— Не напълно, Стив. Смятам, че трябва да видим и Корин Кон, преди да докладваме на Медъкс.
— Спрингвил е на няколкостотин мили оттук. Защо да губим повече време?
— Но няма да бъде честно да се явим пред Медъкс, ако не сме видели Корин, Стив. Признавам, че нито Сюзън, нито Дени изглеждат съмнителни, но все пак имам чувството, че тук някъде има номер. Мисля, че те са почтени, но ти забравяш мъжа с карираното сако, а и онази жена. Забравяш, че портиерът беше убит и неговото убийство лесно би могло да се свърже с тези двамата. Искам да съм сигурна относно Корин, а също и да видя съпруга й. Не забравяй — ако нещо се случи със Сюзън и Корин наследи парите, съпругът й ще ги дели с нея. Може би той е в дъното на измамата — ако има такава.
Вдигнах рамене.
— О’кей. Щом ще вървим докрай, да я свършим и тая работа. Веднага ще се обадя на Фаншоу, за да му кажа къде отиваме.
ПЕТА ГЛАВА
I
Пристигнахме в Спрингвил в шест и четиридесет вечерта, след като прекосихме с колата една от най- красивите провинции в света. Спрингвил се намира на около 20 мили източно от Грейпвайн Грейд и на 3500 фута над морското равнище.
Докато обръщах Буика пред широко разпростряната дървена сграда с надпис „Хотел Спрингвил“, Хелън погледна часовника си.
— Не е зле, струва ми се — като се има предвид, че загубихме пътя поне шест пъти.
— И позволи ми да отбележа — казах аз, като излизах от колата, — че това не беше по моя вина. Ако аз разчитах картата, можеше да пристигнем преди няколко часа.
— Сигурно си спомняш — каза Хелън, — че ти настоя да завием наляво след Оукланд и почти ни вкара в едно блато. Аз може и да съм те насочила няколко пъти погрешно, но поне още не сме изгубили колата си.
Възрастен мъж в кафява карирана риза, бричове за езда и ботуши до коленете, слезе по стълбите на хотела. Той беше широк почти толкова, колкото и висок. Ивица бяла коса опасваше плешивото теме, придобило тъмен загар.
— Добре дошли в Спрингвил — каза той и сините му проницателни очи огледаха Хелън одобрително. — Аз съм Пийт Ийгън, собственикът на хотела. Надявам се, че сте решили да отседнете при мен.
— Ако ни настаните за тази нощ, ще ни бъде приятно да останем — казах аз. — Това е съпругата ми. Аз съм Стив Хармъс. Дойдохме тук по работа.
— Е, заповядайте — каза той, като се ръкува. — Обзалагам се, че сте гладни. Планинският въздух събужда дори и моя апетит.
След като се подписахме в книгата за регистрация, Ийгън каза:
— Вечерята ще е готова след двайсетина минути. Какво ще кажете за едно питие?
— Точно това мислех да предложа — казах аз. — Шофирахме цял ден и ме мъчи жажда, на която не би могла да издържи и камила.
Той ни поведе по коридора към един добре зареден бар.
— Сега при нас е спокойно — каза, докато сипваше уиски със сода. — Не е сезон. Имаме само две момчета на ловен излет и един човек по работа. Ако бяхте дошли миналия месец, или следващия, тук щеше да е пълно.
Седнахме на високите столчета пред бара.
— Знаете ли къде можем да намерим семейство Кон? — попитах аз, след като бяхме изказали възхищението си от бара, поговорили за това-онова и изпили по още една чаша. — Те живеят тук, нали?
Той кимна.
— Точно така. Живеят горе на Мъртвото езеро, най-усамотеното място в цялата област, струва ми се. Предстои ви доста път, ако имате намерение да ги посетите. Ще ви бъде по-лесно да изчакате тук три дни, ако можете да отделите толкова време. Кон слиза тук на първи всеки месец, за да събира пощата и да купува продукти.
Поклатих глава.
— Не можем да чакаме толкова дълго. Трябва да бъдем в Лос Анжелос утре вечерта. Как се стига до мястото?
— Ще продължите след хотела още пет мили — обясни Ийгън, — докато стигнете до пътен знак. Завийте наляво и минете още три мили. Ще стигнете до разклонение. Тръгнете надясно. Пътят е широк само колкото за една кола. Точно в началото му ще видите една измишльотина, която Кон е инсталирал там. Става въпрос за въже и звънец. Не забравяйте да позвъните. Това предупреждава превозните средства за вас. Не че има изобщо превозни средства за предупреждение, но ако Кон случайно е тръгнал по пътя, някой от вас ще трябва да се върне назад няколко мили, и това няма да е Кон. — Той се ухили, поклати глава и продължи: — Има и друг път до езерото, но той е с около 25 мили по-дълъг. Жилището на Кон е на острова. Няма начин да не го видите като изкачите пътя. На кея обикновено има лодка. Можете да прекосите езерото с гребане, а ако лодката не е там, ще намерите звънец. Дръпнете го и Кон ще дойде. Доста трудно ще се доберете до мястото, но мисля, че е едно от най-прекрасните кътчета на земята.
— С какво се занимава Кон? — попита Хелън небрежно.
— Ами не знам — отвърна Ийгън. — Той има ферма за норки на острова, но, както съм чул, не изкарва нищо от нея. Напоследък изгуби доста животни. Изглежда, той и жена му водят твърде труден живот.
— Мисис Кон е била в шоу-бизнеса, преди да се омъжи, нали? — казах аз, като посегнах за уискито си. — Чудно как е пожелала да се закопае накрай света, след като е била на сцената.
— Да, и аз съм се чудил за това. И е такова хубаво момиче. Но изглежда щастлива. И забележете — аз самият не бих искал да бъда усамотен с Джак Кон месеци наред. Той е доста костелив орех, а и лесно избухва.
— Какъв е бил преди да дойде на острова?
Ийгън поклати глава.
— Не знам. Никой нищо не знае за него. Почти не отваря уста, когато идва тук, а не е човек, когото бихте разпитвали. Пристигна на Мъртвото езеро преди около шест месеца и направи фермата. Аз дори не знаех, че е на острова, докато чак след месец не дойде тук за уиски. Около шест седмици по-късно пристигна и мисис Кон. Тя е чудесно момиче. С нея добре се спогаждаме, но съпругът й не ми допада много. Твърде лесно размахва юмруци, за да ми хареса.
— Как се разбира с него мисис Кон? — попита Хелън.
Ийгън вдигна рамене.
— Не знам. Никога не съм ги виждал заедно. Те се редуват да слизат тук.
— Онзи ден попаднах на сестра й, Сюзън Джелърт. Гледахме нейно представление в Уилингтън. Тя идва ли тук изобщо?
— Беше тук веднъж — каза Ийгън — около месец след като пристигна мисис Кон. Приличат си като две капки вода, нали? Никога не съм виждал такова нещо. Тя дойде с Кон. Беше слязъл да я посрещне. Отначало помислих, че мисис Кон си е изрусила косата. И тя е мило момиче. Танцьорка е, доколкото разбрах.
— Изпълнява един номер със змия — казах аз. — Направо ме изправи на нокти. Кобра. Това, което показа с нея, ми смрази кръвта.
— Кон има и змии във фермата си. Прави с тях каквото си поиска. Виждал съм го как се справя с гърмяща змия с голи ръце. Бърз е като светкавица и ги хваща живи.
— Какво прави с тях? — попита Хелън.
— Продава ги на консервната фабрика във Форт Форд. Месото на гърмящата змия е деликатес за някои хора, макар че аз лично не си падам по него. Той излиза всеки ден и като нищо слага в торбата си по дузина гърмящи змии. Изглежда, знае точно къде да ги търси.
