Реших, че Джак Кон няма да ми хареса.
— Е, ако ме извините — каза Ийгън, като погледна часовника над бара, — май ще е по-добре да видя какво става с вечерята. Имам добър готвач, но лентяйства, когато не стоя над главата му, за да го карам да работи. Какво ще кажете за една леко запечена пържола? Ще ви харесат, ако ги обичате така.
Отвърнахме, че това звучи чудесно.
— Още по една глътка, преди да тръгна?
— Благодаря. А ти, Хелън?
Тя поклати глава.
— За мен не.
След като направи още едно уиски със сода, той тръгна и ние останахме сами. Отнесохме чашите си до големия еркерен прозорец, който гледаше към иглолистната гора и към заснежения връх на Мъртвото езеро в далечината.
— Е, сега какво става с твоите подозрения? — попитах аз, като се настанихме в плетените столове. — Засега нямаме нищо, за което да се хванем.
— Още не сме видели семейство Кон — рече Хелън. — Май няма изгледи Кон да ми стане любимец.
— Те живеят наистина на недостъпно място. Никой не би могъл да ги изненада. Чудя се дали това не значи нещо?
Хелън гледаше зад мен. Лицето й внезапно застина. Огледах се.
Вратата зад бара се бе отворила. Влезе мъжът със сакото на сини и бели карета. Той огледа стаята, хвърли поглед към нас, без да се издаде, че ни познава и отиде към бара.
Седяхме като две восъчни фигури и го гледахме. Той почука нетърпеливо по плота и когато Ийгън се появи, каза с груб, лаещ глас:
— Два пакета „Лъки Страйк“.
Ийгън му даде цигарите, взе парите и му предложи да пийне.
— Май не ми се пие — каза мъжът.
— Вечерята ще бъде готова след пет минути — продължи Ийгън.
— Изпратете ми я горе в стаята. Имам работа — отвърна онзи. Застоя се колкото да отвори един пакет и да извади цигара, после се обърна и излезе от бара така безмълвно, както беше дошъл.
II
Измъкнах се от стола си и се насочих към бара, точно когато Ийгън се връщаше от кухнята.
— Мистър Ийгън.
Той се обърна.
— Наричайте ме Пийт. Не е толкова официално. Още едно питие?
— Не сега. Виждал съм и преди този човек. Знаете ли кой е той?
— Мистър Хофман? Разбира се. Идвал е тук два или три пъти. Работи във филмовия бизнес.
— Трябва да съм го срещал в Холивуд. На почивка ли е тук?
— Не — каза Ийгън. — По работа. Каза ми, че смята да прави филм тук и избира места за снимки. Прекарва цялото си време в обикаляне наоколо. Ако ме питаш, хич не му е лоша службата.
— Така е — рекох аз. — Ходил ли е към имението на Кон?
— Разбира се. Още първия път когато дойде, ме попита как да го намери. Може да се окаже шанс за Кон, ако Хофман хареса неговия остров за снимките. Тия от Холивуд плащат добри пари и на Кон биха му свършили хубава работа.
— И аз не бих се отказал — рекох. — Какво става с онези пържоли? От глад мога да изям цял кон.
— Само три минути. Ако обичате идете в ресторанта и ще ви бъде сервирано почти веднага, щом стигнете там. През тази врата и в края на коридора.
Кимнах на Хелън, която дойде при мен, и тръгнахме по коридора към ресторанта.
— Той се казва Хофман — рекох аз — и работи във филмовия бизнес: или поне така твърди.
— Мислиш ли, че ни следи или просто случайно е тук?
— Не ми се вярва да ни следи — казах аз, като седнахме на една маса близо до пламтящата камина. На тази височина застудява нощем и беше добре да си край огъня. — Едва ли щеше да се покаже, ако знаеше, че сме тук. И все пак не мога да повярвам, че присъствието му е случайно.
— Разбира се, че не е — каза Хелън натъртено. — Идването му го свързва с всичко това и хвърля върху него подозрението за убийството на портиера. Или ни преследва, или е свързан с Кон. Мислиш ли, че шпионира Дени по нареждане на Кон?
— Това е идея. Може и да е човек на Кон.
Облечен в бяло сако негър се появи, като буташе количка. Сервира пържолите със свежа салата, пържени картофи и пресен грах. Когато ни остави и ние вече, ядяхме, Хелън каза:
— Той трябва да има кола, Стив. Какво ще кажеш да я огледаме, да вземем номера и да проверим регистрационния му талон?
— Ще го направя.
След като свършихме с вечерята, попитах Ийгън къде мога да прибера Буика.
— Отзад има няколко заключени гаража — каза ми той. — Сам ще го вкара, ако ми дадете ключа.
— Няма нужда. Аз ще направя това. Смятаме да се поразходим преди лягане.
— Ще ви е студено — предупреди ни той.
— Ние сме издръжливи — казах аз и като хванах Хелън под ръка, слязохме по стъпалата към Буика. Зад хотела намерихме десет гаража. Само една врата беше затворена.
— Сигурно е тази — казах аз, след като оставихме Буика. — Хайде да погледнем.
Тя отиде към входа на двора, а аз отворих вратата на гаража, влязох, затворих след себе си и светнах лампата.
Пред мен стоеше прашен, оплескан с кал Плимут. Изглеждаше така, сякаш беше твърде много използван и доста малко поддържан.
Записах си номера, отворих вратата на шофьора и проверих регистрационния талон. В него пишеше:
БЪРНАРД ХОФМАН, УИЛТШЪР РОУД 55,
ЛОС АНЖЕЛОС
Драснах си набързо адреса и отворих жабката. Вътре имаше един мощен бинокъл и 38-калибров полицейски револвер. Взех оръжието, подуших го, отворих и проверих цевта. Тънкият слой прах вътре показваше, че отдавна не е стреляно с него. Върнах го обратно. После претърсих джобовете на колата, но не открих нищо интересно.
След няколко минути бях вече при Хелън. Докато се отдалечавахме от хотела, аз й разказах какво бях намерил в колата.
— Бинокълът навежда на мисълта, че сигурно шпионира Кон — казах аз. — Склонен съм да смятам, че работи срещу двамата Кон и Дени. Дали да не го подхвана по този въпрос?
Хелън поклати глава.
— Това няма да ни доведе доникъде. Ако е замесен в убийството на портиера, едва ли ще ни каже нещо.
— Чудя се, дали ме позна. Сигурно е така, но не се издаде с нищо. Може би и затова поиска да вечеря в стаята си. Има намерение да ни избягва. Ще ми се да знам какво прави тук.
— Хайде да си лягаме — каза Хелън, като потисна една прозявка. — Пребита съм от умора след пътя, а и тук ми стана вече студено. Сега като имаме адреса му, можем да направим проверка, когато се върнем в Лос Анжелос. Утре сутринта първо ще посетим семейство Кон и после с малко късмет ще можем да се приберем вкъщи, преди да е свършил денят.
— О’кей, и аз самият бих подремнал малко.
Върнахме се в хотела.
Проследих я с поглед как се качва по стълбите и после отидох в бара. Бях изненадан да видя там
