да поспя малко?
— Разбира се. Благодаря ти, Тери. Може би не е ходил по свърталищата.
— Колко пъти трябва да ти казвам? — О’Брайън повиши глас раздразнено. — Аткинс Пудрата каза, че няма никакъв Джони Джаксън! Всичките тези проклети педерасти бяха готови да си счупят краката да помогнат, когато им казах, че Джони е наследил пари, само че не са и чували за него. Това не ти ли е достатъчно?
— Трябва да ми е достатъчно, нали? — отговорих аз и затворих.
Глава 8
Когато на следващата сутрин влязох в кабинета си, заварих две съобщения.
Първото гласеше: „Мистър Андерсън, помощник шериф от Сърл, моли да му се обадиш. Спешно.“
Второто гласеше: „Мистър Бенболт от адвокатска кантора «Хауърд & Бенболт», Маями, моли да му се обадиш.“
Бях прекарал неспокойна нощ и успях да заспя едва призори. Закусих набързо и отидох в службата с потиснато настроение. Потискаше ме това, което ми каза Тери. Бях озадачен. Не можеше да няма Джони Джаксън. Докато шофирах към агенцията мислех за това. Чудех се дали Филис Стобарт и Би Би Мансъл не са ме излъгали. Защо им беше да ме лъжат? И двете ми казаха едно и също — че Джони Джаксън е хомосексуалист и че ходи с някакъв негър. Но Аткинс Пудрата твърдеше, че не познава такава двойка, а от досегашния си опит знаех, че на него може да се разчита напълно. Защо Филис Стобарт и Би Би Мансъл биха ме излъгали? Всичко, което бях научил, подкрепяше твърдението, че Джони Джаксън е хомосексуалист. В Сърл хората ми бяха казали, че е бил „мекушав“ и че не се е разбирал с момичетата. Едва ли можеше да бъде по-ясно от това.
Чък Барли го нямаше и в кабинета бях сам. Първо се обадих на Бил Андерсън.
— Дърк, имам нещо за теб — каза той, когато вдигна слушалката. Гласът му звучеше възбудено и делово.
— Какво?
— Открих на кого е била беретата, с която беше убит стария Джаксън.
— Как успя?
— Е, както обикновено нямах какво да правя и понеже се чудех за пистолета, реших да се обадя във всички полицейски участъци по крайбрежието. В Джаксънвил имах късмет. Казаха ми, че са издали разрешително за този пистолет преди шест години.
— На кого?
— Е, това вече е изненадата. На Хари Уедърспун.
— Добра работа си свършил, Бил.
— Казаха ми, че преди две години Уедърспун им се обадил и ги уведомил, че са му откраднали пистолета. Искал да анулират разрешителното му.
— Как са му го откраднали?
— Според Уедърспун, във фабриката имало обир. Били откраднати пари и пистолета. Казал на ченгетата в Джаксънвил, че местният шериф Мейсън ще се заеме с кражбата, но настоял да анулират разрешителното му.
— Имало ли е обир, Бил?
— Не. Ако имаше, щях да знам. Не е имало нищо такова.
— А защо Уедърспун е регистрирал пистолета чак в Джаксънвил?
— Попитах и това. Казаха ми, че бил наел апартамент там, докато се ориентира в положението. Обяснил, че му трябва, за да се защити при нужда, защото като бивш агент от силите за борба с наркотиците имал много врагове. Приели обяснението му.
— Бил, свършил си чудесна работа! Това ще е от голяма полза, когато разговаряш с полковника.
— Радвам се. Смяташ ли, че Уедърспун е убил стария Джаксън?
— Така ми се струва.
— Но защо, дявол да го вземе?
— Това се мъча да разбера. Кога ще е готово официалното заключение за Уедърспун?
— Днес. Погребението е вдругиден.
— Доктор Стийд продължава ли да твърди, че е нещастен случай?
— Да, разбира се. — Чувах тежкото му дишане в слушалката. — А не е ли?
Пропуснах това покрай ушите си.
— Бил, пистолетът още ли е у доктор Стийд?
— Предполагам. Не знам.
— Проверихте ли го за отпечатъци от пръсти?
— Поисках да го направя, но доктор Стийд каза, че не било необходимо.
— Сигурен ли си поне, че именно с този пистолет е бил застрелян старият Джаксън?
— Балистична експертиза не е правена, ако това имаш предвид.
— Боже! Ето това се казва смокинов лист. Добре, Бил, скоро ще се видим. — И затворих.
След това се обадих в кантората на Бенболт. Телефона вдигна застаряващата дебела секретарка, която щом чу името ми, веднага си вирна носа.
— Мистър Бенболт излезе. — Гласът й звънтеше от щастие.
— Поискал е да му се обадя — казах аз търпеливо, като си припомних, че трябва да сме любезни с възрастните хора.
— Записала съм си. Иска да ви види днес следобед в три часа.
— Ще дойда — отговорих аз и затворих.
Извадих втория екземпляр от доклада за полковника, който бях предал на Гленда и го прегледах. След това описах телефонния си разговор с Бил Андерсън. След това се замислих. Все повече и повече парченца от мозайката заставаха по местата си. Изглежда Уедърспун беше решил да се оттегли от наркобизнеса. Знаел е, че старият Джаксън е имал събрани пари, отишъл е в къщата му и го е убил, само че някой друг вече се е бил погрижил за тях. Помислих още малко. Бях разговарял с всички хора, свързани пряко или косвено с Джони Джаксън, освен с един — Хърбърт Стобарт. Той можеше въобще да не е чувал за Джони, но нещо много силно ме караше да се занимая и с него. До срещата си с Бенболт нямах какво да правя, така че отидох при Гленда, предадох й доклада за разговора с Бил Андерсън и я помолих да го сложи в сейфа при останалото.
— Роман ли ще пишеш? — попита тя иронично.
— Това е добре идея — ухилих й се аз. — Не ми беше хрумнало досега, но е добра идея.
Качих се на колата и отидох до Кънтри клуба. Изкачих стъпалата и влязох във фоайето. Беше 11:10. Богатите и лентяите вече бяха на терасата — жените бърбореха помежду си, а мъжете ближеха първите си за деня питиета и разговаряха за коли, спорт, индекса Дау Джоунс и капиталите си.
Заварих Сами Джонсън, портиера, да сортира писма. Усмихна ми се любезно. Полковник Парнъл се сещаше и за него по Коледа и Деня на благодарността. Този човек научаваше светкавично всички новини и си струваше да имаш благоразположението му.
— Здрасти, Сами — поздравих го аз. — С всеки ден ставаш все по-млад.
— Ами да, мистър Уолъс — отговори той усмихнато, — така е. Сигурно защото с всеки следващ ден се чувствам по-млад.
— Тук ли е мистър Стобарт?
— Играе голф, мистър Уолъс.
Джонсън сложи на местата им още няколко писма и добави:
— Трябва вече да е достигнал седемнадесета дупка.
— Никога не съм го виждал — казах аз. — Как да го позная?
След голфа винаги сяда на долната тераса, мистър Уолъс. Дребен човек с бейзболна шапка на червено и бяло. Не можете да го объркате с друг.
— Благодаря ти, Сами.
— Мистър Уолъс, ако искате да говорите с него по работа, сега моментът не е подходящ. Води преговори
