току-що я беше измила и аз не можах да се сдържа да не ръгна Хелън в гърба. И дума не можеше да става, че момичето носи перука и идеята на Хелън, че това е Корин, която се представя за сестра си, пропадаше. Като видях как Хелън се наежи, ми стана ясно, че и тя е разбрала какво означава яростното триене на косата.
Сюзън носеше син пуловер и черни фланелени панталони. Пушеше и въпреки че нямаше никакъв грим, изглеждаше свежа и много млада.
— Влезте — каза тя усмихнато. — Каква изненада! — тя погледна Хелън. — Вие негова съпруга ли сте?
— Да — отвърна Хелън, — но в момента представям „Дженеръл Лайъбилити“.
Сините очи на Сюзън се разтвориха широко.
— О! — тя погледна бързо визитната ми картичка. — А вие сте от „Нашънъл Фиделити“? О, господи! Случило ли се е нещо? Но седнете, де. Страхувам се, че няма много място. — Тя бутна към Хелън единствения останал стол и ми посочи големия сандък, опрян на стената. — Моля да ме извините. Не очаквах посетители. Кой знае как изглеждам. — После, преди да успея да я успокоя, тя извика: — Хей, Брад! Ела тук.
Чухме да се отваря врата някъде по коридора и малко след това влезе Дени. Беше още със смокинга, който отблизо изглеждаше доста овехтял. Изненада се, когато ни видя, и хвърли бърз поглед към Сюзън.
— Това е Брад Дени — каза Сюзън и му се усмихна. — Той е мой импресарио и партньор. Това са мистър и мисис Хармъс. Мистър Хармъс е от „Нашънъл Фиделити“, а мисис Хармъс-от „Дженеръл Лайъбилити“.
За момент Дени изглеждаше стреснат, после се ухили.
— Гръм да ме порази — каза той. — Не знаех, че застрахователните компании се сродяват. Това май означава, че номерът е разкрит, нали? Сигурно знаете и за останалите полици.
— Да — отвърнах аз. — Знаем.
Наблюдавах ги и двамата изкъсо, но по лицата им не видях израз на вина или смайване. Не изглеждаха много уверени в себе си, очевидно бяха объркани, но в същото време от начина, по който се усмихваха един на друг, личеше, че намират ситуацията за забавна.
— Не знаем дали не трябваше да ви осведомим — каза Дени, като се облегна на стената. — Не искахме да ви плашим. Никой не ни попита дали сме застраховани при друга компания и решихме да си мълчим.
— При вашия вид полица не е било строго задължително да ни кажете за другите застраховки. Доколкото разбирам, сега мис Джелърт има застраховки за един милион долара?
— Да! — лицето на Сюзън светна. — Не е ли чудесно? Пресата ще се шашне като й го сервираме. Как ви се видя номерът? Направо ги убих тази вечер, а? Така е на всяко представление, нали, Брад?
— Разбира се — отвърна Дени, като я гледаше с гордост. — Все й повтарям да бъде търпелива, мистър Хармъс. Трябва да изпипаме този номер, преди да го представим в Ню Йорк. Тя иска да отидем веднага, но аз смятам, че е по-добре още един месец да обикаляме затънтената провинция. Виждате ли, на Белариус засега не може да се разчита напълно, а не искаме нещо да се провали, когато влезем в голямата игра.
— Белариус? — опулих се аз.
Сюзън се закиска.
— Това е моята змия. Нали е чудесна? Не мислите ли, че съм я дресирала прекрасно? Но Брад май е прав. Понякога Белариус не е в настроение и не иска да ме целуне.
Бутнах назад шапката си и издух бузи.
— Това, струва ми се, не може да е повод за притеснение. Чух, че бил отровен. Доколкото знам, ухапването от кобра е смъртоносно.
— Е да, може би — каза Сюзън меко, — но той няма да ме ухапе.
— Имате му голямо доверие — казах аз. — Но защо все пак не се подсигурите като премахнете торбичката с отрова? Няма ли да е по-разумно?
— Няма да е честно — отвърна Сюзън, шокирана. — Та нали хората ще се чувстват измамени.
— Знам какво ви е — каза Дени, когато аз се обърнах да погледна Хелън. — И аз се почувствах така, като видях нейния номер за първи път. Трябваха ми няколко седмици, за да свикна, През първите два месеца работа с нея свалих към 6 кг, но сега привикнах. Сюзън прави с тази кобра каквото си поиска. Направо е като памук в ръцете й.
— Не ми казахте дали ви хареса номера — попита Сюзън, като започна да реши косата си. — Развълнува ли ви?
— Това е много меко казано — отвърнах аз. — Направо е страхотен. Защо смятате, че ще мине и в Ню Йорк?
И двамата ме погледнаха стреснато.
— Защо не? — настоя Дени. — Божичко! Мистър Хармъс, никое свястно ръководство не би се отказало от тълпите, с които ние ще напълним театъра му. Ама разбира се, че ще мине. Номерът е страхотен.
— Може би полицията ще има последната дума.
— О, имате предвид… — Сюзън спря и се смути. — Е, мисля да бъда с дрехи в Ню Йорк. Знам, че сега е малко прекалено, но в тези дупки го предпочитат така. А в Ню Йорк ще бъде по-изискано. Брад ще ме уреди в някой нощен бар.
— Така смятам — каза Дени. — Е, номерът не е за всеки, но точно това се търси. Затова мисля, че един нощен бар ще е най-подходящ.
— Желая и на двама ви късмет — казах аз. — А сега за полицата…
— Нали няма нещо нередно с нея? — попита Сюзън разтревожено. — Мистър Гудиър каза, че всичко е уредено. Не е ли много мил? Наистина е готин. Толкова усилия положи…
— С полиците всичко е наред — казах аз, — но хората от моята компания сметнаха за редно да ви предупредим за опасностите, свързани с вашата застраховка за един милион при тези условия. Откровено казано, от цялата работа може да се възползва някой безскрупулен човек.
Двамата се облещиха смаяни.
— Не разбирам какво имате предвид — каза Сюзън.
— Казано направо — отвърнах аз — вие сте застрахована за един милион срещу случайна смърт. Ако на някой му хрумне идеята да ви пречука, това ще бъде твърде лошо и за вас, и за нас.
— Да я пречука? — каза Дени. — Какво говорите!
— Един милион долара са много пари. Може би смятате, че това не е моя работа, но бих искал да знам кой ще получи парите от застраховката, ако вие случайно починете — казах аз, като говорех на Сюзън, пренебрегвайки Дени.
— Ами никой — каза тя и погледна неспокойно към Дени. — Мистър Гудиър ни обясни това. Той не ви ли каза?
— Да, знам всичко — отвърнах аз, — но полицата не ни дава съвсем пълни гаранции. Според нея, ако умрете поради някоя причина извън посочените, ние сме длъжни да платим.
— Но това е невъзможно — намеси се Дени. — И затова плащаме толкова ниски вноски. Мистър Гудиър каза, че е покрил всички известни рискове.
Освен ако не бяха превъзходни актьори, тези двамата, изглежда, вярваха във всичко, което ми говореха.
— Точно тук е проблемът — казах аз търпеливо. — Всички известни рискове, но не можем да бъдем напълно сигурни, че няма някой риск, който не сме предвидили и който един хитър мошеник може да използва в своя изгода.
— О, Брад — възкликна Сюзън, като скочи. — Той ме плаши!
— Вижте, мистър Хармъс — каза остро Дени, — не бива де се държите така. Ние не смятаме да ви даваме съвети за вашата собствена работа. Доверили сме се на мистър Гудиър и той ни увери, че не може да има никаква вероятност за иск от наша страна. Защо искате да я плашите?
Прокарах пръсти през косата си и погледнах безпомощно към Хелън, с което й прехвърлях топката.
— Мисля, че си губим времето — каза Хелън студено. — Да не спорим, мис Джелърт. Факт е, че вие сте застрахована за един милион долара срещу всички непредвидени рискове. Нека да допуснем, че невъзможното стане; няма значение как, но да допуснем, че стане — вие неочаквано сте убита и срещу нас
