месесто лице беше загоряло от слънцето, а малките му хлътнали очи бяха студени и безизразни като камъчета.
Той се изкачи по стъпалата и впери поглед в нас.
— Джак, това са мистър и мисис Хармъс. Дошли са да видят нашите норки — каза Корин. — Пийт Ийгън им е казал да дойдат.
Малките студени очи Ни изучаваха.
— Закъснели сте — каза той. Гласът му беше неочаквано мек. Те умряха. Гребахте ли дотук?
— Точно така — отвърнах аз. — Мислех си да дръпна звънеца, но не исках да ви безпокоя.
Той кимна. Лицето му беше напълно безизразно. Невъзможно беше да се отгатне за какво си мисли и все пак нещо в начина, по който стоеше с приведена напред глава, го правеше да изглежда опасен.
— Корин ще ви разведе наоколо — каза той и взе чувала, който беше пуснал на пода. — След около четвърт час ще тръгна с моторната лодка. Можете да дойдете с мен.
Той се насочи към вратата на хижата, когато Корин каза:
— Но Джак, те току-що дойдоха. Мислех, че ще е приятно да ги поканим на обяд…
Той се спря, за да я погледне. Само за миг празните му очи се оживиха. Сякаш в тях проблесна жълта светлинка.
— Ще ги взема с мен — каза той и влезе в хижата.
Настъпи неловко мълчание. Корин се засмя смутено.
— Трябва да извините Джак — рече тя. — Той не обича посетители. Мисля, че е живял сам твърде дълго и затова не е свикнал да се държи учтиво.
— Всичко е наред — каза Хелън. — Връщането с моторната лодка чудесно ще уреди Стив. Той съвсем не гореше от желание да гребе пак в тази жега.
— Е, елате да поразгледате острова — каза Корин. — Няма много за гледане, но може и да ви е интересно.
Последвахме я надолу по стълбите в страшния пек. Както ни беше казала, нямаше много за гледане. Островът бе много по-малък, отколкото си представях. Зад хижата имаше 15–16 телени клетки. Помислих си, че те едва ли бяха достатъчни за едно доходно отглеждане на норки. Клетките бяха празни и Корин унило подхвърли нещо за ползата да садиш на баир лозе.
— Джак изкарва добри пари с лова на змии — каза тя. — Струва ми се, че няма да се разправя повече с норки.
Постояхме до моторната лодка, докато Кон дойде. Качи се, без да каже дума.
— Е, довиждане — рече Корин. — Съжалявам, че се видяхме толкова за малко. Обадете се пак, ако минете насам.
Докато Хелън се ръкуваше с нея, аз извадих табакерата, взех си една цигара и предложих и на Корин.
— О, благодаря — каза тя и посегна, за да си вземе цигара.
Нарочно изпуснах табакерата, така че тя трябавше да я вземе в ръце.
— Съжалявам — казах аз. — Ще се справите ли?
— Вината беше моя — каза тя с усмивка. Извади една цигара, затвори табакерата и ми я подаде.
Е, поне не си бяхме изгубили времето. Вече имах нейните отпечатъци.
Тъкмо се обърнах да вляза в лодката и чух един звук, който ме накара да настръхна и да погледна назад. Лекият ветрец донесе откъм хижата слаб, но ясен писък.
— Какво беше това? — попитах рязко.
Усетих, че и Кон в лодката също беше настръхнал и ме гледаше, стиснал устни в полуусмивка. Погледнах бързо Корин. Тя се усмихваше.
— Уплашихте ли се? — попита тя. — Това е моето папагалче. Забравих да ви го покажа. Стряска хората нощем. Звучи така, сякаш убиват някого, нали?
— Да — отвърнах аз и без никаква причина усетих да ме побиват студени тръпки. — Наистина така звучи.
— Качвайте се — каза Кон. В мекия му глас се усетиха стържещи нотки.
Той запали извънбордовия мотор с две груби дръпвания и щом Хелън и аз се качихме, потегли.
Корин стоеше до водата и ни махаше.
— Хубаво местенце имате — казах аз на Кон.
Той дори не ме погледна.
— Може би малко самотно за съпругата ви — продължих аз, като се опитвах да го накарам да заговори.
Неговият отговор беше да даде пълна газ, така че шумът от мотора направи невъзможен всякакъв разговор.
Лодката разцепи водата и остави бяла диря зад себе си. Стигнахме до кея за по-малко от десет минути. През цялото време Кон гледаше право напред, сякаш не ни забелязваше.
Той изключи мотора на няколко ярда от брега и остави лодката да се доближи по инерция.
— Аз продължавам нагоре по езерото — каза той. — Вие слезте тук.
Слязохме.
— Ако дойдете пак — продължи той, като вдигна поглед към брега, където ние стояхме един до друг — използвайте звънците. Те за това са сложени. Тук има много бракониери и аз първо стрелям, а после се извинявам.
Наблюдавахме го, докато изчезна от погледа ни. Не се обърна нито веднъж.
— Не бих го нарекъл мил човек — казах аз.
— Ужасен — рече Хелън. — Тръпки ме побиха от него.
Върнахме се до колата.
— Взех нейните отпечатъци — казах аз, като се качихме в колата. Извадих табакерата от джоба си. — Ако ми дадеш пудрата си, ще ги проверя още сега.
След една минута работа с пудрата и внимателно оглеждане на отпечатъците, които Корин беше оставила върху лъскавата повърхност на табакерата, се убедих, че отпечатъкът от палец върху полиците не беше сложен от нея.
— Това я изключва — казах аз, като показах на Хелън отпечатъка. — Не сме много по-далеч, отколкото бяхме в началото на тази наша авантюра. — Запалих цигара и продължих. — Това звучеше ли ти като крясък на папагал?
— Не знам. — Тя изглеждаше разтревожена. — Бях ужасена. Може и да е било. Не е ли странно, че тя ни показа острова, но не ни пусна вътре в хижата?
— Може би. Някои хора не се гордеят много с начина, по който живеят. Бих се чувствал по-добре, ако бях видял този папагал, вместо само да го чуя. За миг си помислих, че е писък на жена.
Запалих колата. Когато Хелън седна до мен, казах:
— Искаше ми се да имам и отпечатъците на Кон. Хофман е прав. Прилича на човек, който е бил в затвора. Но май е твърде хитър, за да се хване на тоя номер. Дори съм учуден, че Корин се хвана.
— Освен ако не е искала да имаме нейните отпечатъци-отвърна Хелън умислено, докато аз карах бавно надолу по тесния път. — А ако се замислиш, Стивън, не стигнахме ли до острова твърде лесно? Щом Кон не обича посетители, защо тогава онази лодка ни чакаше така удобно? След като има моторница отсреща, май последното нещо, което би направил, е да остави лодка и от тази страна на езерото?
— Пак ли усложняваш нещата? Защо ще искат да им вземем отпечатъците?
— И сега като ги имаме какво? Не се ли питаме дали не вдигаме много шум за нищо? И не биха ли искали да си помислим точно това, ако планират някаква измама?
— Да, има нещо такова.
— Аз все още смятам, че всичко прилича на фокуснически трик — продължи Хелън. — Няма нищо скрито в ръкава, двойно разбъркване и липсващото асо се появява. Имам чувството, че ни показват само това, което искат да видим. Мисля, че и ние трябва да скроим нещо, Стив, иначе изобщо няма да разплетем работата, преди да убият момичето.
Стрелнах я с поглед.
— Смяташ, че са решили да я убият?
