Улучих я. Извърна лице.
— Вървете си — просъска тя. — Не искам да имам нищо общо с хора като вас!
— Едно време майка ми ме предупреждаваше да не се занимавам с проститутки, мисис Стобарт, но работата си е работа и няма как да избегна това, нали?
— Ако не ме оставите намира незабавно, ще уведомя ръководството! — озъби се тя и ме изгледа злобно.
— Остави това, Стела — смених тона аз. — Аз също мога да уведомя ръководството. Хайде да се държим като приятелчета. Не ме интересуваш ти. Търся сина ти, Джони Джаксън.
Тя се вгледа продължително в свитите си юмруци. След това те отново се превърнаха в длани. Пое си дълбоко и бавно дъх, и се насили да се отпусне.
— Между другото — казах, защото не исках да възвърне равновесието си, — Бърни Айзъкс ти изпраща много поздрави.
Тя се насили да се усмихне.
— Значи си ровил надълбоко, така ли?
— Това е част от професията. — Отпих от уискито си и попитах: — Къде е синът ти, Стела?
— Защо искаш да знаеш?
Е, това все пак беше крачка напред. Поне не отричаше, че има син.
— С една дума, дядо му, Фредерик Джаксън, ангажира агенцията ни, за да го открие. Сега Фред е мъртъв и внукът му, Джони Джаксън, твоят син, е наследил фермата и парите му. За да се уреди наследството, трябва да го намерим.
— Фермата не струва нищо. Старият Фред нямаше никакви пари, така че защо е всичко това?
— Това не е точно така. Фермата струва поне двадесет хиляди. Старият Джаксън е печелил около двеста долара седмично през последните четиридесет години. Едва ли е харчел по повече от петдесет долара на седмица, дори не и толкова, ако съдим по начина му на живот, така че грубо пресметнато, би трябвало да е спестил някъде около триста хиляди долара. Джони Джаксън ще наследи близо четвърт милион след като му удържат данъците и разходите за погребението.
— Ти си полудял! Този ужасен старец никога не е имал толкова пари! Дори и да е имал, къде са? В някоя банка? Вложени са в акции? Глупости! Не вярвам.
— Държал ги е в една дупка под леглото си. Някой ги е намерил и ги е взел, но това още не значи, че Джони Джаксън няма право на тях.
Тя се замисли, загледана в осветеното от луната море.
— Някой ги е взел? — каза тя след дълга пауза. — Зарежи ги тогава. Мога да ти кажа кой ги е взел. Джони ги е взел. Само той е знаел, че старият Джаксън държи парите си под леглото. Когато се е застрелял, той е отишъл и ги е взел. Това са негови пари, нали? Дядо му ги е завещал на него, нали?
— Нещата не стоят толкова просто. Старият Джаксън не се е застрелял. Бил е убит и според мен именно убиецът е взел парите.
На това тя реагира, сякаш я ударих по лицето. Дръпна се назад и дъхът й секна.
— Убит! Ти си луд! Какви ги дрънкаш? Заключението беше, че се е самоубил!
— Джони Джаксън не би могъл да вземе парите на дядо си, без да го убие.
— Това старо копеле се е застреляло!
— Както и да е. Къде да намеря Джони Джаксън?
— Не знам! Писна ми всичко това! Остави ме на мира! — Гласът й стана пронизителен. За щастие терасата вече беше полупразна, но видях, че келнерът ни гледа.
— Успокой се! — казах рязко. — Искам да намеря Джони. Казваш, че не знаеш къде е. Не можеш ли да ме насочиш по някакъв начин? Вярно ли е, че е хомосексуалист и ходи с някакъв черен?
Тя се поколеба и извърна лице. То отново беше станало студено.
— Да, обратен е — изрече най-накрая. — Веднъж дойде при мен с онзи негър и се опита да измъкне пари. Оттогава не съм го виждала. Може и да е умрял. Не знам… аз… пет пари не давам! Той е част от мизерното ми минало.
— А защо мислиш, че може да е умрял?
— Не знам! До гуша ми дойде от него! Надявам се да е умрял!
— И нямаш представа, къде мога да го намеря?
— О, Боже! — Тя стисна юмруци. — Забрави този педераст! На кого е притрябвал!?
— Това не е отговор на въпроса ми, Стела. Не е ли някъде наоколо?
— Наистина не знам. Единствено се надявам повече да не ме безпокои. — Тя ме изгледа ядосано. — Не разбираш ли? Преминах през ада! Сега имам богат съпруг. Животът ми се промени и не е какъвто беше. Сега съм почтена жена! — Тя се наведе напред с блестящи очи. — Успях да го постигна! Не можеш ли да разбереш какво означава това за мен? Успях, но това ужасно малко педи е като камък на шията ми!
— Разбирам. Мич Джаксън ли му е баща?
— Никога ли не преставаш да си пъхаш носа в чуждите работи? Добре, щом толкова трябва да знаеш, Мич Джаксън му е баща. Сега доволен ли си?
— Бяхте ли женени с него?
— Това копеле не искаше да се жени. Ще ти кажа, нахален нещастнико! Както и проклетия си баща, Мич Джаксън искаше единствено да има син! И получи син — педерастка помия! Мислех си, че Мич ще се ожени за мен, когато научи, че съм родила син, но не го направи. Убиха го и му дадоха медал. Не те ли напушва смях?
— Джони е избягал от теб, когато е бил осемгодишен. Защо го направи?
— Искаш ли да знаеш? Е, опитай се да се досетиш. Нарече ме проститутка. Използвай плиткия си ум малко повече. — Тя стана. — Ако се набъркаш в живота ми, мистър частно ченге, ще съжаляваш жестоко! — Наведе се напред и ме погледна свирепо. — Казах ти, каквото знам. Ако решиш, че трябва да продължиш да търсиш този педераст, твоя си работа, но стой настрана от мен. Разбра ли ме добре?
— Благодаря за съдействието, мисис Стобарт. — Аз също се изправих. — Надявам се, че не съм развалил вечерта ви.
— Помия като теб не може да развали вечерта ми — озъби се тя и си отиде.
Проследих я с поглед, докато се изкачи на горната тераса. След това махна на някого и изчезна от погледа ми.
Запалих цигара, отидох до парапета и се загледах в блестящото море и брега. Видях веселието на младите и чух далечните им викове — Парадайз Сити се забавляваше.
Замислих се над нещата, които ми беше казала Стела Коста.
Все още не се бях приближил и със сантиметър до неуловимия Джони Джаксън.
Върнах се в апартамента си, пуснах телевизора и се загледах в някаква русокоса певица, която пищеше в микрофона: „Обичам те! Обичам те! Обичам те!“ Оркестърът от четирима млади негри правеше всичко възможно, за да заглуши скимтящия й глас, но без особен успех. Опитах и другите канали, но и там положението не беше по-различно, така че изключих телевизора. Спомних си за Тери О’Брайън и се зачудих докъде ли е стигнал.
Събуди ме острият звън на телефона. Погледнах часовника си и видях, че минава три. Грабнах слушалката.
— Надявам се, че те събудих, Дърк — чух гласа на Тери О’Брайън.
— Мен? Не, седях и чаках да ми се обадиш. Какво научи?
— Слушай, Дърк, възможно ли е да ме будалкаш?
— За какво?
— За Джони Джаксън.
— Какви ги дрънкаш?
— Обиколих поне десет дупки, говорих и с Аткинс Пудрата. Никой, повтарям, никой, никъде не е и чувал за Джони Джаксън, а мога да те уверя, че Пудрата познава всички обратни наоколо. Има им телефоните. Знае кой кой е и какво умее да прави. Няма никакъв Джони Джаксън.
— Значи не се е мяркало русо момче с много гривни и мъниста заедно с едър негър?
— Чу ме какво казах. Джони Джаксън не съществува. Ако не ми вярваш, иди да питаш сам. Сега мога ли
