— Ти имаш сестра, нали? — попита той накрая.
Тя се поколеба, после отговори:
— Да. Но не сме се виждали от много време.
— Колко много? Защо не сте се виждали?
— Четири или пет години, не помня точно. Мериан и аз не се разбирахме много добре. Тя ми даваше напътствия как да живея. Не се карахме, но тя непрекъснато ми даваше напътствия. Така че когато татко умря, ние се разделихме.
— Лъжеш — каза Фенър полека. — Ако не сте се виждали от толкова много време, защо ще й е да идва при мен да вдига пушилка, че сестра й е изчезнала?
На бузите на Глори се появиха две малки червени петънца.
— Не знаех, че е идвала при теб. А и кой си ти, в края на краищата?
— Няма значение кой съм. Кога видя Мериан за последен път?
Глори се нацупи.
— Бях в Ню Йорк с Хари. Срещнахме се случайно. Беше преди около две седмици. Ние бяхме тръгнали на разходка. Мериан ми каза да отида в нейния хотел. Съгласих се, защото тя много настояваше. Но бях с Хари, а тя не можеше да го търпи, така че й се измъкнах и се върнах във Флорида.
Фенър се приближи и седна на леглото.
— Или ми разказваш купчина лъжи — каза той, — или в цялата история има нещо, което не знам.
Глори поклати глава отрицателно.
— Не лъжа — каза тя. — Откъде-накъде?
— Слушай, споменавала ли си пред сестра си нещо за дванадесет китайци?
— Дванадесет китайци? Откъде-накъде?
— Престани да повтаряш „откъде-накъде“ — каза Фенър ядосано. — Объркваш ме!
Доколкото можеше да прецени, сега, след като беше срещнал това момиче, не беше стигнал по-далеч, отколкото беше в началото. Помисли малко, после попита:
— Защо Лидлър? Защо не Дейли?
— Лидлър съм по мъж — отвърна Глори. — Разведох се преди една година.
Фенър изсумтя:
— Къде е мъжът ти?
Тя поклати глава.
— Не знам. Защо?
Фенър не отговори. Вместо това каза:
— Сестра ти беше убита миналата седмица в една къща в Бруклин.
Последва дълга пауза.
— Не вярвам — каза най-накрая Глори.
Очите й се местеха нагоре-надолу по лицето му. Той вдигна рамене.
— Не е необходимо да вярваш. Но че беше убита, беше. Хареса ми това момиче. Дойде при мен за помощ. Не ми хареса начинът, по който свърши, така че си обещах да подредя този, който я е убил.
Тя хвана ръкава на сакото му. Започна да го усуква и разтърсва.
— Мериан е мъртва?! И си седнал тук да ми го казваш по този начин? Нямаш ли капчица жалост към мен? Мериан… Мериан…
Фенър улови китката й и освободи ръкава си.
— Зарежи това — каза й той. — Не умееш да се преструваш. Не даваш пет пари за това, което се е случило с Мериан.
Глори го изгледа и после се изкиска. Сложи ръка върху устата си и придоби стреснат вид.
— Не трябваше да правя това — каза тя. — Представи си само! Мериан убита!
Тя се обърна в леглото и зарови лице във възглавницата. Раменете й се затресоха от смях.
На Фенър внезапно му хрумна нещо. Той я хвана за тила, натисна лицето й във възглавницата, а с другата си ръка дръпна надолу чаршафа. Без да я пуска, той вдигна горнището на пижамата над раменете й и внимателно огледа гърба й. След това спусна пижамата, вдигна чаршафа и стана.
Глори се обърна със светнали очи.
— Защо? Защо направи това?
— Знаеш ли, че целия гръб на сестра ти беше насинен?
— Ти знаеш всичко, нали? — Тя започна да плаче.
Когато Фенър видя сълзите, стичащи се от очите й, отиде до прозореца. Почувства се ужасно уморен. Изведнъж й каза:
— Утре ще поговорим повече — и тръгна към вратата.
Риданията й го последваха надолу по стълбите. „Ако нещо не се случи скоро, ще полудея“ — помисли си той и се запъти към рецепцията, за да си вземе друга стая.
Ярката слънчева светлина се промушваше през щорите и хвърляше сенки като от затворнически решетки върху леглото му.
Часовникът долу глухо започна да отмерва десет и той се размърда неспокойно. При осмия удар отвори очи и изръмжа. Още чувстваше умора и главата леко го наболяваше. Едва долови слънчевата светлина и пак затвори очи. После, когато мозъкът му се бореше да се освободи от съня, той усети някаква тежест в долния край на леглото и аромат във въздуха. Глори се изкиска. Той я погледна полупримижал и полусъбудените му сетива му казаха, че е много хубава. Беше се облегнала на таблата на леглото, дългите й крака бяха присвити към тялото, а пръстите й бяха преплетени на коленете. Брадичката й беше подпряна във вдлъбнатината между коленете, а очите й гледаха към Фенър весело.
— Когато спиш, изглеждаш мил и хубав — каза му тя. — Не е ли чудесно?
Фенър се изправи с мъка в седнало положение. Прокара ръка през косата си. Чувстваше се ужасно.
— Имаш ли нещо против да си отидеш? Когато ми потрябваш, ще те извикам. По принцип не обичам непознати жени в спалнята си. Старомоден съм и лесно се шокирам.
Глори се изкиска.
— Ти си готин — каза му тя простичко.
Фенър изпъшка. Сега, когато седеше, главоболът беше нетърпим.
— Отивай си — каза той. — Чупката! Марш!
Глори разпери ръце широко. Невероятно сините й очи искряха.
— Не ме ли харесваш? Не мислиш ли, че съм чудесна? — попита тя.
Фенър каза с раздразнение:
— Няма ли да се махнеш?
Глори слезе от леглото. Беше смешна с неговата пижама. Висеше по нея като торба.
— Приличаш на нещо, което котката е домъкнала от улицата. Защо не отидеш да се облечеш, после можем да закусим и пак да си поприказваме?
Глори се изкиска и започна да танцува из стаята. Фенър си помисли, че това е най-красивата поквара, която някога е виждал.
Тя се засмя.
— Не може да не ме харесваш — каза му.
Фенър се подпря на лакът.
— Върви си — каза той сериозно. — Точно сега не искам да ме безпокоят.
— Наистина ли искаш да си отида? — съмнението пропълзя на лицето й бавно, като голям облак, закриващ луната.
Приближи се до леглото седна близо до него.
Фенър кимна.
— Обирай си крушите, сестро. Ще се видим по-късно.
За миг му се стори, че смята да го удари. Но тя стана и излезе от стаята, като остави вратата отворена. Фенър стана и я затвори с ритник, после влезе в банята. „Какво чудесно начало на деня“ — помисли си той.
След душа се почувства по-добре и позвъни за кафе. Когато келнерът го донесе, той беше облечен. Две чаши го оправиха и той се запъти към стаята на Глори. Тя се беше облекла. Черната й вечерна рокля беше
