Медъкс, който безуспешно се опитваше да отвори уста, докато Фаншоу говореше, сега излая:
— Искам веднага да отидеш в къщата на Шърмън. Ти ни представяш и ще работиш с полицията. Уредил съм ти всички необходими улеснения. Щом сме отговорни за плащането на откупа, ще трябва, по дяволите, да ни дадат и главната роля в това шоу.
— О’кей — казах аз. — Кажи ми само едно: кое те кара да наричаш Райс мръсник? — сега говорех на Фаншоу. — Такъв ли е?
— Може би мръсник не е точната дума. Въшка май по му подхожда. Има доста съмнителна репутация в Холивуд. С никой не се е задържал повече от три месеца. Историйките му с млади момичета понамирисват. Досега се е забърквал в няколко скандала, които е успявал някак да покрие. В момента преживява твърде безсрамно от приходите на жена си и поради контракта, който я е убедил да подпише, преди да се оженят, тя не може да се отърве от него.
Обърнах се към Гудиър.
— Райс има ли нещо общо с полицата?
Гудиър поклати глава.
— Абсолютно нищо. Фактически мис Шърмън настоя той да не знае за нея. На полицата не трябваше да се дава гласност. По въпроса беше категорична. Каза, че Райе не трябва да знае.
— Може ли някак да е разбрал?
— Не виждам как би могло да стане. Полицата беше подписана в кантората на адвоката на мис Шърмън и той я пазеше. Именно той предяви иска, веднага щом разбра, че тя е била отвлечена.
— Кой е неин адвокат?
— Лео Саймън — каза Гудиър. — Фаншоу ще ви каже, че е о’кей.
— Да, той е един от най-добрите адвокати тук. Райс изобщо не знаеше за полицата — каза Фаншоу, — но сега вече знае и ни притиска.
— Е, добре — казах аз, като станах от стола си. — Ще прескоча дотам.
— Дръж връзка с мен — каза Медъкс. — Трябва да се връщам в Сан Франциско. Ако нещо се издъни, пак ще дойда.
— Искаш ли да чуеш нещо за случая Джелърт, докато си тук?
Той погледна часовника си.
— Не, освен ако не се очертава някакъв гаф. Трябва да хващам самолета. Сега имаме друга задача. Със случая Джелърт ще се занимаваме ако и когато ни предявят иск.
— Както искаш — казах аз.
С Гудиър излязохме заедно от кантората. Навън той ми каза:
— И аз говорех за почивка! Това само на мен може да се случи.
— Защо се безпокоиш? — попитах аз. — Нали не се смяташ за виновен? Медъкс само си плямпа. Знаеш, че в нашия бизнес стават такива работи.
— Сигурно си прав — отвърна той унило. — Но да се разследват вече две от моите продажби е доста потискащо. Ти откри ли нещо, като посети мис Джелърт?
Поклатих глава.
— Нищо, за което да се хвана. Ти знаеше ли, че тя има сестра-близначка?
— Не. Какво общо има тук близначката?
— Не знам. Близначката е омъжена за един тип на име Джак Кон. А той има вид на мошеник.
Гудиър нетърпеливо щракна с пръсти.
— И за това ли ще нося вината пак аз?
Ухилих му се.
— Не се връзвай толкова, Алън. След като видях Сюзън Джелърт и Дени, разбрах, че и аз като теб бих се съгласил за тази полица. Те са приятна двойка.
— Знаех си, че така ще кажеш. — Бледото му лице просветна. — В тези двамата няма фалш. Ще ми се да се издигнат.
— Гледал ли си нейния номер?
— Искаше ми се, но го изпуснах. Струва ли си?
— Сензационен е за публиката, пред която играе сега, но не и за Ню Йорк. Подмята се чисто гола с една змия.
— Чух, че Хелън работи с теб.
— Така е. Опитваме се семейно да изкараме малко пари. Тя убеди Андрюс да й даде тази работа. Оставих я в Спрингвил, където семейство Кон са пуснали котва. Държи ги под око.
— Какво общо има Кон? — попита Алън неразбиращо.
— Де да знаех. Хелън мисли, че има много общо. Женски инстинкт или нещо такова. Тя смята, че се подготвя някаква измама.
Изведнъж ми хрумна нещо.
— Срещал ли си някога един тип, казва се Бърнард Хофман? — попитах.
— Чувал съм за него — отвърна Гудиър. — Не го познавам. Защо?
— Занимава се със случая Джелърт. Пътищата ни се пресякоха, но той не поиска да каже за кого работи. Какво знаеш за него?
Гудиър изглеждаше стреснат.
— Само, че е частно ченге и при това не особено честно. Занимава се със случая Джелърт? Сигурен ли си?
— Знам, че се интересува от полиците. Преди три нощи е влизал с взлом в кантората на Дени, за да ги прегледа.
— Защо?
— Знам ли? Не ще да каже. Ако ми остане време, смятам да го притисна. Може и да го накарам да проговори.
Гудиър погледна часовника си.
— Е, аз изчезвам. Вече закъснявам за една среща. Обади ми се, ако изкопчиш нещо от Хофман.
Оставих го, измъкнах колата си от паркинга и се отправих към булевард Бевърли Глен.
II
Карах по дългата лъкатушеща алея към резиденцията на Шърмън. Къщата беше точно такава, каквато си я представях, с всички обичайни украси, на които актрисите толкова държаха, за да покажат своя успех и финансово положение.
Имаше го и обичайния осветен плувен басейн, и няколко акра грижливо поддържани градини, обширни веранди, шезлонги, хамаци и шарени чадъри и накрая голямата, широко разпростряна къща с нейните близо 20 спални.
Полиция пазеше главния вход, но след като ми провериха документите, ме пуснаха. На входната врата имаше още полицаи — отегчени хора, които изглеждаха леко озадачени да видят себе си в такава пищна обстановка.
Бях въведен в главния хол от иконом с лице като бяла маска. Трима мъже и едно момиче разговаряха на нисък глас пред отворените прозорци.
Единият от мъжете се приближи до мен. Беше висок и гъвкав, с тясно загоряло лице, остра брадичка, тънки като черта мустачки и бледи нахални очи. Носеше жълта копринена риза, разкопчана около врата, тъмнозелени конопени панталони и кафяви обувки от телешки бокс. Върху тънката му космата китка имаше златна гривна. Не беше нужно да ми казва, че е Пери Райс. Бях виждал тук-там негови снимки с Джойс Шърмън и реших, че на живо ми харесва много по-малко, отколкото във вестника.
— Аз съм Хармъс и представям „Нашънъл Фиделити“-казах аз. — Изпраща ме Медъкс от Юридическия отдел.
— Не се изтрепахте от бързане — каза Райс провлечено. — Вече ви бяхме отписали. Е, тъй като все пак накрая пристигнахте, не е зле да се запознаете с останалите. Мис Мира Лантис, секретарка на жена ми. — Той махна на момичето, което се обърна и ме погледна без никакъв интерес. Беше дребна и тъмнокоса, достатъчно мургава, за да се запитам дали няма малко мексиканска кръв.
