толкова повече си давах сметка каква глупачка съм и колко Хари не заслужава да се измъчвам заради него. Тъкмо щях да си тръгна, когато дойде този камион. Свирна с клаксона, един човек излезе и отвори портала. Камионът влезе и човекът затвори. Беше тъмно. Виждах само силуета му. След това вратата на офиса се отвори и излезе Хари. На светлината от лампата видях и другия, който излезе от кабината. — Пеги потрепери. — Тези двамата наистина ми изкараха акъла! Единият беше окичен с мъниста, а другият имаше голяма черна шапка. Бяха негри. Единият носеше някакъв елек, стори ми се, че беше от козя кожа. Изглеждаха странно. Влязоха след Хари в офиса и в продължение на двадесет минути товариха на камиона някакви малки кутии. Работеха много бързо, но кутиите бяха стотици. Когато натовариха всичките, двамата негри отново влязоха в офиса. Оттам, където се бях скрила, можех да виждам какво става вътре. Хари им даде пари. След това двамата се качиха на камиона и потеглиха. Хари затвори портала, заключи и се качи в апартамента си. След малко угаси лампата. — Пеги взе цветята и помириса магнолиите. — Чувствах се като пълна глупачка. Нямаше никаква жена и се оказах заключена във фабриката. Обиколих покрай оградата и видях една малка врага отзад. Ключалката беше много ръждясала. Успях да отворя и да се прибера у дома.
— Каква нощ, а? — казах аз.
— Ето затова си мисля, че се беше забъркал в нещо — тя ме погледна в очите. — Тази история говори ли ти нещо, Дърк?
— Е, той е мъртъв — отговорих. — Забрави го, Пеги. Разкажи ми за себе си.
През следващия половин час слушах за неизбежните съмнения и надежди на едно младо момиче. Бях се научил да бъда добър слушател. Знаех, че има нужда да говори за себе си и казвах каквото трябва, когато трябва.
Най-накрая тя изпусна парата и ми се усмихна.
— Досега с никого не съм разговаряла така, както с теб. Извинявай, ако съм те отегчила.
Ухилих й се.
— Всичко ще се оправи, Пеги — окуражих я аз. — Ще имаш и други неприятности, но ще се справиш с всичко. Говори със стария Уилис Полак. Ще намери купувач за хотела, но преди това се върни и помагай на баща си.
— За първи път срещам мъж, който да ме разбира така, както ти, Дърк! — каза тя в отговор.
След това си тръгнах и умът ми трескаво смилаше чутото от нея.
Върнах се в хотела и казах на Боб Уайът, че дъщеря му е добре и че ще се върне на следващия ден. Тази новина го подмлади поне с пет години.
На вечеря изядох чудесна порция задушени миди. След това се качих в стаята си, пуснах телевизора и изгледах повторението на някакъв уестърн с много динамика. Когато филмът свърши някъде към 22:45, взех силното си джобно фенерче, проверих пълнителя на пистолета и слязох във фоайето.
На рецепцията дълбоко спеше старият Ейбрахам. Двама търговци обсъждаха сделките си. Когато излязох
