е предявен иск. Кой ще получи парите?
— Каква полза има да говорим за това? — каза Сюзън. — Няма да има никакви пари. Не може да има, вие само ме плашите.
— Кой ще получи парите? — Хелън повиши тон.
— Не знам.
— Направила ли сте завещание?
— Не.
— Имате ли майка или баща?
— Не, нямам.
— Някакви роднини?
— Имам само сестра, никой друг.
— Тогава значи сестра ви ще ги получи?
— Предполагам, но не виждам какъв смисъл има всичко това. Няма да има никакви…
— Сестра ви в шоу-бизнеса ли е? — попитах аз нетърпеливо, за да спра разговора, който се въртеше в кръг.
— Да, но го напусна преди няколко години — каза Сюзън и седна отново. Тя изглеждаше разтревожена и непрекъснато поглеждаше към Дени за подкрепа. — Работехме заедно. Тя се омъжи.
— Ще бъда много доволен, ако ми кажете къде живее — продължих аз. — Ако ви се струвам прекалено любопитен, трябва да вините само себе си. Щом се застраховате за един милион долара, би следвало да очаквате, че ще се наложи да отговорите на няколко въпроса.
— О, нямам нищо против, но нали ви казвам…
— Да, знам. Какъв е адресът на сестра ви?
— Нима ще отидете да говорите с нея? Тя не знае за тази наша идея. Исках да бъде изненада.
— Адресът й ми е нужен само за нашата документация.
— Тя е мисис Корин Кон и живее на Мъртвото езеро, Спрингвил, Калифорния.
Записах си набързо адреса, без да показвам изненадата си. Бях очаквал адрес в Южна Америка.
— Отлично — казах аз и погледнах въпросително към Хелън, която поклати глава. — Това е всичко, струва ми се. Сега знаем кой ще бъде облагодетелстван и няма за какво друго да ви безпокоим. Благодарим, че ни отделихте толкова време.
И двамата ме погледнаха с очакване.
— Но все пак има нещо нередно, нали? — попита Сюзън. — Говорехте за убийство. Изплашихте ме до смърт.
Ухилих й се.
— Не ми се вярва — казах. — Да поговорим сериозно — когато една млада жена при вашето положение застрахова живота си за един милион долара по такъв потаен начин, при фантастично ниски вноски, Юридическият отдел е склонен да се усъмни. Това разследване се прави главно по ваша вина. Ако ни бяхте казали за другите застраховки, нямаше да бъда тук. Но сега, когато ми обяснихте и знам, че не сте била принудена против волята си да подпишете тази полица, всичко е наред. Това е.
— Искате да кажете, че няма проблеми? — попита Сюзън. — За нас е важно. Сигурна съм, че застраховката ще ни направи голяма реклама, а това ни е нужно повече от всичко.
— Защо поставихте отпечатъци от палеца си върху полиците и направихте така, че да изглежда случайно? — рязко попита Хелън.
— Има ли нещо, което да не знаете? — каза Дени. — Май наистина сте подозрителни. И това ли ви тревожи?
— Защо направихте така, че да изглежда случайно? — повтори Хелън, без да обръща някакво внимание на Дени.
— Но то наистина беше случайно — каза Сюзън, ококорила очи. — Направих мастилено петно на полицата на мистър Гудиър и го размазах с палец. Той изглеждаше много доволен от това и аз реших, че е добра идея да сложа отпечатък и на другите полици.
— Защо да е добра идея? — настоя Хелън.
— Мистър Гудиър каза, че така не може да има съмнение за подписа ми.
— Ако сте толкова сигурна, че по никоя от полиците няма да бъде предявен иск, какво значение има дали ще се появи съмнение за подписа ви? — сряза я Хелън.
Докато тя говореше, аз наблюдавах Сюзън внимателно: по лицето й се четеше единствено объркване.
— Казвам ви само какво чух от него. Май не подписвам често важни документи. Брад прави това вместо мен. И когато мистър Гудиър каза, че идеята за отпечатъка е добра, помислих, че и другите компании ще бъдат доволни. Не биваше ли да го правя?
Хелън изглеждаше вбесена.
— О, сигурно — каза тя. — Може би е добра идея.
Сюзън я погледна с разтревожени очи.
— Ох, много съжалявам, ако съм ви създала неприятности. Тогава просто мислех, че ще бъде много хитро.
— О да, много е хитро — каза Хелън и се насочи към вратата.
Сюзън ме погледна умолително.
— Това ли е всичко, мистър Хармъс? Трябва да се преоблека. Става късно.
Реших да стрелям напосоки.
— Само още една дреболия, преди да си тръгнем. Познавате ли случайно висок здравеняк със сако на сини и бели карета? Има гъсти вежди, сключени над носа.
И двамата ме погледнаха неразбиращо.
— Май не — каза Сюзън. — Не познавам такъв човек. Кой е той?
— Търси ви — казах на Дени. — Разбрах, че се навърта около кантората ви от няколко дни.
Дени поклати глава.
— Може би някой актьор, който търси работа. Не ми е известен човек с това описание. Едва започвам като импресарио и не познавам и половината от хората, които идват при мен.
— О’кей. Няма да ви задържаме повече — отворих вратата и Хелън излезе пред мен в коридора. — Беше ни приятно да се запознаем. Успех с номера.
Мълчаливо преминахме през коридора и излязохме на улицата.
— Това е то — казах аз, след като си проправихме път през тълпата от мъже, които още чакаха с надежда пред вратата към сцената. — Май съвсем се взривява твоята теория за подмяна на ролите. Тя очевидно не беше с перука. Не знам какво мислиш ти, но мен ме спечелиха. Много приятна двойка, както каза и Алън. Винаги съм имал чувството, че това е налудничаво подозрение, родено от изчанчения мозък на Медъкс. И аз самият бих им продал тази полица, ако бях на мястото на Алън.
— Знаеш ли какво си мисля? — попита Хелън. — Мисля, че тези двамата изглеждат прекалено порядъчни, за да е истина.
— Съвсем по женски. Имаш си една шантава теория и не искаш да признаеш, че издиша.
— Докато тя те сваляше — каза Хелън студено, — аз й свих огледалцето. Върху него има няколко чудесни отпечатъка от пръсти. Искаш ли да ги сравниш с тези върху полицата?
— Разбира се, че искам. Много си досетлива, моето момиче. На мен не би ми хрумнало за отпечатъците.
Стигнахме бързо до хотела и веднага отидохме в стаята си. Отключих куфарчето и извадих фотокопие на полицата. Хелън ми даде малкото джобно огледало, което беше взела от тоалетната масичка на Сюзън. Върху него имаше няколко добри отпечатъка и беше лесно да се открие този от палеца.
— Мога ли да взема малко от твоята пудра за лице? — попитах и когато тя ми я даде, поръсих от нея върху огледалото. — Чудесен отпечатък. Направо като по поръчка. Дай да видим сега дали има нещо характерно в него. Виж, има една ивица, която се разклонява под прав ъгъл наляво и ясно очертана спирална извивка точно в центъра. — Приближих полицата към светлината и разгледах отпечатъка върху петното под подписа на Сюзън. — Същият е — няма съмнение. Ето разклонената ивица и спиралната извивка. Е, това стига ли ти?
