— Тръпки ме побиха от този човек. Той е способен на всичко. Мисля, че момичето е в опасност. Всички са твърде искрени и готови да се съгласят, че е невъзможно да има иск срещу нас, твърде наивни, невинни и доволни, че ни виждат, за да ми хареса това. Все още смятам, че този един милион ще отиде у някой, който е достатъчно хитър да убие момичето по начин, за който ние не сме се сетили. И все си мисля за неговите жестоки очи. Той има вид на убиец, Стив.
— Опасен е, няма съмнение — казах аз колебливо. — Но ние нямаме абсолютно нищо, на което да се опрем. Не казвам, че не си права…
Когато спряхме пред хотела, все още спорехме и не бяхме стигнали доникъде.
— Най-добре ще е да си съберем багажа и направо да се връщаме в Лос Анжелос — казах аз, излизайки от колата. — Ако йе мога да открия Хофман, следващият ми ход ще бъде да хвърля това заплетено кълбо в скута на Медъкс и да видя той какво ще каже.
— Аз ще остана тук — рече Хелън. — Чакай, не се ядосвай, скъпи. Смятам, че единият от нас трябва да остане и да наблюдава острова. Имам чувството, че скоро там ще се случи нещо важно.
— Виж сега, Хелън — казах аз разтревожен, — аз няма да те оставя сама тук. Този Кон е опасен тип. О, не! Това няма да стане. Ти ще се върнеш в Лос Анжелос, а аз ще остана тук.
— Моля те, не говори абсурдни неща. Аз не мога да се справя с Хофман и ти го знаеш. Всичко ще бъде наред с мен тук. Той изобщо няма да ме види. Ще стоя от тази страна на езерото и ще наблюдавам острова с бинокъл.
Пийт Ийгън се втурна надолу по стълбите към нас.
— Някакъв мистър Фаншоу ви търсеше по телефона-обърна се той към мен. — Иска да му се обадите веднага. Каза, че е спешно.
— Благодаря — казах аз. — Чудно какво ли го е подпряло. — Обърнах се пак към Хелън. — Май е по- добре да видя за какво става въпрос.
Трябваха ми няколко минути да се свържа с кантората на Фаншоу.
— Ти ли си, Хармъс — изкрещя той. Гласът му беше развълнуван. — Връщай се веднага. Медъкс каза да зарежеш случая Джелърт и да работиш с мен.
— Какво става? — попитах. — Аз и без това се връщах.
— Джойс Шърмън, филмовата актриса, е била отвлечена и Медъкс иска ти да ни представяш.
— Какво ни пука на нас, че е отвлечена? — попитах неразбиращо а после се сетих, че той ми беше казал за полицата, покриваща всички рискове, която Гудиър й беше продал съвсем наскоро. — Искаш да кажеш, че ще трябва да плащаме?
Фаншоу нададе вбесен рев.
— Ще плащаме и още как. Тя е застрахована от нас срещу отвличане. Ако не я открием бързо, ще трябва да се изръсим с половин милион. Идвай си тук и се хващай за работа!
ШЕСТА ГЛАВА
I
Джойс Шърмън бе достигнала славата с главоломна бързина. Преди три години, както твърдеше мълвата, тя била администраторка в един малък, но първокласен хотел в Сан Бернадино. Забелязал я Пери Райс, талантлив търсач на таланти, работещ за „Пасифик Пикчърс“, който бил отседнал в хотела. За Райс това било голям късмет. Точно тогава той бил застрашен от уволнение поради некадърност, дължал пари навсякъде и перспективите му, преди да срещне Джойс Шърмън, били от черни по-черни.
Кадърен или не, Райс бил достатъчно умен, за да прецени, че от Джойс може да излезе звезда и я убедил да подпише договор, който му осигурявал всички права върху нейната бъдеща кариера заедно с голяма финансова изгода. Не срещнал никаква трудност и да убеди „Пасифик Пикчърс“ да й осигури пробни снимки, които се оказали блестящ успех. Тя получила втора главна женска роля в добре написан трилър и с помощта на способен режисьор изпълнила ролята с такъв потресаващ ефект, че Хауърд Лойд, директор на „Пасифик Пикчърс“ веднага й предложил договор за главна роля в един филм годишно срещу 50 хиляди долара на филм.
Същата сутрин, когато тя получила предложението, Пери Райс напуснал работа като търсач на таланти и се представил на Лойд в своята нова роля на импресарио и менажер на Джойс — разкритие, при което на устата на Лойд направо излязла пяна. Последвала дълга и ожесточена финансова битка при закрити врати. Поради своята предвидливост да обвърже Джойс с договор, Райс държал всички аса и накрая успял да получи контракт, за който в Холивуд още се говори със затаен дъх. Изведнъж Джойс Шърмън станала една от най-високо платените звезди в бизнеса, а седмица по-късно, за да я подсигури като своя собственост, Райс се оженил за нея.
Освен че била блестяща актриса по рождение, Джойс имала и физическите данни за звезда. Огненочервената й коса (боядисана) и очите с форма на бадеми (май изкуствено оформени), се харесвали както на мъжете, така и на жените, а фигурата й била едновременно женствена, чувствена и съблазнителна.
Когато пристигнах в кантората на Фаншоу, бях изненадан да видя там Медъкс. Вътре беше и Гудиър, който изглеждаше блед и потиснат.
Медъкс ревеше като разярен бик, а когато аз влязох, той прекъсна, за да кресне:
— Къде беше, по дяволите? Очаквах да бъдеш тук преди цял час!
— Е, вече съм тук — казах, като дръпнах един стол, за да седна. — Мислиш ли, че не съм бързал? Каква каша се е забъркала? — Намигнах на Фаншоу и кимнах на Гудиър.
— Каква каша се е забъркала? — рече Медъкс, като удари с юмрук по бюрото. — Абсолютно никаква! Само дето продаваме на тази проклета актриса полица, с която й гарантираме откупа, в случай че бъде отвлечена и след три седмици кучката наистина е отвлечена. Това е цялата каша!
— Нищо не казахте, когато уредих полицата — каза Гудиър уморено. — Как можех да знам…?
— Ти не се обаждай — изрева Медъкс. — Вече добре ни подреди, като й продаде полицата.
— А, чакай малко — намеси се Фаншоу разгорещено. — Да пукна, ако търпя това. Работата на Алън е да продава полици. Ако не я вършеше, щяхме да го изхвърлим. Нямаш право да се държиш така с него и добре го знаеш.
Медъкс отвори и затвори устата си, изгледа свирепо Фаншоу, после каза малко по-меко:
— Е, сигурно си прав. — Той хвърли един поглед към Гудиър. — Не ми обръщай внимание. Май ми дойде множко. Извинявай.
— О, всичко е наред — каза Гудиър, но хич не изглеждаше щастлив:
— Защо не ми дадете някои факти — казах аз. — Кога е била отвлечена?
— Преди три нощи — отвърна Фаншоу. — Току-що са научили за полицата и засега отвличането се пази в тайна в студиата. След вечеря излязла сама с колата си, без да каже на никого къде отива. Към 2 ч. през нощта Райс се разтревожил или поне така казва. Не мога да си представя мръсник като него да изпитва чувство към когото и да било. Както и да е, според думите му, той телефонирал на разни нейни приятели и в студиото, но никой не я бил виждал. По-късно в полицията се получило съобщение, че на булевард Футхил е намерена кола. Това била колата на мис Шърмън и на стъклото била закрепена бележка, адресирана до Райс. Той отишъл там заедно с полицията. В бележката пишело, че мис Шърмън е отвлечена и исканият откуп ще бъде съобщен днес.
— Съобщен ли е вече?
— Не. Работата е там, че ние сме длъжни да платим до половин милион и няма измъкване, освен ако мис Шърмън не се намери, преди да се наложи да се разделим с парите.
Медъкс яростно изсумтя, но никой не му обърна внимание.
— Някаква диря? — попитах аз.
— Никаква. Онези от ФБР се заеха със случая неофициално. Райс не им дава да се намесват. Казва, че иска съпругата му да остане жива и че нищо не трябва да се прави, преди тя да се върне. Разбирам как се чувства. Бележката го предупреждава, че ако се обърне към полицията, на мис Шърмън могат да се случат куп неприятни неща.
